В рубриката „15 минути” за късометражно кино – филм, изпълнен с разнопосочни смисли, който може да отвори вратите за картини, сънища, мечти.
„На улица Нула”, 4 мин., 2009 г.
С участието на Даниел Рашев
Режисьор и сценарист: Андрей Гетов
Оператор: Иван Вацов
Художник сценограф и костюми: Ванина Гелева
Оригинална музика: Returns © 2009 Trever Hagen
„Човекът, понесъл своя Куфар…накъде?” – това е краткият синопсис на филма „На улица Нула” с режисьор и сценарист Андрей Гетов.
Питам Андрей за разяснения, той ми казва, че не иска да тълкува филма си, но дава думи жокери – граници, време, търсене, омагьосани кръгове… и ме оставя на моите догадки и интуиция. И все пак опитвам да изчопля от автора повече информация за намеренията му, това е филм за търсенето на истината, за лутането, за смисъла… Андрей кима с глава: и пак не е точно това, добавя.
Филмът „На улица Нула” би могъл да бъде наречен постмодерен – антифабулен, фрагментарен, клипов и т.н.. Той може да бъде напълнен с разнопосочни смисли, може да отвори вратите за картини, сънища, мечти, истории – според въображението на зрителя, което за някои е предимство, предполагам, за други пък е недостатък.
Постмодерният стил обича заемките, цитатите, прескачането от тема в тема, затова ще посегна към два текста – от сборник с разкази на Кафка и от „Вратите на съня” на Милорад Павич.
Кафка, „Съседното село”: „Случваше се дядо ми да казва: „Колко е кратък животът! Сега, когато спомените се тълпят пред мен, ми е трудно да проумея как някой млад човек се решава да се отправи на кон към съседното село, без да се бои – напълно отвърнал поглед от нещастните случаи, – че обикновеният, дори щастлив живот изобщо няма да е достатъчен за една такава разходка.”
Милорад Павич, „Тайната вечеря”, разказ за Исайло Сук, реставратор и копист на фрески: „Знаеше и това, че цветовете от своя страна представляват символи: синьото означава истина, жълтото – ревност и предателство, пурпурното – власт и така нататък. Беше сигурен, защото за това се говореше шепнешком по ателиетата, където бе учил, че съществува и цвят, който символизира бъдещето, но никога не успя да го открие. „Кой знае – мислеше си понякога – дали това бъдеще се подновява, или цялото ни е дадено веднъж завинаги и постоянно. А пък ние сме замесили мрак и го ядем с очи…”
Димитър Радев
Андрей Гетов е роден в 1980 г. в София. Завършва Първа английска езикова гимназия, а впоследствие – международни отношения в СУ „Св. Климент Охридски” и магистърска степен „Филмово и телевизионно изкуство” в Новия български университет.
Дипломният му късометражен игрален филм „Фокусници” (2009) спечели наградата на Кодак за най-добър български късометражен филм на Филмини 3.0, както и наградата за най-добър игрален филм на Black & White Audiovisual Festival (Порто, Португалия). Филмът „На улица Нула” е представян на редица фестивали: Clermont-Ferrand Short Film Market, 2012, Festival des 24 Courts, 2012, Volnay (Франция), Short Soup International Short Film Festival, 2012, Сидни (Австралия), Madrid Experimental Cinema Week, 2011, Bunter Hund International Short Film Festival Munich, 2011 и др. Понастоящем работи над няколко игрални филмови сценария.
Кьсометражни игрални филми
„На улица Нула” (2010), 4 мин.
„Фокусници” (2009), 5 мин.
„Бунт” (2007), 5 мин.
Документални филми
„Че сме се видели” (2011), 16 мин.
„Гьоч – да прекрачиш границата” (2010), 51 мин.
