Начало Идеи Гледна точка На футболния терен и на политическия терен
Гледна точка

На футболния терен и на политическия терен

930

Знаем, че във футбола има доста задкулисна политика и когато тя излезе на повърхността, се завихрят скандали. Мачовете от Европейското първенство ни предлагат възможност да погледнем и на политиката през призмата на футбола.

С основание футболът е най-любимият спорт. Футболните мачове събират най-многобройна публика по стадионите и пред телевизионните екрани. Футболната игра е динамична и напрегната. Случват се изненадващи обрати, които взривяват трибуните. Наблюдавахме това, когато Сърбия вкара гол във вратата на Словения в последната секунда на добавеното време. Технична игра, усет за пласиране, устрем, физическа и психическа издръжливост плюс треньорска концепция са само част от причините, които правят футбола най-масов и най-привлекателен спорт.

Но има и още една причина, която не е свързана със самата игра – на футболното игрище действат железни правила. Играта на двадесет и двамата състезатели се контролира от главен съдия с няколко помощници, които отсъждат на мига нарушенията, съгласно ясно разписани и строги правила. Съдията тича по терена наравно с футболистите и следи за прецизното спазване на правилата. При всяко нарушение надува свирката и отсъжда наказанието, което се изпълнява веднага и само така играта продължава. Понякога има несъгласия с решението на съдията, но изключително рядко се стига до отмяна на тези решения. Преценката на съдията е окончателна и не подлежи на обжалване. За да бъде още по-прецизно съдийското отсъждане, отскоро беше въведена и системата за видеоарбитраж VAR.

Съдията все пак е човек и допуска грешки, но големи грешки се случват толкова рядко, че влизат в графата на куриозите. Дори когато съдията е пристрастен или подкупен, той не си позволява да показва това открито, защото реномето му моментално се срутва. В световния футбол се е наложила десетилетна практика съдиите да реферират безпристрастно и обективно. Основната причина е, че техните отсъждания се случват пред очите на цялата публика. Всички са наясно, че без добро рефериране няма публика, няма печалби и в крайна сметка няма футбол.

Всякакви задкулисия може да се правят, но това, което се случва на терена пред очите на публиката, е безпристрастно. Колкото по-решаващи мачове се играят, толкова по-добри съдии се канят да ги ръководят. Играта е динамична, нарушенията са неизбежни, а съдията е длъжен да види всичко, да отсъжда безпристрастно и на мига. Без това цялата игра се проваля. Дори на терена да играят най-добрите футболисти, ако съдийството е лошо, стадионите ще бъдат празни.

Това е паралелът, който правя между футбола и политиката – обществото иска ясни правила и справедливи и незабавни наказания при тяхното нарушаване. Обществото иска такава справедливост на обществения терен, каквато вижда на футболния терен. Това отговаря на въпроса защо футболните стадиони са пълни, а избирателните секции са празни. Това може да не е целият отговор на въпроса, но съпоставката е безспорна.

В търсене на справедливост хората са измислили демокрацията. Днес казваме, че демокрацията може да не е най-добрата система, но по-добра не е измислена. Съвършена система няма. Многопартийната система е предпоставка, но сама по себе си не е достатъчна за демократична система. Демократичната система се нуждае от демократична традиция и демократична култура. А личната и обществената демократична култура се развиват паралелно, докато се оформят в демократична традиция. Не е даденост и не пада наготово. В резултат – каквито са хората, такава е и демокрацията им. Виждаме колко различно е в различните страни. Затова, когато ругаем демокрацията, не бива да забравяме, че ругаем нашата демокрация. Когато някой пиян и дрогиран гамен се качи на прекрасна кола, натисне газта, връхлети върху автобусна спирка и убие невинни хора, не е виновна прекрасната кола, която вдига висока скорост. В ръцете на такъв човек колкото е по-прекрасна колата, толкова е по-опасна.

Това в общи линии е илюстрация на порочните страни на демокрацията, които наблюдаваме в нашата страна. Те са причина тя да бъде отричана. Но когато осъждаме пороците на демокрацията, не бива да забравяме и предупреждението на Адам Михник: „Най-страшното на комунизма е онова, което идва след него“. Страшно е, защото го свалиха онези, които някога наричахме „червена буржоазия“. А ние трудно можем да избягаме от „онова, което идва след него“. Мнозина избягаха на Запад и така решиха своя проблем, но това не решава проблема на България.

Докато управляваше, сглобката беше квалифицирана като бедствие за страната. След като беше разглобена, като най-тежък проблем всички видяха ниската избирателна активност. През последните дни той беше изместен от друг, още по-тежък – невъзможността да се състави правителство. Влизаме от проблем в проблем. От лошо следва по-лошо. Докато гледаме футбол от висока класа, не може да не си дадем сметка, че играта на политическия терен е толкова лоша заради ниската класа на играчите. Лошите правила на политическия терен са тяхно дело. Те са, които не играят по правила. Въпреки че създават удобни за тях правила. Ако един футболен отбор играе лошо, феновете му го изоставят и той се смъква в по-ниска зона. На политическия терен няма такава закономерност. Колкото и да подобряваме антирекордите по негласуване, парламент все пак е избран, защото такива са правилата. В политиката правилата се създават от самите играчи. Публиката никой не я пита. Празните урни не водят до промяна на регламента.

Голяма част от политиците са футболни фенове, но едва ли се замислят защо стадионите са пълни, а избирателните урни празни.

Във футбола е традиция след края на мача противниците да се поздравяват. В политиката е традиция противниците да се нападат и обвиняват. Във футбола загубилият отбор никога не обвинява за загубата си спечелилия отбор. В политиката след загуба това е най-често срещаното обяснение.

Да сме благодарни, че след като се омерзихме от лоша политика, имаме възможност един месец да се наслаждаваме на добър футбол.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, играни в страната и чужбина. Написала е романите "Емине", "Майките", "Адриана", "Марма, Мариам" и „Влакът за Емаус”. През 2007 г. "Майките" спечели Голямата награда за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и Чехия, по романа е направен и филмът „Аз съм ти”. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. През 2019 Теодора Димова стана носител на наградата „Хр. Г. Данов” за цялостен принос в българската книжнина. През 2019 излезе романът ѝ “Поразените”, който на следващата година се превърна в Роман на годината на НДФ „13 века България”, спечели наградата за проза „Перото” и „Цветето на Хеликон” за най-продавана книга. През 2023 е публикуван романът „Не ви познавам”, своеобразно продължение на „Поразените”. От 2012 е колумнист към Портал Култура. Есеистичните текстове са събрани в книгите „Четири вида любов”, „Ороци” и „Зове овцете си по име”, „Молитва за Украйна”. Носител е на Голямата награда за литература на СУ „Климент Охридски” за 2022, както и Вазовата награда за литература за цялостен принос през 2023.

Свързани статии

Още от автора