Няма да е преувеличено, ако кажем, че Петер Сис има специално отношение към небето. Чешкият писател и художник вече е познат у нас с „Птичият събор“ – с илюстрациите и необикновения прочит на поемата на персийския поет Атар за пътя на птиците, а сега излиза още една негова книга, свързана с небето и мечтата на човека да полети – „Летецът и Малкият принц. Животът на Антоан дьо Сент-Екзюпери“.
Впрочем не е лесно да се очертаят посоките на литературните вкусове на Петер Сис, защото той е автор на повече от двайсет книги за деца и възрастни, носител на наградата Ханс Кристиян Андерсен (2012) и седемкратен носител на наградата на „Ню Йорк Таймс Бук Ревю“ за най-добра илюстрована книга на годината. Писател и художник, който не само изпипва текстовете и илюстрациите си до най-малкия детайл, но и автор, чието внимание всеки път поема по различни пътища. Веднъж Петер Сис илюстрира корицата на „Книга на въображаемите същества“ на Хорхе Луис Борхес, след това пише книгата „Стената: моето детство зад Желязната завеса“ (2007), отличена с медала на Робърт Ф. Сибърт, а след това създава книга за балета. „Летецът и Малкият принц“ е най-новата му книга и тук небето отново е на почит.
Преди много години, в началото на миналия век, във Франция се родило момче. Очаквал го живот, пълен с приключения. Била вълнуваща епоха на световни открития. Изобретявали се всякакви неща, за които хората доскоро само мечтаели – даже и летателни апарати – така започва тази история, посветена на Антоан дьо Сент-Екзюпери и на летенето.
Петер Сис е разказвач, пестелив на думи, но за сметка на това е щедър художник – всичко онова, което може да се чете между редовете, присъства тук като картина – разклоненията на родословното дърво на семейство Сент-Екзюпери, географски карти на света, първите модели самолети, полетели в небето, автомобилите, които се движат през 20-те и 30-те години по улиците на Париж, схеми на самолети, очертания на планини и пустини, погледнати от високото, портрети на пионерите във въздухоплаването.
„Летецът и Малкият принц“ е книга, посветена на Антоан дьо Сент-Екзюпери, но покрай личността на автора на „Малкият принц“ Петер Сис разказва още една – паралелна история – за покоряването на небето. В бележките – или по-скоро в картините под линия, се споменават и братя Райт, и техният първи полет с апарат, по-тежък от въздуха. Появява са и Клеман Адер – човекът, който през 1890 г. създава самолет, задвижван само с пара. Неговата машина така и не литва – тя успява само за кратко да се отлепи от земята, но въпреки това този разказ също е част от историята на въздухоплаването, защото историята се пише точно от такива хора, които са помислили, че невъзможното е възможно.
През 1909 г. френският авиатор Луи Блерио пръв успява да прелети над пролива Ла Манш и става първият човек, стигнал от Франция до Англия по въздушен път. По това време Антоан дьо Сент-Екзюпери е деветгодишно хлапе, което вече вярва, че летенето е възможно. На 12 години бъдещият писател и пилот конструира свой собствен летателен апарат, като закача на колелото си криле от чаршафи и върбови пръчки.
Той така и не литнал, но това не го обезсърчило. Същото лято всеки ден отивал с колелото си до близкото летище, за да наблюдава как пилотите изпробват машините си. Казал им, че има разрешение от майка си и един от тях го взел за едно кръгче във въздуха. Майка му никак не се зарадвала. А самият Антоан нямал търпение да полети отново.
В тази уж детска книжка Сис успява да разкаже историята на писателя без гръмки думи – тук Екзюпери е не просто мечтател, но и истински щастливец, който е успял да осъществи онова, което най-много е искал. Участва в състезания, прелита между континентите, катастрофира няколко пъти, прекарва много време във въздуха, получава дори прозвището „Капитан на птиците“ от номадите в Африка, а животът в пустинята го вдъхновява да пише. Един живот, подчинен на мечтата, така че когато на 31 юли 1944 г. Екзюпери излита от Корсика и повече не се завръща, Сис го вижда как продължава да върти педалите на небесното си колело – едно дете, намерило „своята искряща планета близо до звездите“.
