0
1596

Невъзможните коалиции

Ако голямата коалиция е напълно невъзможна, то участието на популисткия фактор в следващото управление е напълно неизбежно.

След изборите българската политическа система навлиза в нов етап на нестабилност и непредвидимост. Въпросът, който най-силно вълнува публиката в момента, е какво правителство ще бъде сформирано. Възникналата ситуация превръща в рискова всяка една прогноза. По-важното е да се анализират политическите тенденции и да се разчетат знаците от вота на избирателите и от поведението на отделните партии. Уравнението с много неизвестни е сложно за решаване и в него са закодирани баланси, които не подлежат на аритметическо пресмятане, а по-скоро са свързани с конкретните партийни стратегии и интереси. Аритметиката задължително се предхожда от това, което в нощта на изборите един политически лидер определи като необходимост от сформиране на ценностно ориентирана конфигурация. Основният проблем обаче произтича от отказа на избирателя да зададе именно ясен ценностен ориентир. Тук следва да очертаем предизвикателствата, които предопределят състоянието на непредсказуемост.

Популизмът се очерта като категоричния победител на предсрочния вот. По дефиниция той не е нито ляв, нито десен и може да съществува и в двата полюса на политическото пространство. При петпартиен парламент три от формациите ще бъдат популистки. Засега Обединените патриоти и „Воля” отказват да дадат сигнал дали ще подкрепят кабинет, доминиран от ГЕРБ, или пък от БСП. Националистите са антиевропейски и прорусофилски настроени, тази тенденция се засили с присъединяването на крайната „Атака” към значително по-умерения Патриотичен фронт. Чуждестранните анализатори направиха прибързаното заключение, че на изборите е победила прозападно настроената партия на Бойко Борисов. Лидерът на ГЕРБ е изправен пред тежки дилеми. Евентуалната коалиция с патриотите ще компрометира не само неговия твърдолинеен външнополитически курс, но и предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС. Тя би легитимирала официалното влизане в българската политика на крайното популистко радикално дясно, а това би се приело негативно не само от партньорите на ГЕРБ в ЕНП, но и от останалите европейски правителства. Борисов е заявил, че няма да прави кабинет с БСП и  ДПС. От гледна точка на заблуждаващата аритметика единственият възможен вариант, който среща одобрението на външните фактори, е голяма коалиция между ГЕРБ и БСП. Реалността еднозначно сочи абсурдността и недопустимостта на тази опция, защото нейната реализация би компрометирала все още съществуващата, но вече оказалата се твърде тънка разграничителна линия между лявото и дясното в България. Двете големи партии са дали категорична заявка пред своите избиратели да не си сътрудничат помежду си и отстъплението от тази заявка би дискредитирало правенето на политика въобще. Евентуалното им съюзяване би размило въпроса за начина, по който на домашно ниво се разрешава фундаменталната геополитическа дилема; то също би създало трудности при съвместяването на коренно противоположните икономически и социални програми. Не на последно място, българското общество все още възприема болезнено противопоставянето между лявото и дясното, като актуалният политически контекст му дава достатъчно поводи за това. По време на предизборната кампания Корнелия Нинова адресира своите политически послания към носталгично настроения червен електорат, противопоставяйки загубата на социалните и материалните придобивки от времето на социализма на постиженията на демокрацията, която ги е отнела, но за сметка на това е наложила своите ценности. Формулировката е близка до начина на мислене на симпатизантите на БСП и отразява присъщото за тях латентно противостоене между демокрацията и социалното благополучие. Точно социалната струна, носталгията по социализма и русофилството начертават допирните точки между левицата и патриотите. ГЕРБ биха загубили значително от голяма коалиция, защото подобен ход незабавно ще дискредитира позицията им на дясна партия, ще задълбочи недоволството на десните избиратели, които продължават да си задават редица въпроси, свързани с миналото на Бойко Борисов като бивш бодигард на Тодор Живков и бивш член на БКП.

Ако голямата коалиция е напълно невъзможна, то участието на популисткия фактор в следващото управление е напълно неизбежно. Възможният деструктуриращ ефект от неговото влияние би могъл да се очертае още отсега. Вече отбелязахме съществуващата заплаха за геополитическата ориентация на страната от евентуален съюз между ГЕРБ и Обединените патриоти. Същата заплаха важи със значително по-голяма сила, ако се сформира коалиция между БСП и националистите. Всъщност, последната опция изглежда в значителна степен идейно обоснована, защото между двете формации съществуват допирни точки по линия на русофилството и на нереалистичните социални обещания, чието изпълнение би могло да доведе до поредната икономическа катастрофа.

Тук анализаторите подценяват потенциалната роля на ДПС като традиционен балансьор в българската политика. Ситуацията става твърде заплетена в това отношение, тъй като в нея са замесени множество фактори, включително и ролята на задкулисието. За ДПС до този момент знаем следното: поне на декларативно равнище това е партията, която никога няма да се коалира с национал-популистите, макар че вече сме били свидетели на скрито коалиране между ДПС и „Атака” при правителството на Пламен Орешарски. Доган изключи Местан заради заявената протурска позиция при свалянето на руския самолет на турска територия през 2015 г. Не бива да забравяме, че на изборите турските власти официално подкрепиха ДОСТ, а не ДПС, и се намесиха пряко във вътрешните работи на България. Фактически разделителната линия между Русия и Турция се оказа причината за смяната на партийното ръководство. ДПС е традиционен политически съюзник на БСП; това обстоятелство се потвърди включително и на последните президентски избори. ДПС е пълно с кадри на бившата ДС, напълно аналогично е положението и при Обединените патриоти. Бойко Борисов е прав, че страната ни се намира в сложна външнополитическа ситуация на съществуващи напрежения между ЕС, Турция и Русия. Прякото, полуофициалното или скритото участие на формации като Обединените патриоти и ДПС в следващото управление допълнително ще изостри тези напрежения.

„Воля” до последния момент ще се опитва да качи политическата си цена. Тъй като това е поредният популистки проект, който сега влиза за първи път в парламента, е невъзможно да се правят прогнози за поведението на формацията преди да се види поне какво ще бъде гласуването й за председател на НС. Засега Марешки печели, защото се обявява за опозиция на всички партии. Но това не може да продължи до безкрайност, защото участието или неучастието по вече позната форма в ключово гласуване като това за избор на кабинет, а по-нататък и при вот на недоверие към този кабинет, би наклонило везните към една от двете възможни посоки – към ГЕРБ или към БСП. Преди седмица Веселин Марешки обяви официално, че за него е по-близка икономическата програма на БСП, по време на предизборната кампания имаше подобни сигнали и от страна на патриотите, но те не са достатъчно сериозно основание да се правят предварителни прогнози.

Като по-стабилен вариант може да се определи съставянето на правителство с мандата на ГЕРБ. Това е първата политическа сила, тя разполага с най-много депутати в НС, нейният лидер си е изградил авторитет сред западните партньори и същевременно поддържа добри отношения с Русия. От друга страна, българската парламентарна практика показа, че Бойко Борисов е твърде радикален, когато е в опозиция. Ако неговият проектокабинет се провали, лидерът на ГЕРБ отново ще артикулира в публичното пространство една добре позната теза, според която българският народ отново е отредил на неговата партия мястото на първа политическа сила, а БСП заедно с останалите парламентарни формации е отнела легитимното му право да управлява. Респективно и по аналогия е възможно да последва цяла серия от вотове на недоверие и провалени пленарни заседания поради липсата на кворум.

Изборите трябваше да дадат отговор на базовия въпрос за легитимността на властта и би могло да се каже, че българският избирател се провали в решението на именно тази най-важна задача. ГЕРБ увеличиха с малко броя на депутатите си и останаха първи, но основната алтернатива в лицето на БСП на практика удвои своето представителство и повтори резултата от първия тур на президентските избори. Традиционната десница остана извън парламента поради своята фрагментарност и близо десет процента десни избиратели са непредставени. Част от тях подкрепят управление, оглавявано от Бойко Борисов, а друга е категорично против. На теория легитимността на представителството произтича от суверена, на практика суверенът направи възможна делегитимацията на излъченото представителство и на изпълнителната власт, която то ще подкрепи. Аритметиката показва, че в момента и дясното, и лявото са в неизгодни стартови позиции, а реалистичната прогноза е за нестабилен кабинет, нова политическа криза и нови предсрочни избори в рамките на една-две години.

Атанас Ждребев e политолог. Завършил е НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ”. Доктор по политология на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор на книгата „Разпадането на политическата система в България” – сборник с публикации, които хронологически обхващат периода на първото десетилетие на XXI в.
Предишна статияНие сме вечни, а ти какъв си?
Следваща статияНасилието и поразеният език