0
2158

(Не)възможният рестарт

„Матрицата: Възкресения“, САЩ, 2021 г., реж. Лана Уашовски

„Матрицата: Възкресения“

Помните ли началото на „Матрицата“ (1999)? Колони от йероглифи се „стичат“ надолу и сред тях се оформя заглавието на филма. Двайсет и две години по-късно „изтърсакът“, който развали статута на трилогия, започва по същия начин, но… след като са изчезнали надолу, йероглифите внезапно се връщат и „потичат“ в обратна посока, което явно бележи Възкресенията. Още в тази начална минута филмът на Лана Уашовски (този път без сътрудничеството на сестра ѝ Лили) заявява всички нива, на които смята да ревизира оригиналната идея, предлагайки хибрид между римейк, възраждане, продължение и чисто нова творба, като в същото време взима на подбив феновете. Последното е доста рисковано решение, защото ако почитателите не оценят самоиронията на Уашовски, биха могли да се разбунтуват и да вземат нещата в свои ръце, за да „възстановят правилата на разказване“ и да реабилитират легендата…

Първият въпрос, който изниква в съзнанието на всеки съвременник на трилогията „Матрицата“, завършила през 2003 г. по начин, който не предполага продължение, е кому беше нужно това завръщане. Освен очевидния отговор за финансовите потребности на продуцентите начело с Warner Bros., тук изскача и фактът, че с този рестарт се заема част от оригиналният авторски дует, като по този начин омаловажава окончателността на собственото си творческо решение отпреди 18 години. Нещо повече, изтъквайки тезата, че се е нуждаела от възкресението на главните герои, за да превъзмогне лична емоционална травма (докато сестра ѝ Лили стои на противоположната позиция), Лана Уашовски всъщност създава сюжет и съответно филм, който до голяма степен внушава преосмисляне на оригиналните идеи, допринесли за легендарния статут на трилогията (малко нещо в стил „човекът, който бях тогава, разсъждаваше по начин, който няма нищо общо с настоящата ми житейска философия“), а това волно или неволно забива клин между половото самоопределение и професионалния потенциал…

„Матрицата: Възкресения“

Според оригиналния си замисъл „Матрицата“ беше тъжна приказка, в която героинята загива по средата на последното действие, а в края героят се принася в жертва в името на човечеството. Митологичният път на сагата имаше неизбежен и необратим финал. И ето че разказвачът внезапно реши да го ревизира… Вторият ключ към различната Матрица се появява някъде около третата минута, когато се оказва, че познатата сцена от началото на първия филм се наблюдава едновременно от зрителя и от един чисто нов персонаж – Бъгс, главната героиня в „Матрицата: Възкресения“. И така новият код е зададен: метатекстуалност. Защото завършекът на „Матрицата: Революции“ не допуска едно  потенциално продължение на сагата да си присвои кодовете на трилогията.

Допустимо или не, пътуванията в Матрицата и нейната деформирана реалност се завърнаха. Група бунтовници начело с Бъгс се бори в този паралелен свят срещу силите на реда, които се опитват да ги спрат. Но кой представлява силите на реда? Агент Смит – програма за търговски просперитет, или Психоаналитикът, който държи на експеримента си и забавя новия проект за рестарт?… Врагът в четвъртия филм изглежда доста смътен, особено след като някои машини са минали на страната на хората, а личният интерес превъзхожда общностната кауза, както при главния герой, така и при основния Злодей (сякаш заимстван от филмите за супергерои). Томас Андерсън, по известен като Нео, без да осъзнава е превърнал преживяното в извор на творческа фантазия, но подсъзнателно се опитва да провокира събуждането на истинската си самоличност…

На философско ниво сюжетът преминава от митологичния генезис към сантименталния екзистенциализъм с идеите за свободния избор и втория шанс, които очевидно са добили първостепенно значение в живота на Лана Уашовски, а търсенето на Избрания е заменено с търсенето на Голямата любов. На драматургично ниво имаме възможност да се срещнем отново с Нео, този път депресиран създател на революционната видеоигра „Матрицата“, който е на път да „сдаде багажа“, когато продуцентите му от Warner решават да направят нова игра (ах, тази метатекстуалност!). И ако темата за изтерзания дух на Томас Андерсън и виденията му, както и новите персонажи биха могли да ни увлекат в самостоятелна посока, то връзката между Нео и Тринити ни връща към познатия мрачен свят, без да ни пренася истински там. А на визуално ниво бойните сцени са изгубили ефектната хореография от времето на трилогията, както Морфей и агент Смит са изгубили актьорския си облик в опит за омаловажаване на приемствеността (достатъчно ревностна, що се отнася до котарака или Белия заек) или по други продукционни причини…

„Матрицата: Възкресения“

С „Матрицата“ и двете ѝ продължения „Презареждане“ и „Революции“, братята (тогава) Уашовски създадоха филмова вселена, която продължава да предизвиква въображението на киноманите и двайсет години по-късно с историята за виртуален свят, създаден от машините, за да контролира хората. Според някои това е критика на модерния капитализъм, според други – трансметафора. Освен ако не става дума просто за киберпънк екшън, който изобрети bullet time бъркотиите. Без да забравяме всички религиозни и философски препратки. Или може би по малко от всичко това. С чувство за самоирония Лана Уашовски деконструира наследството и разбива очакваните кодове в „Матрицата: Възкресения“, оставяйки на всеки зрител възможност за интерпретация, като в същото време сякаш режисира собствената си психоанализа между феминизма и déjà-vu-то като (не)възможност за рестарт.

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияАнтиваксърски тероризъм?
Следваща статияВасил Симитчиев в „Квадрат 500“