Начало Идеи Актуално Невъзможно кратко за Ивайло Знеполски
Актуално

Невъзможно кратко за Ивайло Знеполски

Димитър Димов
30.11.2023
3773

Ивайло Знеполски е роден на 5 август 1940 г. в София. Учи философия в Софийския университет, а по-късно специализира естетика и изкуствознание. Наред с изследователската си работа в БАН, преподаването в НАТФИЗ и Софийския университет през 70-те и 80-те години на миналия век Ивайло Знеполски си спечелва място сред най-талантливите и интересни коментатори на културния пейзаж в България – изкуство, литература, но най-вече кино. Оттогава датира и неговият дълготраен интерес към медийната теория и семиотиката. Книгата му „Уханието на розата. Семиотичен поглед към романизиране на семиотиката“ (1987) привлича вниманието на самия Умберто Еко.

След промените през 1989 г. проф. Ивайло Знеполски се включва активно в разговора за прехода, процесите на демократичното изграждане, ролята на появяващите се независими медии и новата публична реч. Тези проблеми са застъпени в две негови книги: „Езикът на имагинерния преход“ и „Новата преса и преходът. Трудното конструиране на четвъртата власт“, както и в сборника „Rеthinking the Transition“. Той въвежда идеята, че „нежните“ революции в Източна Европа са преди всичко медийни революции, оповестяващи промяната преди реално тя да се е случила.

В началото на 90-те Ивайло Знеполски е въвлечен в политиката като зам.-министър и министър на културата в няколко различни правителства. От 1991 до 2003 г. е ръководител на Катедра „Теория и история на културата“ в СУ. Общността от преподаватели и студенти, която се оформя и развива под негово ръководство, продължава да излъчва някои от най-разпознаваемите и обичани преподаватели, журналисти, публични говорители, анализатори и дейци на културата.

През 1995 г. основава Дом на науките за човека и обществото. Поредицата от големи международни конференции, които Домът продължава и днес да организира под надслова „Софийски диалози“, довеждат в София учени като Жак Дерида, Пол Рикьор, Юрген Хабермас, Умберто Еко, Франсоа Фюре, Жак Рьовел и много други интелектуалци от световна класа. Домът издава много преводни книги и осигурява на десетки млади учени възможността да специализират в чужбина и в България.

През 2005 г. Ивайло Знеполски застава в основата на още един важен научен и обществен градеж – Института за изследване на близкото минало. През 2008 г. излиза монографията му „Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория“. Под негово ръководство стартира изследователската поредица „Минало несвършено“, която в момента наброява повече от 40 тома, посветени на комунистическото минало на България. Сред последните му книги са: Как се променят нещата? Истории с философи и историци, т. 1–2 (2016), Историкът и множественото минало (2017), Bulgaria under Communism (2018), издадена от Routledge, Семиотика и критика на културата. Барт, Лотман, Еко (2019), Communism, Science and the University (2020) отново с Routledge.

Неговото интелектуално завещание, синтез на дългогодишните му занимания с теория и история на близкото минало, са две книги, върху които работи до последния си миг – Тоталитаризмът. Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон и Семейни разправии. Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон (2023). Първата вече е по-книжарниците, а другата предстои да излезе съвсем скоро.

Тепърва ще си даваме сметка и ще берем плодовете на огромния, солиден принос на Ивайло Знеполски към знанието и обществото – отдаден учен, ангажиран мислител и грижовен визионер.

Димитър Димов е експерт в Института за изследване на близкото минало.

Димитър Димов
30.11.2023

Свързани статии