Сваленият от иранската революционна гвардия американски разузнавателен дрон качи темата за приближаващата неизбежно война отново на върха. Сега във всичките възможни класации, чрез които вселената измерва своята стойност, стоят пак най-отгоре въпросите за войната, за момента на нейното начало, за развоя ѝ, за крайния изход. Вече седмица как вървят предположенията, тънките дисекции, загатнатите усмивки… Откак последните удари по танкери в пролива при Ормуз проехтяха.
Унищожаването на дрона на американските военновъздушни сили зададе часове на стаен дъх, в които светът очакваше какво ще излезе от извънредното заседание в Белия дом. Засега (пиша тези редове в 8.14 ч. на 21.06.2019 г.) все още няма сведения за одобрен ответен акт и мирът продължава да бъде световен.
Иначе разрушените местни светове стават все повече и повече. Защото между защитниците на местния поминък, местното достойнство и локалното съизмерване, от една страна, и закоравелите в своята експанзивност глобалисти от кръжока на глокалното, от друга, съществува добър закон – този на взаимното уважение. И на взаимното подкрепяне.
Въобще не е конспиративна теория. Не са приказки за координирани партита. Просто ги гледам. Как предлагат на света зрелища с висока посещаемост и високи очаквания за хазарт.
Преди две години беше Северна Корея. И пак беше лято в умерения пояс на Северното полукълбо. Не знам дали по класификацията за „умереност“ на Кьопен, или по онази, на която ни учеше нашият учител по география през осемдесетте. Който ни водеше и на военното. С другите си негови пояси тогава.
Преди две години Доналд Тръмп щеше да се саморазправи със Северна Корея. Бързо и окончателно, съгласно собствените изказвания на американския президент от онова време. Щеше да има fire and fury. После се разбраха и светът артиса. Не, в дъжда на Виетнам, този несекващ проклет дъжд, те се разделиха с взаимни анатеми (неми анатеми), разказани после от репортерите от лобито на един луксозен хотел в дъното на Азия. Като география, не като значение, споменавам хотела.
Сега дойде време за оправията с Иран. Пак през лятото на умереното северно полукълбо. Съединените щати са на ръба на търпението си, а Иран е така изненадан, че ще се разтресе заради недостига на достатъчно знание за провокации.
Не като в земите, в които децата нямат знанията, където децата нямат кадърността да бъдат проследители на окултното и на хазарта.
Тези деца са като Исаак – те знаят какво ги очаква. Да, Исаак е знаел. И под ножа тези деца стоят със своето знание. Което никога не е било и не трябва да бъде е гносис.
Ще мине ли и това лято като победоносно за Доналд Тръмп? Сигурно ще стане така, защото президентът на Съединените щати вече своевременно се погрижи да изкаже мнението, че заповядалият свалянето на разузнавателния американски дрон най-вероятно е бил „небрежен и глупав“ офицер на иранска служба, действал без знанието на официален Техеран. И затова ответният удар не заслужава одобрение.
Тръмп ще удържи поредната си дипломатическа и представителна победа, която няма да е обаче за сметка на иранската власт. Напротив, тя, тази власт, също ще получи своето: свален американски военен обект, нарушил въздушното пространство на Ислямската република. Акт, останал неовъзмезден! Какъв успех и какво натриване на носа!
И пак: в същото време се гледа, че Тръмп решава отново, в подобна ситуация, подобен случай на разумно тежък и хазартен казус. Като този със Северна Корея от преди две лета.
Сега при мен е 10.17 ч. българско време и съм в София. Все още официална американска резолюция за ответен удар срещу Иран не е дадена.
И това въздържане е добро като знак. Защото отсъствието на ответна реакция ни дава в това наше време надеждата, че войниците могат да бъдат спирани, преди да са започнали. Стига да има добра воля. Стига да ги има хората на добрата воля.
Но тук е и гадното. Поради това, че предизвикването на кризисни ситуации, напрежение, противостоене, страх и ужас е тероризъм. Такъв е тероризмът, над който имат власт овластените. Тероризъм е да се хвалиш, че няма да пуснеш войниците си.
Преценката на овластените в класациите, които си прави вселената, изисква от тия да са други, а не шантажьори. Затова вселената ще ги прецени.
Но те са шантажьори, ако щеш и заради амбициите си да направят своите народи по- богати. Нали това обеща Владимир Путин в последното си от тези дни,разговаряне с народа на Руската федерация.
Ще има ли война? Мисля, че не. Ще има нова победа на здравия разум. Само че остават децата, които, подобно на Исаак, знаят за това, което ги очаква. И мисля, че ще го допуснат, за да спасят отците си…
