Как руската армия е убивала и ограбвала евреите

„След като руската армия напусна града, медиците записаха 17 случая на убити с разбити черепи, 18 със строшени крайници, 4 с отрязани езици, 1 случай с отрязани уши и 7 обезобразени тела.“ Може да ви се стори, че това са вчерашните новини от Украйна, но този документ описва руски военен погром в Галиция, град Нови Самбор (днес той се нарича Симбир, Лвовска област, Украйна). Събитията са се случили през 1914 г.

Жестоката война на Русия в Украйна потресе света с чудовищните престъпления срещу цивилното население. Става дума за убийства, изнасилвания и грабежи, които предизвикват шок и недоумение. Те са извършвани от руските войници и офицери. Очевидно е, че отчасти тези престъпления са резултат от неправилното ръководство на командването. Но в същото време – причината е в липсата на каквато и да било дисциплина и морал в поведението на руските войници. Днес си задаваме едни и същи въпроси: как са възможни подобни зверства в Европа през XXI век? Как и защо една съвременна армия може да се държи така?

По законите на войната

По всяка вероятност отговорите на тези въпроси се крият в историята на отношенията на руската армия и еврейското население в годините на Първата световна война. Както цивилното население на Украйна днес, така и евреите по онова време, са били обект на преследвания, убийства, масови депортации, погроми и грабежи.

Ще дам само две описания на ужасите, които са преживели евреите в пограничните територии на Руската империя по време на Първата световна война. Равинът Н. Л. Тверский от Копшивница (днес в Полша) разказва как нахлулите в селцето през септември 1914 г. казаци са насилвали и грабили евреите. Артилерийски офицер от руската армия обяснил на равина, че те самите няма да направят нищо лошо на евреите, но казаците… „Те са хора диви, степни“. В същото време казашкият атаман отговорил на молбите на равина за спиране на грабежите: „Повярвайте ми, господин равин, ние самите се страхуваме от руснаците…“ Именно този атаман със своите казаци ограбил дома на равина.

В градчето Белвержишки (днес в Литва) на 30 април 1915 г. офицер от руска гвардейска кавалерийска част – военния елит на руската армия, накарал евреите да му доведат проститутки. Те обяснили, че градът е твърде малък и в него няма проститутки. Тогава офицерът подгонил младите момичета. Това не било достатъчно. Той зверски пребил бащата на една от успелите да избягат еврейски девойки.

След това наредили на евреите да вкарат прасета в домовете си.

На следващия ден – шабат – събрали всички мъже евреи на пазарния площад и им заповядали да го изметат. После ги накарали да пеят еврейски песни. Евреите заплакали и запели молитвата „Кол Нидрей“[1]. Закрещели им: „Стига сте пищели! Пейте нещо по-весело“. Накарали старците да танцуват.

На третия ден заповядали на евреите на донесат върбови клонки. От тях те трябвало да изплетат камшиците, с които да ги бичуват. Накарали ги да уринират върху върбовите пръчки и така ги прекарали през целия строй.

Внезапно полкът получил заповед за отстъпление и издевателствата били рязко прекратени. Архивите са съхранили стотици ужасяващи подобни описания, съдържащи безкрайни разкази за грабежи, физическо и сексуално насилие, убийства и оскърбления на евреите.

Изследвайки тези архивни материали, се питаме: откъде в руската армия е дошла тази омраза, тази готовност да унижава и преследва? Най-простият отговор е, че това е антисемитизъм. Но според мен това не е пълното обяснение. Причината за враждебността на руската армия към евреите е много по-дълбока и по-сложна от елементарните антисемитски предубеждения и стереотипи.

Най-напред трябва да разберем, че насилието над евреите по време на Първата световна война, както и насилието над цивилното население в Украйна днес имат напълно рационално обяснение – такава е представата за водене на война. Тактиката на демонстративна жестокост и терор над обикновените хора се разглежда като начин за спечелване на войната и осигуряване на спокоен тил. Един от руските генерали по време на Първата световна война, Владимир Гурко, пише:

„Терорът е предупреждение за покорените народи. Той гарантира, че на завоевателите няма да се наложи да прилагат допълнителна жестокост, ако се появи съпротива срещу окупаторите.“

Изследователите отбелязват, че подобно демонстративно насилие е прилагано от европейците по време на колониалните войни през XIX век, след което то е пренесено в Европа. Тази тактика на насилие е изпитана от Русия във войните в Чечения и Сирия. Днес тя се прилага в Украйна. Зад това огромно внимание към цивилните стои идеята за лоялността на хората към армията като най-важен ресурс. Армията трябва да се подсигури, дори със сила.

Тези цели са обосновани от военната наука през XIX век и са общи за всички армии, участвали в Първата световна война. Но отношението на руската армия към евреите, както в окупираните области, така и на собствена територия, далеч надхвърля препоръките във военните учебници от тази епоха. Според съвременниците Руската империя е обявила на евреите истинска война.

В романа на Борис Пастернак „Доктор Живаго“ е описана следната сцена: героите виждат как казаците преследват тълпа еврейски бежанци. Следва коментар за липсата на руски патриотизъм у евреите: „Откъде може да се вземе той, когато при врага те имат всички права, а у нас са подложени единствено на гонения?“ Същата мисъл е присъща на представителите на руските власти: ако евреите, живеещи в рамките на Руската империя, винаги са били обект на репресии и ограничения, то във време на война те логично се превръщат във врагове. Евреите нямат собствена военна сила, но това не ги прави по-малко опасен враг. Заради своята грамотност и финансова тежест те вероятно са способни да навредят тежко на руската армия.

Следователно, въз основа на рационалното военно мислене от началото на XX век и рационалното допускане, че е невъзможно евреите да искат Русия да спечели, руската армия съвсем естествено обявява евреите за свои врагове. В стремежа си да „неутрализира“ еврейското население руската армия се опитва да извлече лоялност от тях чрез страха от наказания или пълното прочистване на цялата фронтова линия от евреи. Оттук и масовото вземане на руски граждани от еврейски произход за заложници и масовите депортации, най-голямата от които е изселването на 190 хиляди евреи от балтийските провинции през май 1915 г.

Принудителни изгнаници

Всичко казано обяснява враждебността на руското командване и правителството по отношение на евреите. Остава открит въпросът: защо обикновените войници и младшите офицери са склонни на такива зверства и как се е родила тази жестокост?

Според мен отговорът е в областта на психологията. От дневниците и писмата на руските войници разбираме, че те самите са се чувствали жертви на войната – предани на командването и обкръжени от врагове. Те са живели в постоянен страх, много често са гладували, били са зле въоръжени и облечени. Историците ги наричат „принудителни изгнаници“, които са агресивни и въоръжени. Някой е трябвало да бъде виновен за техните мъки и страдания. Евреите – чужденци с различно вероизповедание, обявени за врагове, стават идеалният обект за отмъщение.

Едно писмо от фронта на войника Максим Чепурни, изпратено на 12 август 1914 година, отлично отразява настроението на войската: „Нашите проклети евреи винаги ни предават. Те предават движението на нашите войски – къде се намират, накъде се движат… затова ние ограбваме евреите, мачкаме ги, което е нормално, защото те винаги искат да ни излъжат“. Икономическите мотиви на антиеврейското насилие също са лесно обясними. За руските войници и казаците еврейските търговци са изглеждали богаташи, а грабежът на еврейското имущество е заслужена компенсация за тежката, пълна с ужаси военна служба.

Трябва да добавим и факта, че до месец май 1915 г. на руската армия е натрапвана идеята, че войната е „почти изгубена“. В тази ситуация никой не е обръщал внимание на отношението на войската към евреите, а именно към грабежите и насилието. Насилието е изглеждало несъществено, а командирите и войниците са действали на принципа „войната ще заличи всичко“.

Когато по-късно започват тежките поражения и руската армия отстъпва, едно от жалките обяснения е ролята на изменниците – руските евреи, които се оказват виновни за загубата на войната. Широко разпространени са слуховете, че евреите са превеждали и крили в мазетата си немските войници, за да нанесат „удар в гърба“ на руската армия. Всичко това е публикувано в официалната руска военна преса и естествено е оказало влияние върху отношението на войската към населението.

Военната преса е направила всичко възможно за легитимирането на насилието срещу евреите. Да вземем за пример една сатирична сценка от военното издание „Разузнавач“ от 1915 г.: „Малкият хитър жид пищял като сърдито врабче, ругаел и нападал с юмруци огромния казак, и дори се опитал със сила да го изтласка от дюкяна си. Спорът приключил бързо. Ядосаният казак грабнал шашката си и с едно движение отнесъл главата на досадния евреин“. Четейки подобни статии, при това в безплатно разпространяваното официално издание, руските войници и офицери е трябвало да си направят извода, че това е официалната позиция на армията и че всяко насилие против евреите ще остане безнаказано.

Когато става дума за насилието над евреите, ключово значение имат липсата на контрол и мълчаливото съгласие на властите. Ще приведа един пример: през ноември 1914 г. в град Ярослав, Западна Галиция – днес на територията на Полша, руските войски осъществяват жесток погром. От 9 ч. вечерта до 5 ч. сутринта на следващия ден войниците и казаците грабили, насилвали и убивали. Извеждали жените на улицата и ги изнасилвали. Съпругата на адвоката Залценберг била изнасилена и убита. Петгодишно еврейско момиченце било размахвано от казак във въздуха, а след това той разбил главата му в тротоара. На сутринта в града имало 250 убити, 189 тежко ранени, като 70% от тях били евреи, а останалите – местни жители, поляци.

Поразителен е фактът, че в същото време в града е разположен щабът на Трета армия с главнокомандващ Радко Димитриев, българин на руска служба. Щабът е разположен в сградата на местната община и командирите е нямало как да не знаят за грандиозното клане в градчето, чието население наброявало около 20 хиляди жители. Напълно ясно е, че за командирите с високи звания е било удобно „да не забелязват“ антиеврейското насилие, извършвано от войските.

Трябва да отбележим, че не само евреите са обявени за врагове и стават жертви на руските войници. За няколко седмици в Източна Прусия, по време на руската окупация през август 1914 г., са регистрирани 1500 убийства на цивилни германци и над 300 изнасилвания. От всичко това можем да заключим, че има определени културни кодове: при контакт с някои групи от населението цялата армия – от командващите до последния войник – е била наясно, че може да прави каквото си иска.

За казаците грабежът е неразривна част от традиционната култура при воденето на война. Тяхното „театрализирано насилие“ по отношение на евреите е било инструмент за по-ефективно ограбване. Сексуалното насилие също е доказателство за превъзходство, символично унижаване на врага – в конкретния случай на евреите и немците.

Съвремието и варварството

Да се върнем към новините от Украйна и да открием доколко описаният тип поведение се проявява и в днешната война.

Точно както преди 110 години, когато руската армия обявява война на евреите, днес руските войници воюват не само с Украйна, но и с украинците. Стремейки се да унищожат в зародиш всяка възможна съпротива, руските войски действат по познатите правила и осъществяват масови репресии. Превантивните арести, мъчения и отвличане на хора стават нещо обичайно в окупираните области. Разликата между военните и цивилното население се размива. Всички цели се легитимират, но самото съществуване на украинците е делигитимирано. Те са дехуманизирани.

Както в случая с евреите през Първата световна война, подобна война срещу огромна  част от населението е стратегически безразсъдна и необмислена. Гигантските политически и международни щети са много повече от възможните „ползи“, а мобилизацията на световното обществено мнение срещу Русия расте на фона на организирания държавен терор.

В същото време войната с мирното население нанася огромни щети на руската армия. Тя води до хаос в тила, разрушава дисциплината и нарушава боеготовността. Точно както през Първата световна война, днес ние виждаме съчетаване на рационалните военни разчети и архаичните модели на поведение. Според тези модели войната се разглежда като начин за грабеж, а всички цивилни хора, оказали се близо до войниците, са законна плячка и обект на всякакво, включително на сексуално насилие.

Тази комбинация от модерност и варварство, рационалното желание да се сплаши непокорното население с присъщото желание на архаичните култури да грабят при всеки удобен случай и да изливат разочарованието си върху беззащитни хора, остава непокътнато в поведението на руската армия от времето на Първата световна война.

През 1917 г. имперска Русия не успява да издържи тежестта на тоталната война и се срива в революцията, в години на кървави граждански междуособици. Може би една културно и социално изостанала страна (в много отношения Русия е точно такава) е способна да води съвременна война само по начина, описан в тази статия, тоест да ограбва и убива беззащитни хора?

Дали тази война ще завърши за Русия по същия начин, както войната преди сто години, ще видим, надявам се, скоро.

Семьон Голдин е историк, преподавател в Еврейския университет в Йерусалим, ръководител на Центъра за изследване на руското и източноевропейското еврейство „Невзлин“, работи за списание „Либерал“. Текстът е публикуван в detaly.co.il

Превод от руски Александър Бакалов

[1] Молитвата „Кол Нидрей“ е много важна в юдейската религия. Тя се пее в навечерието на големия празник Йом Кипур и носи изключително емоционално послание, свързано с множеството еврейски страдания, погроми и нищета. Пее се в края на деня, когато се отварят небесните двери. Б.пр.