„У дома през август” е психологическа драма на изтънченото „мъчение” на многопластовия диалог и качественото актьорско присъствие. В българските кина – от 31 януари.
„У дома през август” или „Август в Оклахома”. Ако ви звучи познато, то е защото имаше такъв спектакъл в репертоара на Народния театър. Авторът на пиесата Трейси Летс е актьор… от Оклахома. И носител на различни престижни награди за постиженията си на сцената, а също и на Пулицър (2008) за August: Osage County (изберете си някой от горните преводи на български). От драма, наградена с Пулицър, се очаква много и в интелектуално, и в емоционално отношение. Българският спектакъл обаче ме накара да се почувствам все едно присъствам на римейк на коктейл „Ю. О’Нийл – Т. Уилямс”. Което може да е бонус, ако си фен на двамата американски драматурзи, или повод за déjà vu и неприятното усещане, че някой се опитва да открие „топлата вода”… Прощавайте за това (не)лирично театрално отклонение – поводът му беше единствено учудването да установя, че „У дома през август” на Джон Уелс не напомня нито за Юджиийн, нито за Тенеси – получил се е филм, който си тежи на мястото.
Както знаем, в Америка семейството е свещено. Или почти… Слез изчезването на татко Бевърли, трите момичета Уестън се притичат на „помощ” на майка си Вайълет и се събират в родния дом след дълги години на раздяла – териториална и емоционална. В това семейство външността доста лъже. Вайълет е дрогирана параноичка, която страда от рак на устата; съвършената Барбара е разделена със съпруга си, старата мома Иви е влюбена в братовчед си, а вятърничавата Карън е готова да се омъжи от… самосъжаление. Как да не избяга Бевърли! Към това прибавете властната сестра на Вайълет, която подтиска своя син – загубеняк, и добродушния си съпруг, а и прислужницата индианка… Семейното събиране в разгара на лятото се превръща в арена на словесни сблъсъци, манипулация и емоционален терор,а дълго пазените тайни естествено изплуват на повърхността…
„У дома през август” е психологическа драма на надлъгването. Къщата в Оклахома е пропита от тираничния дух на Вайълет и мълчаливия бунт на Бевърли Уестън, който обича жена си и се страхува от нея. Диалозите са ефектни и поразяват право в целта, но наред с атмосферата на семеен делириум и ефективността на драматургичните обрати, най-сериозният коз за екранното въздействие на филма на Джон Уелс е актьорският състав.
„У дома през август” е патологична драма на надиграването. И начело на „хорото” са се хванали Мерил Стрийп и Джулия Робъртс (с номинации за Златен глобус и Оскар в категориите съответно за най-добра главна и поддържаща женска роля). Мерил Стрийп е актриса от класата на „свещените филмови чудовища” и чудесното й изпълнение едва ли е изненада за някого. И все пак… Трябва да видите Вайълет Уестън и да останете 120 минути в нейната компания, за да разберете какво имам предвид. Тя направо обсебва историята и екрана. И във всеки един миг е напълно, почти шизофренно различна. Тъкмо я помислите за жертва на живота и обстоятелствата и тя избухва в „пламъци” като погребална клада; в един миг е нормално човешко същество, а в следващия изстрелва змийски пипала като митологична Горгона. Трудно е да съчувстваш на едно егоистично, разрушаващо и саморазрушаващо се същество но и няма как да пренебрегнеш уязвимостта и самотата й. Изтъкана от злоба и обвита в страдание… Такава е Вайълет благодарение таланта на Мерил Стрийп, често на ръба на истерията, но никога отвъд, като истински въжеиграч по острието на зрителската поносимост. Както обикновено, актрисата изчезва, за да отстъпи място на сюжетната реалност, която ни подхвърля нагоре-надолу, с ината на свръхемоционално торнадо. И сега си представете как тази хиперчувствителна майка има за дъщеря Ледената кралица. Предстои надиграването на годината!
Джулия Робъртс никога не е била толкова хладнокръвна и делова, почти безсърдечна. Почти. Казват, че е нормално децата да възстават срещу слабостите и привичките на родителите си. Бунтът на Барбара е нейната безчувственост и подреденост, които да противопостави на хаоса, в който е израснала. Разбира се, това е само дегизировка, маска, която всеки момент може да рухне. Защото под прикритието на рационалното световъзприемане, татковата любимка крие паническия страх, че може да се окаже много по-подобна на майка си, отколкото би си позволила да признае. И Джулия е абсолютно убедителна в непоклатимостта на Барбара, на която всички се уповават. Всички, освен самата тя. И ако Мерил Стрийп е очаквано великолепна, то Хубавата жена ни удивлява с всяка следваща роля колко й отива съзряването. Ако някой е имал съмнения относно качествата й на сериозна актриса, „У дома през август” създава условия за пълното им разсейване (на съмненията, не на качествата).
Целият актьорски екип е чудесен – от Джулиет Луис и Абигейл Бреслин, до Сам Шепърд (кратък, но запомнящ се проблясък) и Бенедикт Къмбърбач. Всеки си тежи на мястото, особено Джулиан Никълсън в ролята на Иви. Самата драматургия им предоставя пълноценен екранен (а би следвало и сценичен) живот. И дава възможност за катарзисна наслада на всички почитатели на психологическата драма, изтънченото „мъчение” на многопластовия диалог и качественото актьорско присъствие. „У дома през август” се оказа (кино)история, която може да се преговаря повече от веднъж.
