Ако „Въпрос на време” беше фантастичен филм, фабулата му би минала за скучновата, като романтична драма с похвати от друг жанр обаче третият режисьорски проект на Ричард Къртис неуловимо превзема съзнанието.
Да пътуваш във времето, дори когато е само назад, и единствено в рамките на собствения ти (вече случил се) живот, си е предпоставка за фантастика, нали така?! Не непременно. Всеки времеви въпрос може да роди научнофантастичен сюжет в киното, но когато човешко преместване във времето е претекст единствено за драматичен сюжет – е това вече е нещо любопитно. Още по-любопитно става, когато откриете, че в „сделката” се е замесил сценаристът на „Четири сватби и едно погребение”, „Нотинг Хил” и „Дневникът на Бриджит Джоунс” и режисьор на „Наистина любов”, Ричард Къртис. Новият му романтичен филм носи лаконичното и многозначително заглавие „Въпрос на време”.
Когато станат на 21 години, мъжете от семейство Лейк научават една дребна подробност от генетичния си фонд – че могат да пътуват назад във времето, до всяка точка от своето минало. Наред с екстравагантността си, тази семейна странност си има преимущество – (почти) необятни възможности да „преиграеш” всеки неловък момент и да изведеш до успешен край всяко несръчно започнало начинание. А иначе животът за Тим Лейк си тече нормално – той се премества в Лондон, започва работа, среща голямата любов, раждат му се деца… И тъй като промените в миналото не предизвикват катастрофални последици в света от настоящето, той често се възползва от семейната си „дарба”, за да подобрява качеството на всекидневието за себе си и близките. Разбира се, наследственият бонус си има малка уловка, но тя всъщност не е от значение за интригата в един нефантастичен сюжет. За сметка на това се превръща в онзи дребен щрих, който кара зрителят да осъзнае точно къде се намира във филмовото времепространство (без значение от жанра) и колко важни емоционални поуки и морални послания могат да се скрият „зад кулисите” (или в гардеробната тъмнина) на един прост трик…
Ако „Въпрос на време” беше наистина фантастичен филм, фабулата му би минала за скучновата и лишена от въображение. Като за романтична драма обаче, която експериментира с похват от друг жанр, третият режисьорски проект на Ричард Къртис е от онези филми, които колкото повече време минава, неуловимо превземат съзнанието ти и те карат да откриваш неподозирани философски откровения. И не е нужно да обясняваш защо те хваща за гърлото – в това е тайната на добрия разказвач.
Винаги е рисковано, когато успешен сценарист мине зад камерата, но режисьорският дебют на новозеландеца Къртис е един от най-добрите британски филми за последните 10 години. Почитателите на „Наистина любов” очакваха с нетърпение следващото заглавие на режисьора, но мнозина останаха разочаровани от чешита „Рок радио” (2009) . Закачливият, невъзпитан и носталгичен музикален киносеанс само привидно няма нищо общо с романтичната комедия за любовта, защото Ричард Къртис отново се „разпилява” между различни главни действащи лица и проследява няколко сюжетни линии, които преплитат и разплитат траекториите си и (пре)срещат разни странни птици. Грижливото изграждане на персонажите и интересът към необикновени, „рошави” образи се затвърждават като запазена марка на сценариста Къртис и след „Въпрос на време”.
Толкова много неща се крият зад това съвсем просто заглавие и се нанизват едно по едно, като мънистата на броеница. Времето като история, като минало, като преживяване и съпреживяване, като възможност за присъствие и отсъствие, като споделяне и съвместно съществуване, като миг на слабост, радостен трепет или пропуснат момент, като недостатъчна близост и неповторимост на човешкия живот… Всичко това можете да откриете в новия филм на Ричард Къртис. Плюс симпатични актьори (Бил Най е неустоим в непукизма си, Рейчъл Макадамс – ненатрапчиво трогателна), а сантименталната линия не отстъпва на романтиката и сладко-горчивите нотки от „Наистина любов”. Същевременно липсата на сладникави персонажи е най-големият бонус, като се има предвид, че става дума за любовна история; а странниците са не само задължителна подправка като за романтична комедия, но по един или друг начин са част от самоличността на всеки от персонажите – чудаци, подобни на онези от „Рок радио”.
„Въпрос на време” е истинска кръстословица на тема как да направим необикновен филм чрез смесването на съвсем обикновени съставки. Уж драма, по-скоро трагикомедия, но комизмът е закодиран на всяка крачка, в чисто делнични ситуации. Уж фантастика, но едва ли има филм, който се отнася по-трезво и без прехласване към пътуване във времето. Уж романс, но съвсем семпъл, „както става в живота”, а не като в сценариите а ла Ричард Къртис. И ако по някое време ви се доплаче, то със сигурност няма да е от умиление!
Дори когато авторът „обезопаси” своя сценарий от Ефекта на пеперудата, според който всяка минимална промяна във вече преживян момент се отразява на бъдещето, използването на времето в нечия частна полза не е панацея. Но не се заблуждавайте – това не е дискусионен проблем във „Въпрос на време”. Не се нуждаем от фантастични утопии, за да преоткрием цената на мига. Но винаги си струва да се насладим как киночудесата се приземяват в полето на семплата романтична история – необезпокоявано ефикасна въпреки намесата на „извънжанрови” сили.
