0
1026

Неподражаемото лекарство на поезията

Хели Лаксонен, „Крава и бреза“, изд. „Фабер“, 2015, превод Росица Цветанова и Марин Бодаков

heli

Разбира се, да се говори за стихосбирката на Хели Лаксонен като лекарство би могло да повлече след себе си въобразяване на горчив хап, или пък на лютив компрес от какво ли не. Обаче такова озаглавяване има предвид нещо друго. Лекарството като облекчаване, олекотяване и дори възстановянане от бремето на страданието, погрешните равносметки, тъгата и меланхолията. На места с ирония, на други – като че ли със зареян в брезите поглед, или като леко погалване по главата – поезията от сборника „Крава и бреза“ наистина е различна по един непродражаем начин.

Книга на Хели Лаксонен досега не е превеждана у нас, публикации на нейни стихотворения можете да откриете в „Литературен вестник“. Именно те, научих от един разговор с Марин Бодаков, вдъхновяват издателя Нейко Генчев да пожелае издаването на тази книга. Да се говори за стихосбирката на Хели Лаксонен е наложително. Причините за тази наложителност се коренят, от една страна, в преводаческия подвиг, осъществен от Росица Цветанова с поетическото „претворение“ на Марин Бодаков, а от друга страна, в това, че читателят още от първата прочетена творба от „Крава и бреза“ усеща силното авторово присъствие, което свързва читателите независимо дали са от Финландия, България или коя да е точка на света.  Универсалността на по-голямата част от поезията на Хели Лаксонен, така както пристига при нас, е обвита с поне още два уникални пласта – езика и изказа (начина, по който се борави със словото).

Определението ми за работата с текстовете на финската поетеса може би на пръв поглед да изглежда патетика, но не е. Това е най-краткото определение, което намерих, опитвайки се да прозра труда на преводача, изнамирането на подходящата, адекватната, безспорната дума на български, така че да зазвучат автентично стихотворенията, писани на диалект. Осъщественият на български език сборник „Крава и бреза“ обаче не е на диалект. В предговора към изданието Р. Цветанова обяснява изпреварващо възможното читателско питане: „Българският език категорично е богат на народни говори, но за постигането на качествен адаптиран превод е необходим носител на конкретен диалект, откърмен със словоформите и фолклорното му разнообразие, с месния дух на въпросното наречие, който неизбежно е носител на богат запас от неподатливи на адаптация, непреводими компоненти – както всъщност нерядко се случва с творбите на Хели. Отделен остава въпросът: „Кой български диалект би бил най-подходящ?“

Heli_laaksonen
Хели Баксонен, фотография wikipedia

Разтваряйки прецизната като полиграфическа изработка книга, читателят със сигурност ще остане поразен от света, в който ще попадне. Това е свят, изпълнен с простотата на жестовете на обикновеното живеене, пълното насищане от цветовете на тази простота, която е пъстрота. Голяма част от творбите са по детски непосредствени, без да са нито за миг инфантилни. Тук няма вълшебни светове, но има очуднени пространства, персонифицирани състояния, лесове любовници, вещи личности, животни алегории.  Тук човекът е част от природата, която не винаги е добър приятел, но затова пък азът ежеминутно търси омиротворяването ѝ, посяга към писането на живота си, а книгата наименува „Съновидение“ („Най-хубавият сън“):

 

ще ми се да те навия

че всичките ти спомени са хубави

съседът не е отсякъл брезата на двора

мама не се е удавила

житните класове все са се превивали от зърно

никога не е имало нищо лошо

 

говоря ли, говоря

връщам те назад и

никога не си

си тръгвал

ето те

 

Това са стихотворения, пропити със силни чувства, за които трябва да се намери вярната честота от вибриращи думи, защото не как да е се говори за смъртта, за острите бодящи мисли за самотата, приемането ѝ не на последно място, отстояването на самия себе си чрез родния говор. С манифестен характер, защитаващ родната реч, е жестът на Лаксонен да назове една от скоро излезлите си стихосбирки „Буквар“ (2013). Родната реч в „Крава и бреза“ е силен, запомнящ се персонифициран образ, близък до този на майчиното присъствие. Ще си позволя едни дълъг цитат от стихотворението „Родна реч“, който е и показателен пример, онагледяващ битийната нагласа на поетесата, както и склонността и към графическо оформление на текстовете, което Росица Цветанова и Малин Бодаков запазват с точност при българското оформление:

 

Сложила престилка, с шпатула в ръка, косата несресана

през вратата на кухнята наднича

родната ми реч.

 

Как може да са ѝ тъй едри и меки гърдите

толкова уханни обятията

и тъй жилави ръцете.

 

Малко си поплаквам там

намокрям роклята ѝ

от радост и горест

после тя избърсва физиономията ми

с носна кърпичка на синьо каре и

ми сипва мляко в чашата, да е готово.

 

„Крава и бреза“ включва стихотворения от първата стихосбирка на Лаконсен „Гълъб плува“ (2000) до стихосбирката „Сипката отнесе“ (2011). Разбирайки, че „Крава и бреза“ е антологична стихосбирка, е възможно читателят да разсъди, че го очакват стихове на беловласа импонираща поетеса. Макар и много популярна във Финландия, Хели Лаксонен ни поглежда от снимката в края на книгата със свежо лице и вместо суховати биографични бележки, които не казват много за човека, е отговорила с непросредственост и лекота какво знае за България: „че има София, Варна, слънце, кисело мляко…“

А какво знае българският читател за Финландия? След като затвори книгата – че има Хеле, крава, бреза, копнеж, природа. И всичко това си ти, който и да си, където и да се намираш.