Новата постановка в Столичния куклен театър – „Непознатото дете“, съживява с лекота прекрасно-страшния свят на Е.Т.А. Хофман. С режисьорката разговаря Мария Панайотова.
Режисьорката Диана Добрева избира приказната притча, която преди няколко месеца излезе за първи път на български, в превод на Борис Парашкевов, като богато илюстрирана книга в музикален формат, дело на оперната певица Ина Кънчева и нейната фондация „Културни перспективи“. Драматург на постановката е Ангел Еленков, а сценографията е на Марина Райчинова. Следващите спектакли на „Непознато дете“ са на 21 декември, от 12 и 17 часа. Подходящи са за деца над 7 години и техните родители.
Колко измерими и обозрими са фантастичният свят и свободата на фантазията в новата ви постановка „Непознатото дете“?
Когато се „сътворява“ един фантастичен свят, то трудно можем да говорим за измеримост и обозримост. Именно затова и даден автор, творец, посяга към „фантастичния свят“, защото той му дава ако не пълната, то поне нужната свобода на въображението. Това е валидно особено за изкуство като литературата. Когато обаче едно литературно произведение, описващо фантастичен свят, трябва да бъде сътворено в театралната зала, се появява и това гъделичкащо предизвикателство на сценичните ограничения, както и вълнуващото преодоляване на тези ограничения.
Защо „Непознатото дете“ и защо точно сега?
Предложението да поставя Е.Т.А. Хофман на сцената на Кукления театър дойде в доста натоварен за мен работен период. Стори ми се обаче много важно да се захвана с това дело. Почувствах личната си отговорност да имам своя принос към възпитаване на публика, с огромния респект, възхита и любов, които имам към детето. И сега съм много щастлива, след като видях реакцията на децата. Те повече от всичко заслужават нашите усилия. Щастлива съм, че създадохме безкомпромисно този фантастичен свят, изпълнен с толкова красота и нежност, с радост, малко тъга и много любов. „Непознатото дете“ е приказката, която ми се искаше да подаря на децата, защото е история за вярата, за стремежа ни към доброто и за надеждата, че не сме сами, че някой ни чака, за да ни приюти в милостта си.
Да си поговорим за дома, „макар и не съвсем замък“, но „по-добро място няма на земята“. Където слънцето блести като злато, утринният вятър прошумолява през горичката, а сладкишът е току-що изпечен и поднесен с много любов. Как го пресъздавате в постановката? И това усещане за приказна безтегловност и космос…
Ароматът на домашен сладкиш и безтегловността на космоса са в емоционален антагонизъм, защото при първото имаме усещането за уют и сигурност, а при второто – леко плашеща непозната безкрайност. Въпреки това един майстор синкретик, какъвто е Хофман, успява да обедини двете усещания. Пресъздаването им сценично беше възможно само през съчетанието на театрални похвати и модерни технологии. Имахме много усилена хореографска работа с актьорите, които трябваше като поведение да напомнят кукли и дори на места да приличат на анимационни герои, сценографията и костюмите бяха изработени максимално пищно и детайлно, те пресъздават удивителни картини, наситени цветови възприятия, изграждат силни характерни персонажи. Фантастичният свят и усещането за приказна безтегловност и космос постигнахме чрез използването на видеодизайн, който променя сценичната среда и те потапя в съвършено неземен свят.
Непознатото дете е метафора за онази живителна сила, която ни кара да бъдем. Е.Т.А. Хофман описва образите и чувствата, предизвикани от него, като загадъчно сияние, нежна мелодия – сякаш вятър се плъзга по струните на арфа, събуждане на дремещи акорди, тъга, която изчезва, отворени сетива към всичко около нас – мекия мъх, тучната трева, цветята, пъстрите камъчета, кристалните миди… Един цял необикновен свят. На днешните Феликс и Кристина дали им се завива свят от полетите на тяхната собствена фантазия, дали искат да летят в блестящите облаци и дали забравят страха, защото не гледат надолу, а напред – в далечината?
Децата, както преди векове, така и днес реагират на фантастичното по-най красивия и единствено „правилен“ начин. А именно – с пълно доверие във въображаемия свят, който по всяка вероятност е просто временно изгубеният рай.
В „Граматика на фантазията“ Джани Родари казва, че фантастичните методи за измисляне на истории помагат на децата да влязат в истинския живот през прозореца вместо през вратата. В творбата на Хофман „от най-дълбоката сянка на тъмния храсталак“ пред Феликс и Кристина се „отваря прозореца“ към Непознатото дете. Въображението по-важно ли е от знанието?
Творци като Жул Верн, Айзък Азимов и Леонардо да Винчи чрез полета на фантазията си са допринесли за реални научни открития и съответно за изобретения! В този смисъл въображението, ако не по-важно от знанието, често е предхождащо! Мисионерско или дори месианско…
Изчезващ вид ли е Непознатото дете днес?
Непознатото дете винаги е било без време „изчезващо“. Но, Слава Богу, и винаги навреме „появяващо се“. За мен Непознатото дете е вярата ни. В библейски смисъл.
