Тематични посоки и пресечни точки наСтанислав абстрактното в българското изкуство от края на 1950-те до 2014 г. – търси изложбата с куратори Станислав Памукчиев и Петер Цанев (до 31 май в галерията на СБХ на „Шипка”6). Вижте как двамата определят целите на проекта.
„Неразказаната абстракция” е изложба, която проследява как идеите на абстрактното получават специфично осъществяване в българското изкуство. Тя съотнася съдба на българското изкуство към големия разказ на абстракционизма. Тези форми на художествен опит остават извън официализираните исторически разкази на тоталитаризма и прехода, а художниците се оформят като самотници в опит да избягат от опустошителните символи на груповата идентичност. Затова изложбата носи заглавието „Неразказаната абстракция”.
„Неразказана” в смисъл на теоретично необговорена, исторически неситуирана, критически неостойностена и не включена пълноценно в естетическата комуникативност” – обясняват в текста си към изложбата кураторите.
„Изложбата изследва автономното място на абстракцията като визуална стратегия и естетическа категория в творчеството на поколения български художници, които проявяват дълбок интерес към радикалното преживяване на формата и граничните начини за организиране, абсолютизиране и преодоляване на сетивното. Без възможност за пълна изчерпателност, селекцията се концентрира върху проблемни зони, носещи напрежение и критична реторика. Експозицията следва най-общо хронологично развитие от края на 1950-те до днес, като се опитва да разкрие универсални тематични категории с основополагащо значение за развитието на абстрактното изкуство.”
Тематичните категории, които кураторите извеждат, са следните. Абстрактни космологии – при нея абстрактното е средство за свързване с необятната същност на Природата, Вселената, Абсолюта;Абстракция на празните структури и пространства – област на краен редукционизъм, работа с категориите „празнота” и „пустота”, с представи за нищото, с интуициите на отсъстващото; Органична абстракция – категория, която със своята предметност и остро сетивна пластичност се противопоставя на виртуалното, като активира и удължава жизнеността на материално-вещественото; Антропологична абстракция – занимава се с невидимата анатомия на отсъстващия субект, с призрачните знаци на съвършения антропос, с архетипните и атавистични сенки; Концептуална абстракция – събира идейни и полиморфни ситуации, доминирани от фигурите на мисълта и постмодерната противоречивост на културните контексти; Технологична абстракция – символизира триумфа на неорганичното, нулираната реалност, футуристичното прочистване на съзнанието и въображението, антипсихологизъм, геометрия на утопиите и отчуждението.
Автори: Кирил Петров, Николай Дюлгеров, Борис Елисеев, Магда Абазова, Никола Даскалов, Веса Василева Иван Кирков, Стоимен Марков, Георги Бояджиев, Петър Дочев, Георги Янакиев, Георги Божилов, Иван Георгиев – Рембранд, Григор Бояджиев, Петър Арнаудов, Асен Ушев, Георги Алайков, Иван Кънчев, Стоян Цанев, Емил Попов, Петър Ралев, Димитър Грозданов, Свилен Блажев, Милко Божков, Станислав Памукчиев, Иван Русев, Милко Павлов, Атанас Парушев, Йордан Парушев, Димитър Илиев, Николай Найденов, Румен Жеков, Илиян Лалев, Симеон Симеонов, Красимир Русев, Стоян Куцев, Валентин Господинов, Деля Чаушева, Любен Генов, Даниела Ляхова, Петер Цанев, Слав Недев, Николай Петков, Ивайло Аврамов, Николай Колязов, Симеон Стоилов, Иво Бистрички, Мария Чакърова, Ани Иванова, Павлин Радевски, Георги Димитров, Лора Пармакова.
