Начало Идеи Гледна точка Несвършващото преображение
Гледна точка

Несвършващото преображение

3770

Преображението на Христос е знаменателно евангелско събитие.

Защо  се е преобразил?

Най-често срещаното обяснение е, че чрез Преображението Синът Човешки показва пред учениците Си, че е Син Божий, показва им Своята Божествена природа, че е не само истински Човек, но и „Бог истинен от Бог истинен“. Обяснението е вярно, но остават и други въпроси. Защо Иисус не се е преобразил пред всичките Си ученици, а само пред трима от тях? На това най-често се отговаря, че Юда не е бил достоен да види преображението. Ала, ако това е причината, то защо изобщо Юда е допуснат да бъде ученик? Защо другите осем ученици също не присъстват на това ключово събитие?

Но нали само един се е облегнал на гърдите на Иисус, само на един е подал ръка, когато е потъвал, само един е поканил да докосне раните Му, само един Свой гонител е направил апостол.

Преображението е неземно събитие, което се случва на земята. То осиява тъмния и хладен свят с Божествена светлина. Тримата ученици с физическите си очи виждат нетварната светлина. Докато присъстват на планината, те не разбират напълно случилото се. То им се изяснява постепенно. И постепенно преобразява самите тях. Митрополит Антоний Сурожки казва, че „истинското преобразяване започва, но никога не завършва. То е непрестанен процес, в хода на който ние все повече и повече ставаме такива, каквито сме длъжни да бъдем тогава, когато след съдния ден категориите падение, преобразяване, праведност най-сетне ще изчезнат и ще бъдат заменени с новите категории на новия живот. Христос казва: Ето, всичко нова творя“.

В Символа на вярата изповядваме, че Иисус Христос „заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти“. Това се отнася и за Преображението – както Боговъплъщението, Възкресението и Възнесението, то също е „заради нас човеците и заради нашето спасение“. Отнася се лично до нас и до всеки от нас.

Преображението е „заради нас човеците и заради нашето спасение“ в контекста на цялото Евангелие. То е зрително Благовестие. От пръв поглед прави впечатление подобието между иконите на Преображението и Възнесението. Но има и нещо по-дълбоко от визуалното подобие. Христос винаги подготвя Своите ученици за предстоящите събития, особено преди Разпятието, Възкресението и Възнесението. Знаел е тяхното неразбиране, тяхната немощ, затова им обяснявал многократно какво предстои да се случи. И въпреки това, те трудно разбират. Не защото са неуки, а защото подобни събития не са се случвали никога, нито в техния живот, нито в човешката история. Не разбират разпятието и кръстната смърт, правят дори наивни опити да Го избавят. После са в пълна покруса, не вярват когато другите им казват, че е възкръснал, не Го разпознават дори когато върви редом с тях и им обяснява Писанията.

По-различно е при Възнесението – тогава всички са събрани заедно, няма го твърдоглавото неверие на Тома, няма ги несмислените въпроси на Емауските пътници. И това е може би заради случилото се по-рано Преображение. При Възнесението те виждат нещо, което вече им е зрително познато – трима от учениците са го видели с очите си, а другите го знаят от техните разкази: Христос се отделя от земята, издига се нагоре, чуват глас от небесата. Преображението е предобраз на Възнесението.

Още по-късно се случва друго събитие, което е свързано с Преображението. Христос се е възнесъл, Светият Дух е слязъл над учениците и те са станали апостоли, вече не са риболовци, а ловци на човеци. Създадена е църквата и още от зараждането си тя е гонена. Тогава „станаха някои от синагогата, тъй наречена синагога на либертинци, и от тая на киринейци, александрийци и на тия, що бяха от Киликия и Асия, влязоха в препирня със Стефана“. Архидякон Стефан е обвинен, че „говори хулни думи против Моисея и против Бога“. Нападат го, грабват го и го завеждат в синедриона.

Тогава там се случва нещо неочаквано и необикновено – „всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му беше като лице на Ангел“. Как е възможно такова преображение? Това не е масова хипноза. Не е зрителна измама или илюзия. Този човек с лице като на Ангел произнася дълга и съкрушителна реч пред всички членове на синедриона. Като на кинолента представя пред тях цялата хилядолетна свещена история, като започва от праотец Авраам. Изобличава ги без страх заради многобройните им отстъпления от Божията правда, изброява факти, които те не могат да отрекат, говори вдъхновено, право в очите ги нарича „твърдоглавци и необрязани по сърце и уши“, обвинява ги за убийствата на пратените от Бога пророци и накрая обвинението, което те отправят към него, той обръща към самите тях – „вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте“.

Когато споменава за Ангелите, той самият се преобразява на Ангел. Това преображение се откроява още по-ярко в сгъстените събития, които следват. Скърцат със зъби, крещят и се нахвърлят върху Архидякона. А той в това време се изпълнил с Дух Светий и видял славата Божия в отворените небеса. Видял и Иисуса да стои отдясно на Бога. Тоест видял същото, което тримата ученици – Петър, Яков и Йоан, видели при Преображението.

Иисус взел само трима от учениците си да видят Неговото Преображение, но ето че по-късно изповедникът на вярата също вижда славата на Бога. Славата Божия, която вижда Първомъченикът, е още по-грандиозна. Тримата ученици се уплашили и паднали, когато видели преобразения Иисус, а Архидяконът се моли за своите убийци. Учениците молят да направят сенници, за да останат там, а Първомъченикът се моли към Иисус да приеме духа му. Петър не знае що говори, а Архидяконът ясно свидетелства пред убийците си за отворените небеса.

При трагичната и величествена картина на първото мъченическо изповедничество събитието на Преображението добива своя завършен смисъл. Славата, явена при Преображението, е същата, която се явява пред очите на мъченика. Славата на Преображението е тази, която го укрепва в мъченическия подвиг. Славата Божия е тази, която дава смисъл на мъченичеството. Чрез славата Божия Първомъченикът е първият човек, който се преобразява на Ангел.

Христос се преобрази заради нас. Ние се преобразяваме чрез Него. Нашето преображение се нарича покаяние. Чрез покаянието ни се разкрива царството Божие, което е вътре в нас.

„Истинското преобразяване започва, но никога не завършва.“

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, играни в страната и чужбина. Написала е романите "Емине", "Майките", "Адриана", "Марма, Мариам" и „Влакът за Емаус”. През 2007 г. "Майките" спечели Голямата награда за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и Чехия, по романа е направен и филмът „Аз съм ти”. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. През 2019 Теодора Димова стана носител на наградата „Хр. Г. Данов” за цялостен принос в българската книжнина. През 2019 излезе романът ѝ “Поразените”, който на следващата година се превърна в Роман на годината на НДФ „13 века България”, спечели наградата за проза „Перото” и „Цветето на Хеликон” за най-продавана книга. През 2023 е публикуван романът „Не ви познавам”, своеобразно продължение на „Поразените”. От 2012 е колумнист към Портал Култура. Есеистичните текстове са събрани в книгите „Четири вида любов”, „Ороци” и „Зове овцете си по име”, „Молитва за Украйна”. Носител е на Голямата награда за литература на СУ „Климент Охридски” за 2022, както и Вазовата награда за литература за цялостен принос през 2023.

Свързани статии

Още от автора