Писателят Виктор Ерофеев, определян като най-популярния на Запад и най-скандалния в Русия, е един от многото хора на изкуството, напуснали родината след началото на войната в Украйна. За съжалениe, освен с близките си, му се е наложило да се раздели и със своя домашен любимец Шива – папагал порода жако. (Папагалът се споменава нееднократно в това интервю). Днес Ерофеев и неговото семейство живеят в замъка Виперсдорф в Бранденбург, на 60 километра южно от Берлин. С него разговарят Татьяна Фирсова и Петер Кьопф.
Виктор Владимирович, как е Шива?
Шива се чувства прекрасно. Той живее в нашето жилище, а неговите условия за живот дори се подобриха, понеже моите тъща и тъст го обожават. Те се пренесоха в нашия дом, а той се разприказва, укрепна, лети. Ние не му разрешавахме да лети из къщата, а при тях – лети. Може да се каже, че тази война му донесе ползи. Ние отпътувахме, а той получи повече внимание, повече грижи, повече храна. Шива процъфтява.
Трябва да кажа, че вие не сте първата, която ме пита за Шива, защото след една публикация в пресата получихме тревожно писмо. Много сърдит читател ни е написал: „И какво? Те заминали, а Шива оставили за храна на Путин. Не може така!“. Така разбрах, че в Германия много хора си отнасят грижливо с папагалите.
В една статия пишете, че мнозинството руснаци подкрепят „спецоперацията“. Уверен ли сте в това? Все пак допитванията са проведени от държавни организации.
За съжаление, уверен съм. През последните седмици, които прекарах в Москва, непрекъснато се срещах с хора, подкрепящи тази „операция“. Подборът беше такъв, личен. Отивам в бръснарницата – там подкрепят, при зъболекаря – също подкрепят, отивам по някаква работа при хора, свързани с моите радиопредавания – подкрепят… Изобщо не срещнах нито един човек, който за моя радост да каже – ето, аз също съм против войната.
Мисля, че е заработило някакво реваншистко съзнание, което твърди: „Западът ни открадна Съветския съюз и ние сме длъжни да го възстановим“. Най-общо казано, това е системата на Германия от 1920–1930 години. Аналогията се набива в очи. Естествено, не всички са поддържали Хитлер. Имало е и такива, които са си мълчали.
Разбира се, аз изобщо не сравнявам руския народ с германския, понеже германският народ е европейски народ, а руският – не.
Ето къде е грешката на западните, а и на нашите либерали. Те считат че нашият народ е прекрасен и европейски, но винаги е бил подчинен на страшни деспоти – Иван Грозни, Николай I, Сталин. И ето – появи се още един. Това беше трагична грешка, която в крайна сметка доведе до война. Най-важната грешка. Защото трябваше още в самото начало, при формирането на диктатора, да търсим възможности да предотвратим това. Оказа се, че вече е твърде късно, а резултатът е море от кръв.
Мисля, че Бродски има такава фраза: „В Ню Йорк ми се налага да общувам с хора, с които в Ленинград не бих се качил в един автобус“. За Довлатов, след като заминал, нещата също не се подредили както е искал. Как мислите, след отпътуването ще загубите ли своята тема, или ще продължите да пишете за Русия?
Вижте, за разлика от Бродски и Довлатов, когото много добре познавах и го представих пръв след перестройката в списание „Огонек“, аз въобще не се чувствам в емиграция. Още от детството имам две души – руска и европейска.
Писал съм не само за руснаци. Заглавието на моята дисертация е „Достоевски и френският екзистенциализъм“. Тоест ето тук е Достоевски, а тук са Сартр, Камю и останалите момчета. Разбира се, присъстват и малко германци – Хайдегер и Ясперс. Затова моята руска душа, естествено, си мисли за папагалчето Шива, а европейската просто се радва, че съм у дома.
Аз говоря полски, понеже 30 години бях женен за полякиня, говоря английски и френски, разбирам италиански. Не аз напуснах Русия, а Русия ме напусна за известно време. Тази Русия – днешната, воюващата.
Мисля, че при мен всичко си тече нормално. Жена ми прави филм за нашето пътешествие от Русия дотук, а за това немските спонсори даже дават пари. Както виждате, не живеем в комунална квартира – това здание практически е за нас. Живеем в дворец и общуваме с духовете на велики хора. Тук са живели Брентано, Брехт, Анна Зегерс – различни хора от различни епохи. Това е много интересен от историческа гледна точка дом.
Моята дъщеря Мая сега завършва френско училище. В Москва учеше в школа към френското посолство. Тя има абсолютно френско възпитание. По-малката е на четири и още нищо не е завършила, но тук много и харесва. Ние се безпокоим не за себе си, а за кръвта, която проливат украинците. Естествено, моята руска душа се вълнува за онези абсолютно неграмотни руски войници, които не знаят къде са, какво са, и загиват неизвестно по каква причина.
Докато бяхте в Русия, безпокояхте ли се за своята безопасност?
Ако си руски писател, то още в самото начало трябва да си кажеш: от нищо не се страхувам. Като миньор. Той излиза от къщи и от какво да се бои – дали ще се взриви в поредната мина, или нещо ще се случи с кабелите? Той не се страхува, а се старае да бъде много внимателен с опасните предмети. Руският писател не трябва да се страхува нито от смъртта, нито от преследванията – от нищо. Може би от някакви страшни болести… Но това рядко зависи от Путин.
Вие познавате много хора, участвали в създаването на алманаха „Метропол“. Преди те не напускаха Русия, а сега заминават. А казвате, че не се боите.
Нека да ви кажа нещо: аз изобщо не се страхувам. Изключваме думата „страх“ от разговора. Изключваме и моите преживявания, свързани с това, че днес си седя тук, а не на Червения площад. След „Метропол“ вече нямаше от какво да се страхуваме, защото се случиха всички онези събития, които съм описал в „Добрият Сталин“. По-лошо дори не можеш да измислиш. Затова можехме да си кажем: ако искаш да продължиш нататък, по-добре е да не се боиш от нищо.
Майка ми още през 1999 г. казваше, че Путин ще започне война. По онова време той беше премиер. Всичко беше толкова видимо. Но когато си в либералната зона, ти втълпяват – да, руският народ е угнетен и вината за това е на лошото правителство. А ето, моята книжка „Енциклопедия на руската душа“ казва точно обратното.
Когато, както казва Ницше, бог умрял, запонали да измислят нови икони – появяват се Маркс, Хитлер, Че Гевара. Една след друга се редят грешки главно защото сме изгубили бога, а нов все още не сме открили. Всички тези неща, които обсъждаме, са свързани с това, че е изгубен метафизическият корен. Изгубен…
В това отношение вълненията на Запада и Русия са еднакви. Важното е, че самият процес на заболяването се развива по различен начин. Там (в Русия) това се случва като диво повръщане, а тук (в Европа) – с тиха инерция. Великата култура не умира. Хората, които са живели в този дворец – великият поет Брентано и неговата сестра Бетина, са оставили такова наследство, че с него може да се живее още 300 години. Друг е въпросът, че продуцирането на нови ценности върви много, много бавно. И това продуциране е особено бавно в Европа. Така че ситуацията е сходна и там, и тук, но се изразява по различен начин.
Как върви производството на нови ценности в Русия през последните 20 години? Защото все пак нещо се произвежда. Появи ли се нещо важно в културен план, в литературата?
За Русия това са много слаби 20 години. Изобщо настана такава пауза, каквато в Русия не е имало от средата на XVIII век. Разбирате ли, писателят е човек, създаващ свой собствен, безподобен свят. Съществува свят на Чехов, на Достоевски, има свят на Сорокин, има свят на Пелевин, има свят на моя съименник (има предвид Венедикт Ерофеев).
Има ли такъв свят някой от писателите днес? Не, няма такъв писател. Просто има различни теми. Има теми, свързани с чеченската война или с екологията, с паметта… Но такива светове, каквито са създали Володя Сорокин или Таня Толстая в своите ранни произведения, няма. Затова настана някаква фантастична пауза.
Още една фраза от вашата статия за отпътуването. Вие пътувате из Русия, която „не е способна да се извини на никого, понеже не знае за какво“. Защо се случва така?
Защото културата е разработила своя концепция, която не търпи извинения.
През последните 20 години?
Не точно. Руската култура никога не е обичала да се извинява. Имам предвид културата като цивилизация.
Ако говорим за руската цивилизация, то това е цивилизация, изградена на принципа на Златната орда. Златната орда за нищо не се извинява.
Да разгледаме още една фраза от вашата последна книга – „Енциклопедия на руската душа“. „Надеждата умира първа“. Сега останала ли е някаква надежда?
Да, тя винаги умира първа. Производството на надежди не спира, но пък и те не спират да умират. Постоянно. В пословицата е казано „Надеждата умира последна“. Нищо подобно. Тя умира на момента. Умира…
А относно това как Хитлер е помогнал на Съветския съюз и е създал на руснаците след войната „статут на морална неприкосновеност“?
Това е много деликатна тема.
Да. Темата за моралната неприкосновеност. Вече я няма и вече не се отнася за руснаците. Или все пак се отнася?
Съвсем близо има едно градче – Ютербог. Означава утринен бор. Тук са живели славяни. На централния площад има прекрасно съветско гробище. Поддържано. Птички пеят. И щяхме да си живеем така. Немците и сега нищо не пипат. Но идеологическата щета върху образа на Русия вече е нанесена. И ще бъде много трудно, дори невъзможно да се върнем към това състояние.
Руснаците са склонни към саморазрушение – това са ваши думи. За съседите им това е толкова разрушително, колкото и за тях самите. Защо е така?
Работата е там, че ние през цялото време не сме отчитали влиянието на Златната орда върху нашето съзнание. Освен това от Златната орда ние сме получили още добавки към основната матрица. Формирала се е култура, построена от различни противоречиви парченца, които са взривоопасни, комбинирайки се. Ето това е саморазрушение. Културата се разпада.
Вижте, през XIX век е имало западници и славянофили. Те вероятно са поддържали приятелски семейни отношения, но това са напълно противоположни направления. Едните смятали, че преди Петър I е било добре, а другите – че преди Петър I всичко е било много зле. И така нататък. Даже на най-примитивното ниво.
Тоест това е исторически обусловено и нищо не може да се направи?
Навярно може. Но за това трябва да се работи целенасочено, а нещата вървят точно в обратната посока. За руската власт не са удобни нито западниците, нито славянофилите. За нея е изгодно самодържавието. Тя се нуждае от орда. И тази „златна орда“ се изгражда. Но Златната орда не се гради около идеология, тя се създава заради упоението от абсолютната власт. Такова садистично упоение.
В Германия много често говорят за това, че правителството на Меркел, а преди него правителството на Шрьодер, са били твърде дружелюбни, твърде податливи в отношенията с руските съседи и твърде много са разчитали на разбирателство. Какво мислите за това? Действително ли е така? Според вас как трябваше да се отнасяме към Русия?
Вижте, аз не съм учител по география и не мога да обучавам немците какво да правят по отношение на Русия. Те са направили това, което са считали за нужно, но аз имам някакви морални основания да кажа, че от гледна точка на Русия вие сте постъпвали неправилно. Как изглеждат нещата от гледна точка на Германия – не знам.
Аз никак не обичам руските либерали, които непрекъснато поучават всички. Америка тръгна в грешна посока, Германия зацикли… Смятам, че всички закъсняха за тази война, закъсняха за раздаването.
Всички закъсняха. Руската интелигенция закъсня, защото… Моят любим приятел Немцов – та той подкрепяше Путин от самото начало. И ми казваше: „Слушай, ние ще го изберем и ще отворим нова лява врата в неговия кабинет. Защото, добавяше той, това ще е слаб президент, който ще ни слуша“. Но сега знаем къде лежи левият крак на Боря. Разбирате че, това е грешка.
А грешките бяха много. Германците просто не са могли да си представят как от този човек, който говори на немски и т.н., може да изпълзи крокодил. Те не са могли да си представят, а моята майка е могла. Тя все пак е жена на човека, който е бил личен преводач на Сталин. По тази причина тя е могла да си представи, могла е да отгатне. Затова можем да кажем на либералите: „Вие бяхте недалновидни“, а те могат да ни отвърнат: „Да, нещо не се разбрахме“. Е, как да ги виним?
В Германия много се пише, че Путин е болен, че е възможно да боледува от рак. Как се отнасяте към това?
Знаете ли, тези слухове циркулират вече 10 години. Той е боледувал от всичко, за което се сетите – от сифилис до рак на гърлото. Човекът е смъртен. Просто огромно количество хора желаят смъртта му.
Вие казвате, че вашият папагал Шива ще надживее всички, включително Путин и е възможно да види бъдещето на Русия.
Жена ми направи нещо много просто – купи си качествен телефон и засне цялото ни пътуване от Москва до това място. Ние преминахме през Питер, Финландия, Естония, Латвия, Литва, Полша и пристигнахме тук. Разбрахме, че е събран много материал, защото примерно в Полша, се срещнахме с Михник… Както разбирате, моите приятели са изключително интересни хора. И се замислихме какво концепция да създадем.
Катя измисли концепция, която ми хареса, аз навярно не бих се досетил. Тя каза: нека направим главна героиня нашата четиригодишна дъщеря Мариана. В този филм тя съвсем ненатрапчиво ще олицетворява бъдещето на Русия, която сега бяга от Путин. Ако Русия заприлича на Мариана, би било прекрасно – тя е енергична, тя е емоционална, умее да рисува, освен това свири на пиано, без никой да я е учил. Бъдещето зависи от това в каква посока ще тръгне всичко. Ако Русия застане на страната на Мариана, би било добре, а ако Златната орда се появи с различен образ, то разбира се, всичко ще рухне.
Главната беда на Русия е, че тя е страшно архаична, фатално архаична. Всички непрекъснато говорят за това, че в Русия има 39 милиона дъсчени клозета. Те не са символи, но все пак илюстрират реалността. Затова в този филм искаме да покажем бъдещата Русия като възможно напускане на Златната орда и заставане на страната на творчеството, страната на Европа, страната на радостта от живота. И ако трябва да говорим сериозно, то на всички ни липсва новата метафизика. Новата метафизика е ключът, който може и ще реши всички проблеми.
Тоест, за да заприлича Русия на Мариана, тя се нуждае от нова метафизика. А как трябва да се появи тя?
Разбирате ли, работата е в това, че старите богове са мъртви или влачат жалко съществувание… Ако вземем този регион – европейския, то ще видим, че боговете излизат в пенсия. Прекрасните гръцки богове са в пенсия и са останали само в приказките. Думите на Ницше: „Бог е мъртъв“, се отнасят за друг бог. Останали са разни псевдо-богове, които населяват XX век.
Трябва да има някаква метафизическа революция, вече на нивото на това съвременно съзнание. Значи ли това, че ще се появи някакъв човекоподобен творец – не се наемам да кажа. Но аз, шегувайки се, се правя на Йоан Кръстител и казвам – нещо ще дойде. В противен случай тази ентропия тихичко ще ни погълне. Това ще бъде постепенно плъзгане към нулата, та дори и под нея. Новата религия може да се роди край кофите за боклук в Калкута или в интернет. Ако това се случи – ще има бъдеще, в противен случай ще си говорим повече за Шива.
В такъв случай какво е метафизическа революция?
Всъщност подобни псевдо-метафизически революции е имало през целия двайсети век. След като Ницше обявил, че бог е мъртъв, което между другото е правилната диагноза, започват да се появяват в огромни количества различни псевдо-метафизически богове. Такъв „бог“ е бил Ленин, такива богове са били Сталин, Хитлер, Мусолини. След това се появява Мао Дзедун, а на Запад започват да си измислят разни малки „богчета“. Че Гевара например. До ден днешен мнозина продължават да обличат якета с образа на Че Геавара.
Всичко това е пародия на богове, а най-интересното е, че от пръстите на всички тези „богове“ капе кръв. А това означава, че човекът се нуждае от кръв. Изобщо ние безобразно слабо познаваме човешката природа.
Какво „богче“ може да оглави новата метафизическа революция?
Ако говорим за истински бог – това е неизвестно. Полубогчета се появяват непрекъснато.
А Навални?
От него не излезе никакъв бог. Той беше по-скоро пророкът на нова Русия. Навални не предлагаше нищо лошо, просто той гледаше на нещата прекалено утопично. С руския народ така не трябва да се работи. Да подхождаш към него от либерална позиция е неправилно. Все едно да имате танк, а да се опитвате да го ремонтирате с инструменти за велосипед. Руският народ е тежка машина. Аз не бих се качил и не бих отпътувал с нея към светлото бъдеще.
Излиза, че всички пътища са затворени?
Не са затворени, те просто са задръстени с всякакви боклуци. Възможно е да се разчистят, но не ни остава толкова много време.
Превод Александър Бакалов
Интервюто е публикувано в Кarenina.de
