За „Ловци на духове“ на Пол Фейг и оригиналното киноприключение от 80-те години на ХХ век.
„Ловци на духове“ на Айвън Райтман (наричан по-долу Оригинала) е почти класическо киноприключение от 80-те и трябваше да си остане такова. Историята, която звучеше оригинално през 1984 г., изчерпа всичко, което може да се направи по темата с продължението от 1989 г. В този ред на мисли „Ловци на духове“ на Пол Фейг (наричан по-долу Репликата) е излишно разхищение на средства, в отсъствието на свежи идеи и актьорски потенциал. Но… Има нещо още по-откачено и неочаквано около Репликата, което надхвърля провала на поредния опит за възраждане на сюжет демоде, и това е феминистичната трактовка на взаимоотношенията.
Ако сте гледали Оригинала и продължението му, знаете за какво става дума в „Ловци на духове“, ако не сте – самото заглавие казва всичко, което има нужда да знаете за сценария.
През 1984 г. „Пришълецът“ навърши 5 години, първата трилогия Star Wars току-що бе приключила, а „Завръщане в бъдещето“ още не беше излязъл. В надпревара между авантюристичното и комичното третиране на приказно-фантастичната фабула „Индиана Джоунс и Храмът на обречените“ излезе на екран в края на май, а „Ловци на духове“ – две седмици по-късно. И въпреки очарованието (за 80-те години) на ектоплазмата и паранормалните явления, най-голямото достойнство на Оригинала са екипът от комици и характерната закачка, с която подхожда към иначе зловещата си тематика. Впоследствие Айвън Райтман направи още доста комедии, а звездата на Бил Мъри блестеше по-ярко от филм във филм (пък Сигърни Уивър едва ли има по-забавна роля), но в компанията на Дан Акройд и актьора-режисьор Харолд Реймис, те създадоха едно налудничаво-заразително приключение, което години наред се цитираше и тананикаше.
Говори се, че продуцентите дълго време търсели начин да възродят емблемата с уплашеното духче и да върнат на екран екипа от вдъхновени учени, отдадени на паранормалното. Проблемът, разбира се, бил финансов. До споразумение така и не се стигнало. И тогава от Columbia Pictures решили да заложат на нещо съвсем различно, като например… женски отбор. Явно с това се изчерпва въображението им, защото основните съставки на филма, сценарий и визия, са изоставени случайността.
Киноисторията показва, че когато се „преразказват“ легенди от 80-те (както в случая с „Трон“ например), то се прави с цел да се демонстрира напредъкът в технологиите и визуалните подобрения, така че най-добрият избор – на драматургично ниво – е да се надгради или продължи историята, но Репликата не се съобразява с това предписание, а се държи сякаш Оригиналът никога не е съществувал. В резултат през 2016 г. получаваме изключително наивен сюжет, лишен от приемственост и от самоирония. Единственото намигване е появата на Бил Мъри като учен, който отрича съществуването на духове, но така той сякаш отрича и собственото си екранно превъплъщение в д-р Питър Венкман. От друга страна, новото развихряне на духове не надхвърля съществено изобретателността на Оригинала.
Създаването на изцяло женски екип „ловци“ може и да е стечение на обстоятелствата, но определено носи неуправляемо послание, ако не непременно „жените ще спасят света“, то със сигурност „мъжете са глупаци“ (в лицето на специалните агенти, музейния уредник, невярващия учен, комплексирания злодей и черешката на тортата – секретаря-тъпак). И то при наличието на мъж режисьор! За капак всичко това изглежда като случайно стечение на обстоятелствата, а не като премислена стратегия. Друга недомислица във филма е голямото количество терминология, която потича от екрана към зрителната зала и така усложнява възприятието на единствената публика, която не би се почувствала подценена от нивото на интелигентност на филма – детската. Въпросът за каква аудитория всъщност е предвидена Репликата разкрива степен на маркетинг безпомощност, доста нехарактерна за холивудската система.
През 1984 г. „Ловци на духове“ може и да не беше най-сложният и зрелищен фантастичен проект, но намери своята ниша благодарение на чувството си за хумор и изобретателния подход към темата, превръщайки се в своеобразна легенда сред страшноватите комедии. През 2016 г. Репликата звучи остаряло, ако сте гледали Оригинала, и още по-остаряло, ако за пръв път се срещате с митологията „Ловци на духове“. Защото „открадването“ на знака Забранено за духове, на музикалната тема и някои ектоплазми (като дебелото зелено духче, което е станало още по-дебело) не е достатъчна идентификация за „семейна принадлежност“, а изборът на слабо атрактивни като излъчване актриси още повече засилва въздишката по Оригинала. Единственото утешение е присъствието на Крис Хемсуърт, който демонстрира неподозиран комедиен талант в ролята на секси куклата Кевин и сякаш иронизира запазената си марка „Тор“. Можем искрено да се надяваме Репликата да не повлече след себе си още недоразумения, но като се има предвид индустрията майка, тази надежда е твърде крехка. Така че, за утешение изгледайте Оригинала, не забравяйте, че е направен в началото на 80-те и му простете всички „прегрешения“ от позицията на съвременния лов на духове.
