Да се обяснява с афект скъсването на снимката на президента Плевнелиев в „Шоуто на Слави” от сценариста Филип Станев е плиткоумно. Това са хора с десетилетна телевизионна практика. Това са телевизионни гладиатори. При тях думата афект не съществува. Затова и Слави дори и не преигра, че не знае какво ще последва, когато видя снимката на президента в ръцете на Филип Станев. Това беше ход с далечен прицел. Беше нещо като залпа на „Аврора”. Беше началото на кандидат-президентската кампания на Слави Трифонов.
Това е близко до ума. Обявяваш президентската институция за куха чрез символичен вуду-ритуал (конкретният Филип Станев и конкретното му действие със снимката на президента Плевнелиев са подробности) и после като носител на символния капитал от жеста очакваш в уречения миг да бъдеш припознат от избирателите като най-готовия да я изпълни с ново съдържание.
Не давам ухо на мантрите, че Слави Трифонов е много по-мощното, четири по четири „дежа вю” на Бареков, макар че опитни наблюдатели се взират отдавна в подобна конструкция. Генномодифицираното политинженерство отдавна използва сламени фигури, които говорят правдата за повсеместната кривда и когато оберат протестния вот, се превръщат в тайния кинжал в ръкава на вечните „властимащи”. Няма нужда от примери, знаем ги. И ще ви кажа защо не давам ухо. Защото аз отраснах с тези момчета. Те са част от младостта ми. Остаряхме заедно. Та още когато „Ку-ку” набираше скорост и сценарист и идеолог му беше Любен Дилов-син, той по съвместителство беше и главен редактор на в. „Експрес”, където пък работех аз. Звездният ореол, разбира се, има светла и тъмна страна. Букаите от близкото познанство с Васил и Георги Илиеви ще дрънчат в стъпките на Слави Трифонов до края на кариерата му. Както и да е. По-важното, което искам да изтъкна сега, е това, че шоуто на Слави, преминало през десетки бури и превратности, продължава да е живо в телевизионния ефир. Което само по себе си е факт, достоен за уважение. Ние сме свикнали с тези хора тъй, както сме свикнали със старата си вярна кола. Можеш да не я караш няколко дена, но знаеш, че винаги ще запали. Със своята дългогодишна жилава история и популярност и тъкмо заради нея това шоу върши нещо важно, за което рядко си даваме сметка. То служи като цимент, спояващ разглобената българска вселена и у нас, и в чужбина. Тука няма защо да чепкаме понятия като високо и ниско, аз само правя една констатация. Отговорността обаче на подобни предавания е много висока. С жеста си на късането на снимката Филип Станев изведнъж изключи „Шоуто на Слави” от захранването за тази мисия.
Вчера в предаването Филип Станев не се извини на президента. Той нямаше правото да се извини. Защото решението да скъса снимката не беше негово инцидентно решение. Извинението щеше да означава да се отмени залпът на „Аврора”.
Харесвам телевизионния стоицизъм на Слави Трифонов. Харесвам ясната мисъл на Тошко Йорданов и Филип Станев, имаме нужда от такива хора в ефир. Харесвам неподражаемия смях на Годжи. Харесвам гениалния Краси Радков.
Но знам едно. Ние трябва да се мерим по високите хора сред нас. Не по ниските.
Иван Кулеков не би скъсал снимката на президента. Ето за това ви говоря. Ако не вярвате, питайте го.
Не всичко е шоу. Дори и в „Шоуто на Слави”.
