С музикантите от „Лоши петли” Алексей Николов и Петко Чернев в деня на концерта им в Дома на киното в подкрепа на благотворителната инициатива „Оцвети ми лято 2014” разговарят Цветан Цветанов и Ани Маринова.
Авангард, джаз, метъл, фолклор, поети с китари, индийски звънци, електрически лък, бръмбазък и отвертка по струните. Историята на групата започва от Варна през зимата на 2010 г. Следващата година дуото Алексей Николов (електрическа и акустична китара) и Петко Чернев (вокали, текстове, тамбура, акустична китара, перкусии, глокеншпил) се местят в София, където към тях се присъединяват Михаил Жекунов (бръмбазък, перкусии, вокали), Стела Дойкова (флейта, вокали) и Боян Аврамов (бас китара, глас, електроника). Музикантите от групата свирят благотворително за „Училище по изкуства за деца, лишени от родителски грижи”, една инициатива, към която са приобщени от самото й начало преди 7 години. Повече за цялостната инициатива можете да научите на убесайта й http://www.facebook.com/LetenLagerPoIzkustva , а междувременно ние разговаряме с двамата петли-основатели.
Групата се споменава все по-често покрай кампанията за детския лагер по изкуствата на Соколския манастир. Кои са „Лоши петли”?
Алексей: Музикална формация в променлив състав. Варираме от двама до петима. Ядрото сме двама.
Петко: Това сме Първи лош – Алексей Николов и Втори Петел – Петко Чернев. Реално двамата свирим заедно от много отдавна. Приятели сме от ученици. Тогава и двамата се хванахме да свирим на китари. Свирили сме най-различни неща, но последните години се фокусирахме върху авторска музика.
Алексей: От три години свирим под името „Лоши петли”, а от година и половина сме активна концертна група.
Защо „Лоши петли”?
Алексей: Игра на думи.
Вашите инструменти са… И каква е метафизичната ви връзка с тях?
Алексей: Основно електрическа китара. Свиря и на някои самоделни измишльотини. Едното е дъска с две струни, по които плъзгам отвертка. Другото е електромоторче с пластмасово колелце, което замества лък за цигулка.
Петко: Само искам да допълня. Електрическият лък, като идея и разработка, е измайсторен от лютиера, направил моята деветструнна тамбура, Емилиян Лалев с бранда Aurelia guitars. Другите инструменти, на които свиря, са перкусии, глокеншпил, китара, а също така съм основен вокалист и текстописец.
Какво е професионалното поприще на музикантите от „Лоши петли”?
Алексей: Математик, художник, философ…
Петко: Бих споменал нещо. Бях записал второ висше, което бях завършил семестриално, и то включваше и висша математика и интересното е, че Алексей още преди да започне да се занимава професионално с математика, ми помагаше.
Къде свирят „Лоши петли”?
Алексей: Може да се каже, че свирим по клубове и фестивали.
Петко: За мен лично най-голяма гордост са участията ни във фестивала „Аларма Пънк Джаз” на Българското национално радио и на „Баня Лука Арт Фест” в Босна и Херцеговина.
Къде бихте искали да свирите?
Петко: На този етап съм си набелязал Балканите. Твърде много неща има тук, които ни разединяват, а музиката е нещо, което обединява хората.
Алексей: За мен всяка покана е отделен случай и ми се свири навсякъде, където ми харесват мястото и домакините.
Как бихте описали музиката на „Лоши петли”?
Алексей: Разностилова – джаз, рок, фолклор, звучене тип филмова и театрална музика, авангард, поети с китари…
Петко: Второто ни участие в Баня Лука беше определено като „български шаманизъм”, което ми прозвуча много приятно. Театралната музика пък е резултат от работата ни с децата от „Училище по изкуства за деца, лишени от родителски грижи” на Соколския манастир, което по традиция завършва с театрално представление, за което ние композираме музиката всяка година.
Какво ви провокира да работите с деца, лишени от родителски грижи?
Петко: Една наболяла тема, която ме вълнува отдавна – отношението на обществото ни към тези деца и тяхното отношение към самите себе си. Моето мнение е, че хората се опитват да запълнят празнините у тези деца, като се фокусират единствено върху материалното. Това, от което всяко дете има нужда, са любов и сигурност, а една от целите на училището е да им даде насока и самочувствие.
Алексей: Петко много точно засегна идеята на училището по изкуства. Всъщност има много проекти, които се занимават с деца от домове, като им дават практически знания и умения, което, разбира се, е крайно необходимо, но почти липсват инициативи, ориентирани към изкуството и насърчаването на духовните ценности. С Петко сме от самото начало на училището и от 7 години провеждаме летни лагери с деца от един и същи дом (Дома за деца, лишени от родителска грижа „Христо Райков”, Габрово). Екипът ни от доброволци също е сравнително неизменен през годините.
Петко: Лично на мен ми харесва да се определям като доброволец. Имаме амбицията да работим с деца и от други домове, защото смятаме, че един от големите проблеми на подобни институции е отдалечаването на децата от реалната среда.
Какво постигнахте за шест години? Каква еравносметката дотук?
Петко: Едно дете търси сигурност и модел на подражание в лицето на родителя или на педагога. Не искам да кажа, че доброволците в лагера имат претенцията да са най-добрият модел за подражание, а че едно дете има нужда от различни примери, за да може да се изгради пълноценно. Имаме желанието да покажем на децата един друг начин на общуване, да ги направим част от екип, в който те сами да намерят своята роля и отговорност. Работил съм в системата на държавното образование и винаги съм смятал за проблем едностранчивостта на обучението и липсата на възпитание. Да обобщя – идеята на училището е не толкова да дава знания, колкото да възпитава личности.
Как беше създадено „Училището по изкуства”? Трудно или лесно се организира една такава инициатива?
Петко: Имах тази идея от 15-ина години, но с времето я бях поизоставил. След това срещнах Яница Симеонова, която имаше подобна идея и всъщност тя беше двигателят и инициаторът на цялото начинание. Тя живее и работи в Норвегия и в продължение на пет години чрез базари и концерти там финансираше изданията на училището. Преди година и половина учредихме сдружение в България. То се нарича „Медиум – лаборатория за култура и образование”, с което продължихме традицията на летните училища по изкуства. Миналата година проведохме успешна благотворителна кампания за набиране на средства за шестото издание на училището. Там се провеждат различни работилници по изобразително и приложно изкуство, театър, музика, цирково изкуство, фолклор. Децата са актьори, художници, сценографи, скулптори, танцьори, певци и музиканти. Сега с благотворителната кампания „Оцвети ми лято 2014” набираме средства за седмото издание на инициативата. Участие в нея ще вземат 20 деца и екип от 7 доброволци, както и партньорски организации. То ще се проведе в последните две седмици на юли в ПБ „Соколски манастир”, Габрово.
Кога и къде можем да слушаме „Лоши петли”?
Алексей: В Дома на киното, на 26 юни от 20 часа, заедно с музикантите от „Кайно йесно слонце” и Нино и Жоро Гомес. Концертът е част от кампанията „Оцвети ми лято 2014”. Освен музика то включва и прожекция на документалния филм „Ром Кихот”, който откри първия фестивал за документално кино Sofia Biting Docs в София. Сърежисьор на филма е един от доброволците на училището в предишното му издание – Нина Пехливанова. Този път партньори на събитието са Домът на киното и „Арт Фест”. След това сме в Сливен заедно с музикантите от „Оратница”, „Коза Мостра” и други. Очакваме с нетърпение седмото издание на училището по изкуства и се надяваме да направим няколко нови песни, докато работим с децата.
„Лоши петли” в „Изповедта на Яростин Зезула” (БНР, 2013 г.)
