0
4416

Не е смешно за „Оскар“

„Убийство за Оскар“

Холивуд обича историите за Холивуд – били те за славното му минало, или за не толкова славните му провали (филмови или личностни). Но колкото повече кинозаглавия от този тип се появяват, толкова по-високо се вдига летвата за задържане на зрителското внимание, защото развлекателният елемент и известните имена в актьорския състав обикновено не са  достатъчни за измъкване от ситуацията déjà-vu. Такъв е и случаят с „Убийство за Оскар“ на Джордж Гало.

Римейк на едноименния филм на Хари Хъруиц, чиито снимки започват през 1971 г., но излиза на екран едва през 1982, The Comeback Trail (гореспоменатото българско заглавие звучи малко евтино прозрачно) ни връща към 70-те години в престолния град на американската киноиндустрия, където чичо Макс Барбър и племенникът Уолтър Крийсън – двама пишман продуценти, трябва да намерят начин да върнат дълга си от 350 000 долара на местния гангстер Реджи Фонтейн, вложени и загубени с провала на последния им „шедьовър“. Злощастен инцидент на чужда филмова площадка дава на Макс идеята да спечели много пари без да снима нов проект – като застрахова изпълнителя на главната роля Дюк Монтана и след това направи всичко възможно актьорът да загине трагично… Речено-сторено.

Сюжетът може и да е звучал оригинално преди „Игра на пари“ (1995), интереса на Уди Алън към темата, и „Имало едно време в… Холивуд“ (2019), но днес рискува да ни въвлече в усещане за предизвестеност или дори в отегчение. Представете си го като торта с три пласта. Глазурата е комедийно развлечение и включва недомлъвки, недоразумения и размяна на остри реплики, които задвижват механизма на неангажиращото забавление и то се получава, до голяма степен благодарение на актьорската игра на Робърт де Ниро, Томи Лий Джоунс и Морган Фрийман. Малко тъжно е, че доайени от подобна класа трябва да се задоволяват с хумористични образи, но пък те се раздават с финес.

„Убийство за Оскар“

След глазурата попадаме в пълнежа, обилно поръсен с антихоливудска ирония, която обаче никога не достига остротата на сатира. Под маската на ретро звученето на 70-те филмът повдига достатъчно актуални проблеми като да си продадеш „душата“, за да продуцираш, но да не искаш да отстъпиш на друг любимия си сценарий, който и без това никога няма да реализираш; какво се случва с възрастните актьори, „изхвърлени“ от системата; как на снимачната площадка един добре обучен кон може да е по-ценен дори от изпълнителя на главната роля; за „младите“, които изместват „старите“ в бизнеса, и т.н. Въпросът е, че по-сериозните теми са само анонсирани и после удобно забравени, за сметка на един опит за бурлеска, съчетан с черна комедия (за гангстер киноман, който убива по филмови „рецепти“; продуцент, който организира откачени каскади, за да „претрепе“ главния си актьор; или стар каубой, който се „заинатява“ да оцелее, когато отново усеща седлото под себе си) и намигвания към митологията на холивудското кино.

Под пълнежа идва блат (има голям шанс да не стигнете до него), който се е опитал да „ъпдрейдва“ някои злободневни мотиви, свързани с критериите за номинации за Оскар например (не директно, разбира се, защото действието се развива през 70-те, макар че ще го гледат зрители от XXI век), равноправното участие в екипа на филма на хора с различна сексуална ориентация, избора на жена за режисьор (само една жена може да открие изкуството и поезията в уестърн сюжет, настоява иронично кастингът) и други вметки, като отряда на цветнокожите гангстери, който определено е нововъведение след сценария от времето на Хари Хъруиц… Но тези нюанси в „тестото“ на новия The Comeback Trail се люшкат между сериозността и пародията и в крайна сметка остават дълбоко заровени под „глазурата“.

Сценаристът Джордж Гало, на когото дължим хапливата реактивност на „Лоши момчета“ (всички части) и превъзходното взаимодействието между Робърт де Ниро и Чарлз Гродин в „Среднощно препускане“ (1988), явно е добър предимно в комедията и не можем да очакваме от новия му филм необикновени прояви на режисьорско въображение. При все това, когато един плакат разказва всичко, което трябва да знаете за даден филм, дори чистото развлечение е поставено под въпрос. Над визията (и сюжета) доминират трите звезди от филма – „сърдитите старчета“ Джоунс, Де Ниро и Фрийдман, всеки в подобаващо настроение. Отзад се виждат хълмовете на Холивуд. Вляво племенникът Уолтър и режисьорката Меган изглеждат удивени от резултата, а конят Бътърскоч демонстрира добро разположение на духа. До тях, в средата на плаката, Макс е заплашен от смърт чрез удушаване, а под него Реджи Фонтейн и хората му бързат към снимачната площадка да си съберат дълговете. Най-отпред вдясно Дюк Монтана философски приема обратите в живота… Не са пропуснати и основните му каскади (благодарение на които Макс неволно заснема най-добрия филм в кариерата си). И след като целият сюжет е анонсиран предварително, не сме ли в правото си да очакваме малко повече подтекст в самия филм? Може би, но не и в „Убийство за Оскар“. Жалко за „сърдитите старчета“!

 

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияЦветя за Федя
Следваща статияРазказвачът на коледни истории