Начало Идеи Дебати Не към човечеството, а към човека
Дебати

Не към човечеството, а към човека

Борис Акунин
29.02.2024
1786

Всичко, което е наистина хубаво, е адресирано не към човечеството, а към човека.

Знаменитият писател Борис Акунин – за крайната форма на политическия екстремизъм под лозунгите за справедливост и съчувствие към онеправданите пред Олга Тимофеева, „Новая газета“

Ужасът, който преживяваме днес, не е породен от сблъсъка на идеи и борба между цивилизациите, както се опитват да ни убедят пропагандистите, а от терора на аморалните сили, зачеркнали понятията добро и зло. Нападателите игнорират всякакви човешки норми, а тези, които ги защитават, го правят без мисълта за собствена изгода. Пътят към този ад бе застлан с добрите намерения на онези, които са готови да унищожават човека в името на човечеството. Русия бе една от първите в тези редици и заплати за това с революция. Днес терористичната проказа се разпространява по целия свят. Какво може да се направи, за да бъдат хората излекувани от пристрастяването към насилието? Разговаряме с писателя, изследвал този феномен както в художествената си проза, така и в своите исторически трудове.

*

В наше време думите „терор“ и „терористи“ са сред най-популярните на всички езици. Съдейки по романите ви „Азазел“, „Статски съветник“ и „Коронация“, проблемът за терора ви интересува отдавна – както като историк, така и като писател. В този ред на мисли ще ви задам един въпрос от Дмитрий Муратов: не ви ли се струва, високоуважаеми Григорий Шалвович, че представителите на лявата идея и „новата етика“ приемат методите на бомбаджиите от „Хамас“?

Меко казано, не съм привърженик на „новата етика“, но все още съм много далеч от бомбаджиите. Що се отнася до връзката между левите и палестинските терористи – тя датира още от 70-те години. Днес всичко е по-различно. Впрочем аз не съм специалист по арабския екстремизъм.

Във времената, когато пишех приключенски романи, темата за индивидуалния терор ме интересуваше изключително много. Тя е интересна сюжетно, психологически и визуално.

В Античността се е смятало, че индивидуалността се активира най-вече при срещата със смъртта.

Ако говорим за активиране на индивидуалността, според мен тя се проявява най-ярко в любовта и творчеството. Срещата със смъртта е драматична само ако я наблюдаваш отстрани. За самия смъртник – едва ли. Драматично е очакването на тази среща.

Днес терорът вече не е индивидуален, а масов – крайна форма на политически екстремизъм под лозунгите за справедливост и съчувствие към онеправданите. Вашата лейди Естер в романа „Азазел“ внедрява избрани свои ученички от елитно училище във висшето общество, за да направи света по-добър. Тя обаче не се вълнува от многобройните смърти, които среща по този път. Как и защо „прекрасните пориви“ на борците за „всичко добро срещу всичко лошо“ се съчетават с безразличието към живота на реалния човек.

Цялата работа е в адресата на политическото действие. Именно той, струва ми се, определя разликата между Доброто и Злото. Преди известно време разбрах, че този, който ясно разграничава нещата, прави много лесен избор – ако адресатът е цялото човечество или нацията, или някаква общност от хора, то всичко ще завърши със Зло. Всичко наистина добро е насочено не към човечеството, а към човека. И тогава се оказва, че не трябва никой да бъде жертван. Аритметиката не работи: това, че интересите на милиони хора са много по-важни от интересите на десетина души. Революционерите терористи винаги са се препъвали в това. Да не говорим за религиозните фанатици.

Можем ли да разберем как е устроена психиката на терориста? Бил ли е психически здрав Димитрий Каракозов, извършил неуспешно покушение срещу Александър Втори?

Каракозов [1] по всяка вероятност е бил целенасочена личност, но работата не е в Каракозов. Действително е имало много добри, благородни, героични революционери, които са извършвали ужасни престъпления, уверени, че вършат нещо добро. Високата цел на такъв човек го заслепява, той вижда само нея и престава да различава живите хора. Говоря за „благородните злодеи“, за алтруистите, а не за многочислените последователи на Нечаев, за които хората са въобще боклукът на историята. 

Как си обяснявате факта, че сред есерите е имало много блестящи учени? Биохимиците Бах и Збарски, социологът Питирим Сорокин, икономистът Николай Кондратиев, писателите Михаил Осоргин и Александър Грин, Виктор Шкловски, дори младите Манделщам и Пастернак се присъединяват към есерите…

Партията не есерите е била много голяма и е била разделена на няколко течения. Преди революцията само едно от тях се е занимавало с тероризъм. Никой от изброените, доколкото си спомням, не е свързан с Б.О. (Бойната организация).

След това има още една вълна на есерски тероризъм, насочен срещу болшевишката диктатура, но става дума вече за Гражданската война, а това е съвсем различна история.

Кога протестиращата част от населението възприема терора като средство на борба за социална справедливост?

Когато реформите на Александър II дават заден ход. Това се случва заради полското освободително въстание през 1863 г. Обществото, особено младите хора, са били първоначално разочаровани, а след това – възмутени. Властта, както обикновено, се държи глупаво и пристъпва към репресии. След като не могат да противодействат по легален път, най-яростните опозиционери грабват оръжието. Истинското начало на революционния терор не е Каракозовския инцидент през 1866 г., а изстрелът на Вера Засулич срещу жестокия Трепов (1877) [2].

Ясно е, че „Хамас“ и руските терористични групи от края на XIX и началото на ХХ век са несъпоставими, но както тогава снимките на терористката Мария Спиридонова[3] били вмъквани в различни изображения, така и сега привържениците на левите партии и дори на „новата етика“ излизат на многочислени протести с лозунги в подкрепа на терористите. Не мислите ли, че задължителният набор от морални оценки в голяма степен е подменил морала, а несъмнено важната борба срещу „културата на отмяната“ например е засенчила катастрофални проблеми като нарастването на войнстващите ислямистки настроения в Европа и нарастващия антисемитизъм?

Струва ми се, че ляволибералната подкрепа условно за Газа се дължи на нагласата, че винаги трябва да се застава на страната на слабия. В случая Израел се възприема като нещо силно, въоръжено да зъби, капиталистическо и „бяло“. Това попада в клишетата, формиращи „новата етика“. Но не означава, че тези принципи са вредни. А означава, че заставиш ли глупака да се моли на Бог, той няма да забележи как е почнал да се моли на дявола.

Когато в началото на 90-те рухна комунистическата система в Европа, изглеждаше, че епохата на пропагандата е приключила. Русия и останалите социалистически страни бързо възприемаха западните методи на комуникация, изпитвайки отвращение към цензурата и идеологията. Скоро обаче стана ясно, че пропагандата е инструмент не само на тоталитарните режими, тя прекрасно съществува в интернет и социалните мрежи. Днес виждаме как съзнателното манипулиране на информацията предизвиква огромни демонстрации по улиците на западните страни, участниците в които невинаги знаят срещу какво демонстрират. Например някои от участниците в пропалестинските митинги в Лондон даже не са чували за нападението на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври. Защо Израел е заплашен от явна загуба на информационната война?

По темата за успешното манипулиране на масовото съзнание за политически цели има една чудесна книга на Сергей Гуриев и Даниел Трейсман – „Диктатори на измамата“. В нея подробно се разказва как става това. Най-важните войни днес се водят не по бойните полета, а в съзнанието и основното оръжие е пропагандата. Струва ми се, че правителството на Израел погрешно смята, че фактите говорят достатъчно. Уви, не е така. Според мен Израел подценява значението на информационните битки.

Смятате ли, че за да коригира загубата, Израел трябва да разпространи ужасяващ филм за зверствата на „Хамас“, монтиран от видеоклипове на терористите, за да стресне западната общественост? Или идеологическите нагласи са заслепили хората до такава степен, че те не могат да изпитват съчувствие към хора с различни убеждения?

Работата не е в различията, двете страни винаги ще бъдат „различни“. Важното е как останалият свят гледа на този конфликт. А той не гледа така, както би се искало на Израел, и както гледаме ние с вас.

Мисля, че Израел трябва да спре да спами световните телевизии с брифинги на мъже с военни униформи или вратовръзки на фона на синьо-белия флаг, които оперират с цифри и факти, а трябва да мобилизира в своя защита звезди и публични интелектуалци, които са на „страната на доброто“, трябва да организира непременно тотална интернет-кампания с личните истории на убитите и заложниците.

Трябва войната да бъде представена като война на живите и страдащи хора. В противен случай, когато на едната картинка е заплашителният Нетаняху, а на другата – плачещите деца от Газа, това си е чиста загуба.

Днес някои от публичните интелектуалци търсят конкретни отговори на философските въпроси за социалния ред, за колективните представи, нациите и религиозните традиции. Време ли е за такива търсения?

Когато се води война, при това не само една, хората обикновено не се вълнуват от философски въпроси. Мисля, че в момента най-важно е да се спре стрелбата, но не с цената на капитулация пред Злото. Нормалните и здрави сили в света са много повече. Просто те не могат по никакъв начин да формират обща воля, способна да прекрати и украинската, и близкоизточната трагедия. Трябва да се започне с това.

В средата на ХХ век участници в аналитичния център на Римския клуб в Италия изчисляват с помощта на компютър, че критичният момент за света ще настъпи в средата на ХХI век. Настъпи ли той вече?

Според мен – да. Това е сериозно изпитание за цивилизацията. Но засега ние го пренебрегваме.

Превод от руски Александър Бакалов

Текстът е публикуван в Новая газета

[1] Дrмитрий Каракозов e руски терорист, стрелял срещу Александър II през 1866 г. Осъден на смърт и обесен.
[2] Вера Засулич – терорист индивидуалист, привърженичка на Нечаев и Бакунин, простреляла градоначалника на Петербург Трепов, след което е помилвана.
[3] Мария Спиридонова – есерка, разстреляла съветника на тамбовския губернатор Луженовски. Прекарала много години в затворите. Разстреляна през 1941 г. от НКВД.

Борис Акунин
29.02.2024

Свързани статии

Още от автора