Не Русия, а Източна Европа се нуждае от сигурност

Украинската война, която започна с руската инвазия, навлезе в третия си месец на 24-ти. Когато започна войната, някои твърдяха, че разширяването на НАТО е предизвикало руската инвазия в Украйна. Наскоро някои твърдяха, че Украйна няма да има друг избор, освен да направи отстъпки на Русия, за да спре цивилните жертви. Интересно е, че този аргумент е често срещан сред т.нар. „реалистични“ международни политически теоретици, както и сред някои леви учени. Майкъл Уолзър, американски прогресивен политически теоретик и почетен професор в Института за напреднали изследвания, намиращ се в Принстън, Ню Джърси, известен с книгата си Справедливи и несправедливи войни, разкритикува това твърдение в интервю за Kyunghyang Shinmun. Той каза, че инвазията на Русия в Украйна е несправедлива война и че твърденията за признаване на сферата на влияние на Русия в Украйна не са нито справедливи, нито демократични. Русия е тази, която заплашва сигурността и суверенитета на Украйна и Източна Европа, и Русия е тази, която атакува цивилни.

Вие определихте руската инвазия в Украйна като „несправедлива война“. Коя е основната причина това да е несправедлива война?

Нашествието принуждава украинците да се борят, да рискуват живота си, да се бият за своята свобода. Ако смятаха, че няма за какво да се борят, ако бяха руснаци по душа, както твърди Путин, нямаше да има съпротива и агресия. Украинската съпротива доказва несправедливостта на войната.

Какви са разликите и приликите между тази война и другите войни?

Не е като Ирак през 2003 г., когато кюрдите и шиитите, 80% от населението, приветстваха американското нашествие (но не и окупацията); а по-скоро като Финландия през 1939 г., която се съпротивлява на руската инвазия.

В началото на войната имаше критики, че Украйна е причинила руската инвазия. Твърди се, че стремежът на Украйна да се присъедини към НАТО и приемането на този стремеж от страна на САЩ и Европа са причинили нестабилността на сигурността на Русия. Интересното е, че тези критики изглежда са общи както за реалистите, изследователи на международните отношения, така и за учените с леви убеждения. Оправдана ли е тази критика?

Реалистичната позиция беше изпробвана в Ялта; Русия (известна още като Съветския съюз) получи своята сфера на влияние. Поведението ѝ в тази сфера предизвика широко разпространена народна опозиция срещу бруталните ѝ, авторитарни сателити и това доведе след 1989 г. до искането за разширяване на НАТО. Източноевропейските държави, а не Русия, се нуждаеха от сигурност. Твърде много „леви“ все още имат романтични идеи за Русия или просто автоматично се противопоставят на всичко, което правят САЩ. Но със сигурност е недемократично и не би трябвало изобщо да е „ляво“, да се иска Украйна или която и да е друга страна да премине обратно към Русия, без да се консултирате с хората.

Западът, включително Съединените щати, изпращат оръжие в Украйна, но не и войски. Оправдан ли е този отговор?

Да, със сигурност оръжия и отделни доброволци, но не и войски, като се има предвид, че Русия е ядрена сила; благоразумието диктува предпазлив ангажимент.

Броят на загиналите и ранените цивилни в Украйна продължава да расте. Има критики, че продължаващата съпротива на Украйна увеличава цивилните жертви. Оправдана ли е тази критика?

Винаги е възможно да се спре убийството, ако някой се предаде. Със сигурност Украйна има право да се съпротивлява и руснаците са тези, които са взели на прицел цивилни. Вината за цивилните смъртни случаи пада върху тях.

Някои твърдят, че Украйна трябва да даде повод на Русия да направи крачка назад, като отстъпи част от територията си на Русия. Но президентът Володимир Зеленски настоява, че дори Украйна да отстъпи Донбас на Русия, тя в крайна сметка ще атакува Киев. Подкрепяте ли тази присъда?

Подозирам, че руската цел е подчинена Украйна, т.е. една сателитна държава, и окупацията на Донбас би била само стъпка към тази цел. Но мисля, че е разумно от страна на украинците да предложат на Донбас някаква версия на автономия – и може би те вече са го направили; но руснаците искат много повече.

Президентът на САЩ Джо Байдън излива обвинения за военни престъпления – за касапница и геноцид, говорейки срещу Русия и Путин. Какво е значението на тази реторика? Как тези обвинения влияят на войната?

Мисля, че хора като мен трябва да говорят така. Вероятно е по-добре държавните глави да използват повече дипломатически език, тъй като един ден ще трябва да седят с хора като Путин и да преговарят.

Минаха два месеца от началото на войната. Как ще свърши тази война? Как могат да се създадат условия и среда за края на войната?

Прекратяването на огъня е по-вероятно от споразумение, но и то може да изисква известно време. Ако руските войски останат на украинска земя, надявам се, че няма да има облекчаване на санкциите от страна на САЩ и ЕС. Продължителните санкции могат да наложат споразумение, може би от страна на правителство след Путин, което да гарантира суверенитета на всички.

Отношенията между Русия и Китай бяха много близки дори преди нахлуването на Русия в Украйна. От друга страна, конкуренцията и конфронтацията между Китай, Русия и САЩ станаха по-остри. Съгласен ли сте с оценката, че международният ред се реорганизира в структурата на нова Студената война?

Не съм сигурен. Сега има три „хегемона“, а не два, или пък четири, ако ЕС се възползва от ситуацията, и може да има променящи се съюзи. А глобалното затопляне може да наложи и нови форми на сътрудничество.

Как ще се определи украинската война като събитие в човешката история?

Зависи какво ще се случи. Ако Русия победи, тя може да фигурира в историята по начина, по който го прави гражданската война в Испания. Ако Украйна оцелее като суверенна държава, това може да се разглежда като сигнал за по-добър световен ред. Начинът, по който всичко това се чете в Китай, като се мисли за Тайван, също може да е ключ към историческото му значение.

Превод от английски Стилиян Йотов

Майкъл Уолзър (род. 1935 г.) е известен американски политически философ. На български език са публикувани книгите му „За толерирането“, „Сфери на справедливостта“, „Интерпретация и социална критика“. Предложеният текст е публикуван в khan.co.kr.