Начало Идеи Актуално „Не се гаси туй, що не гасне“
Актуално

„Не се гаси туй, що не гасне“

Мира Душкова
10.05.2019
3272
снимка Ния Пенева

За тридесети път ученици от Молдова отстояват своите знания в Републиканската олимпиада по български език и литература.

Започваме с цвят и с музика. Ученичката Ксения и учителката българистка Наталия Артьомина, облечени в народни носии, пеят „Я кажи ми, облаче ле бяло“. Аулата на Теоретичния лицей „Н. В. Гогол“ в Кишинев (Молдова) е пълна, емоционално наситена. Високият градус витае във въздуха през трите дни, в които се провежда ХХХ републиканска олимпиада по български език и литература. В първия ден в публиката са предимно учители и техните ученици, участващи в Олимпиадата, и културни дейци, от десетилетия отдадени на идеята за съхраняването на българските традиции, на езика и културата. През втория и третия ден залата оцветяват и горди родители, и баби и дядовци, и талантливи изпълнители на български песни и народни хора, дошли от различни краища на Молдова, където продължава да искри българският дух.

Водещото чувство по време на провеждането на Олимпиадата е любовта – към езика, към българските традиции, към Майка България, и се долавят и носталгични нотки към друга част от историята на бесарабските българи – Буджака[1].

Празникът е пълноценен – учениците от 9. до 12. клас са получили наградите за отлично представяне. Аплодисменти! Зад кулисите разбираме, че някои не са спали цяла нощ от вълнение – в очакване на резултатите. Доц. д-р Елена Рацеева, председател на журито, усмихната, връчва наградите. Не проличава, че е журирала три дни, че е проверявала заедно с учителите българисти 60 писмени работи и че е слушала 60 стихотворения от български автори, изпълнени от учениците на устния тур. Връчвайки грамотите, тя неизменно се обръща към наградения ученик: „Кажи името на учителя си!“. За да помнят децата своите наставници, както учи и апостол Павел.

Специално за юбилейното издание от България са дошли гости. Кети Генчева от Министерството на образованието и науката на Република България връчва плакет на организаторите. Подготвила е и специално издание – сборник с литературни творби на наградени ученици[2]. Тук сме и ние – аз и моята млада колежка д-р Ния Пенева, като представители на Русенския университет, запознаваме се с директорката на асоциация „Докосни дъгата“.

Участнички в Олимпиадата, снимка М. Душкова

Трудно е на българския език в Молдова – да оцелява в многоезична среда. Но с ентусиазъм, енергия, труд и постоянство е постигнато наистина много. Условия за обучението по български език са създадени от втората половина на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век, като в историята вписват имената си обществениците Иван Грек, Николай Тодоров, Михаил Манолов, Татяна Стоянова, Николай Червенков, Иван Забунов[3].

С днешна дата целта на изучаването на български език е да се формира духовно богата, нравствено ориентирана, творческа личност, с развито чувство на национално самосъзнание, отговорност пред обществото, адаптирана към изменящите се условия на социалния живот и стремяща се към личен успех[4]. Усъвършенства се курикулумът по български език и литература. Републиканската олимпиада по български език се провежда без прекъсване вече тридесет години. Български език се изучава основно в Кишиневския държавен педагогически университет „Йон Крянга“, Комратския държавен университет, Тараклийкия държавен университет „Григорий Цамблак“, Българския теоретичен лицей „Васил Левски“, Тараклийския и Чадър-Лунгския теоретичен лицей и др. Наистина е впечатляващо, че институциите взаимно си помагат за общата кауза на българската диаспора – Министерството на образованието и науката на Р. България застава до Министерство на образованието, културата и изследванията в Р. Молдова. Голяма подкрепа оказва и Георги Йовков – съветник, завеждащ култура, печат и образование в Посолството на Р. България в Р. Молдова.

В Кишинев с обединени сили свещенодействат Българската библиотека „Христо Ботев“ с директор Анжела Олъреску, Научното дружество на българистите в Р. Молдова с ръководител проф. Николай Червенков и Българското неделно училище към него с директор Е. Рацеева (официално съществуващо от пет години). Необходимо е да спомена още няколко имена: на Татяна Стоянова – с голяма заслуга при създаването на Олимпиадата и за утвърждаването на българския език в Молдова. От нея поема щафетата Надежда Димитрова – понастоящем заместник-началник на Управление на Националната агенция за курикулум и оценяване към Министерството на просветата в Молдова. Доц. д-р Надежда Кара и доц. д-р Елена Рацеева са от екипа, създаващ през годините учебници по български език и литература, автори на учебни програми и курикулуми,  Мария Делибалтова е част от организаторите на Олимпиадата, делегиран представител на МОН в Тараклийския район.

За съжаление априлските дни на 2019 г. не позволяват да видим повече от Кишинев. Мрачно и студено е. Вали. В малкото свободни часове се откъсваме от лицея, за да посетим дом-музея „Александър Сергеевич Пушкин“. Важно ни е да знаем, че по тази земя, когато градът е имал само 33 фенера, са отеквали стъпките на поета. След написването на одата „Волност“, Пушкин изпада в немилост. Александър I го изпраща на  „служебна командировка“ в Кишинев (от септември 1820 до август 1823). Тук Пушкин пише 27 стихотворения, довършва поемата „Кавказки пленник“, написва поемите „Бахчисарайски фонтан“ и „Братя разбойници“, започва работа по поемата „Цигани“, пише статии, писма.

Рисунки и ръкописи на Пушкин – дом-музей „Пушкин“ в Кишинев, снимка М. Душкова

Музейната уредничка започва да говори за гениалния поет на румънски, а точката на изречението е поставена на руски – съвсем доверително, сякаш тези думи е чула лично от Пушкин! Въпреки че музеят е по-скоро традиционен, веднага ме спечелва с ръкописите и рисунките на поета, светещи от стените или мамещи от витрините.

Тук е кабинетът на Евгений Онегин – с работното му бюро. „Ама как бюрото на Онегин!“ – възкликва Ирина Некит, поетесата с български корени. Преди три години с нея си бяхме обещали да се видим отново след първата ни среща на международния литературен фестивал „Елиас Канети“ в Русе. Няма причина да не се видим и в Кишинев.

Уредничката махва с ръка – не стигат думите по молдовски, румънски и руски, за да ни каже, че нищо не разбираме. Стигаме и до част от стаята на Татяна – тоалетка, стол, огледало, обрамчено с дърворезба, часовник, лист за писане, мастилница, паче перо. Усмихваме се разбиращо. Не ни учудва вече дори и присъствието на начетения котарак, преминаващ невъзмутимо от зала в зала.

[1] С названието Буджак се означава южната част на историческата област Бесарабия, сега най-югозападната част на Украйна, включена в състава на Одеска област, и южния край от Република Молдова. Районът е заключен между Черно море и реките Дунав, Прут и Днестър.
[2] 30 години Републиканска олимпиада по български език и литература в Молдова. Сборник с литературни творби на наградени ученици. София: Министерство на образованието и науката, 2019, 62 с.
[3] Димитрова, Н. Обучението по български език в Република Молдова на съвременен етап: достижения и проблеми. – В: Преподаване на българския език в Република Молдова: опит и перcпективи. Кишинев, 2017, с. 15.
[4] Кара, Н., Е. Рацеева. О стратегии усовершествования куррикулума по болгарскому языку и литературе. – В: Кара, Н. Язык болгар Молдовы: история и современность. Кишинев, 2017, с. 197. Превод мой – М. Д.

Мира Душкова
10.05.2019

Свързани статии