За тридесети път ученици от Молдова отстояват своите знания в Републиканската олимпиада по български език и литература.
Започваме с цвят и с музика. Ученичката Ксения и учителката българистка Наталия Артьомина, облечени в народни носии, пеят „Я кажи ми, облаче ле бяло“. Аулата на Теоретичния лицей „Н. В. Гогол“ в Кишинев (Молдова) е пълна, емоционално наситена. Високият градус витае във въздуха през трите дни, в които се провежда ХХХ републиканска олимпиада по български език и литература. В първия ден в публиката са предимно учители и техните ученици, участващи в Олимпиадата, и културни дейци, от десетилетия отдадени на идеята за съхраняването на българските традиции, на езика и културата. През втория и третия ден залата оцветяват и горди родители, и баби и дядовци, и талантливи изпълнители на български песни и народни хора, дошли от различни краища на Молдова, където продължава да искри българският дух.
Водещото чувство по време на провеждането на Олимпиадата е любовта – към езика, към българските традиции, към Майка България, и се долавят и носталгични нотки към друга част от историята на бесарабските българи – Буджака[1].
Празникът е пълноценен – учениците от 9. до 12. клас са получили наградите за отлично представяне. Аплодисменти! Зад кулисите разбираме, че някои не са спали цяла нощ от вълнение – в очакване на резултатите. Доц. д-р Елена Рацеева, председател на журито, усмихната, връчва наградите. Не проличава, че е журирала три дни, че е проверявала заедно с учителите българисти 60 писмени работи и че е слушала 60 стихотворения от български автори, изпълнени от учениците на устния тур. Връчвайки грамотите, тя неизменно се обръща към наградения ученик: „Кажи името на учителя си!“. За да помнят децата своите наставници, както учи и апостол Павел.
Специално за юбилейното издание от България са дошли гости. Кети Генчева от Министерството на образованието и науката на Република България връчва плакет на организаторите. Подготвила е и специално издание – сборник с литературни творби на наградени ученици[2]. Тук сме и ние – аз и моята млада колежка д-р Ния Пенева, като представители на Русенския университет, запознаваме се с директорката на асоциация „Докосни дъгата“.
Трудно е на българския език в Молдова – да оцелява в многоезична среда. Но с ентусиазъм, енергия, труд и постоянство е постигнато наистина много. Условия за обучението по български език са създадени от втората половина на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век, като в историята вписват имената си обществениците Иван Грек, Николай Тодоров, Михаил Манолов, Татяна Стоянова, Николай Червенков, Иван Забунов[3].
С днешна дата целта на изучаването на български език е да се формира духовно богата, нравствено ориентирана, творческа личност, с развито чувство на национално самосъзнание, отговорност пред обществото, адаптирана към изменящите се условия на социалния живот и стремяща се към личен успех[4]. Усъвършенства се курикулумът по български език и литература. Републиканската олимпиада по български език се провежда без прекъсване вече тридесет години. Български език се изучава основно в Кишиневския държавен педагогически университет „Йон Крянга“, Комратския държавен университет, Тараклийкия държавен университет „Григорий Цамблак“, Българския теоретичен лицей „Васил Левски“, Тараклийския и Чадър-Лунгския теоретичен лицей и др. Наистина е впечатляващо, че институциите взаимно си помагат за общата кауза на българската диаспора – Министерството на образованието и науката на Р. България застава до Министерство на образованието, културата и изследванията в Р. Молдова. Голяма подкрепа оказва и Георги Йовков – съветник, завеждащ култура, печат и образование в Посолството на Р. България в Р. Молдова.
В Кишинев с обединени сили свещенодействат Българската библиотека „Христо Ботев“ с директор Анжела Олъреску, Научното дружество на българистите в Р. Молдова с ръководител проф. Николай Червенков и Българското неделно училище към него с директор Е. Рацеева (официално съществуващо от пет години). Необходимо е да спомена още няколко имена: на Татяна Стоянова – с голяма заслуга при създаването на Олимпиадата и за утвърждаването на българския език в Молдова. От нея поема щафетата Надежда Димитрова – понастоящем заместник-началник на Управление на Националната агенция за курикулум и оценяване към Министерството на просветата в Молдова. Доц. д-р Надежда Кара и доц. д-р Елена Рацеева са от екипа, създаващ през годините учебници по български език и литература, автори на учебни програми и курикулуми, Мария Делибалтова е част от организаторите на Олимпиадата, делегиран представител на МОН в Тараклийския район.
За съжаление априлските дни на 2019 г. не позволяват да видим повече от Кишинев. Мрачно и студено е. Вали. В малкото свободни часове се откъсваме от лицея, за да посетим дом-музея „Александър Сергеевич Пушкин“. Важно ни е да знаем, че по тази земя, когато градът е имал само 33 фенера, са отеквали стъпките на поета. След написването на одата „Волност“, Пушкин изпада в немилост. Александър I го изпраща на „служебна командировка“ в Кишинев (от септември 1820 до август 1823). Тук Пушкин пише 27 стихотворения, довършва поемата „Кавказки пленник“, написва поемите „Бахчисарайски фонтан“ и „Братя разбойници“, започва работа по поемата „Цигани“, пише статии, писма.
Музейната уредничка започва да говори за гениалния поет на румънски, а точката на изречението е поставена на руски – съвсем доверително, сякаш тези думи е чула лично от Пушкин! Въпреки че музеят е по-скоро традиционен, веднага ме спечелва с ръкописите и рисунките на поета, светещи от стените или мамещи от витрините.
Тук е кабинетът на Евгений Онегин – с работното му бюро. „Ама как бюрото на Онегин!“ – възкликва Ирина Некит, поетесата с български корени. Преди три години с нея си бяхме обещали да се видим отново след първата ни среща на международния литературен фестивал „Елиас Канети“ в Русе. Няма причина да не се видим и в Кишинев.
Уредничката махва с ръка – не стигат думите по молдовски, румънски и руски, за да ни каже, че нищо не разбираме. Стигаме и до част от стаята на Татяна – тоалетка, стол, огледало, обрамчено с дърворезба, часовник, лист за писане, мастилница, паче перо. Усмихваме се разбиращо. Не ни учудва вече дори и присъствието на начетения котарак, преминаващ невъзмутимо от зала в зала.
[1] С названието Буджак се означава южната част на историческата област Бесарабия, сега най-югозападната част на Украйна, включена в състава на Одеска област, и южния край от Република Молдова. Районът е заключен между Черно море и реките Дунав, Прут и Днестър.
[2] 30 години Републиканска олимпиада по български език и литература в Молдова. Сборник с литературни творби на наградени ученици. София: Министерство на образованието и науката, 2019, 62 с.
[3] Димитрова, Н. Обучението по български език в Република Молдова на съвременен етап: достижения и проблеми. – В: Преподаване на българския език в Република Молдова: опит и перcпективи. Кишинев, 2017, с. 15.
[4] Кара, Н., Е. Рацеева. О стратегии усовершествования куррикулума по болгарскому языку и литературе. – В: Кара, Н. Язык болгар Молдовы: история и современность. Кишинев, 2017, с. 197. Превод мой – М. Д.
