Българското книгоиздаване, преминало в последните трийсет и пет години през възходи и падове, се оказа устойчива и сравнително развиваща се културна индустрия. В настоящия момент тя може да се дефинира оксиморонно – като успешно-кризисна. В резюме, но без приоритетизация, картината изглежда по следния начин:
– Преобладаващото на родния пазар количество книги са от категорията масови – български и преводни. Водещите издателства са прицелени предимно в този пазарен дял, който им носи сигурни печалби, въпреки че тиражите не са големи, бестселърите са изключение, разчита се на големия „асортимент“.
– Родният пазар „пуши“ от български автори. При тази прекомерна продукция читателят не е в състояние да се ориентира, вярва на рекламата и ПР публикациите, които често пъти са подвеждащи; ако четеш анотацията на задната корица, се заблуждаваш, ако четеш т.нар. ревюта, заместител на литературната критика, заблуждаваш се още повече. За съжаление, пазарът у нас е разбиран не в качествен, а в количествен план. Подведени от засиления интерес към българската художествена литература, издателствата се надпреварват да инвестират в нея, често пренебрегвайки художествеността. Тиражите и тук с незначителни изключения са малки, разчита се на някакви продажби, формиращи оборот, поддържа се конкуренция, за да се заяви място в така отворилата се ниша. В резултат стойностни заглавия остават без внимание, докато „печелившите“, рядко съчетаващи художественост и пазарност, се радват на реклама, която масово се възприема като критическа оценка. Така се пренареждат стойностите, трупа се незаслужена популярност, обслужва се и се печели от ниския вкус.
– Хартията на книгите много често е лоша, вестникарска, бързо старееща, при това ползвана и от престижни издателства. Прилича, както се изразява един приятел художник, „на разписание на товарните влакове“. Често висока литература се издава като масова/комерсиална, сякаш е предназначена за еднократна употреба. Би трябвало да е обратното – масовата да се издава на по-некачествена хартия, което е световната практика. Изключения съществуват – когато самият автор е „марка“ (важи както за преводни, така и за родни писатели), тогава тиражите се печатат в „твърд“ и „мек“ вариант, добавят се и обложки, хартията се избира прецизно. Иначе книжната „опаковка“ повечето пъти изглежда привлекателна, корици с хубав дизайн, но картонът им е некачествен, бързо старее и след едно-две прочитания вече е намачкан.
– Предпечатът е съществен проблем – малки по обем книги се странират с голям кегел и широки бели полета, за да се увеличи количеството страници и така да се повиши цената на книгата.
– Престижни издателства (съзнателно не споменавам имена), които преди издаваха многопрофилно, се ориентират към масовата книга, предимно фентъзи, роментъзи, хорър, тийн и др., с което компрометират високия си имидж от миналите години.
– Произвеждат се аудиокниги – новият „тренд“ в индустрията; те обаче не увеличават броя на четящите (без друго малък), защото слушането не е четене, то активира съвършено различни рецептори и възприемането на текста чрез тях е различно. Останалите електронни книги, доколкото не са пиратски, са пренебрежимо малко число и трудно се пласират.
– Панаирите на книгата (пролетен, коледен), алеите на книгата бяха и продължават да бъдат търговски, въпреки опитите да им се добави и културен облик. Те влияят негативно на традиционната книготърговия, особено на малките книжарници, които не могат да реализират значителен оборот и да предлагат апетитни отстъпки и по този начин губят клиентелата си. Панаирите се организират от Асоциация „Българска книга“ (АБК). Те определят и събират таксите за участие, които напоследък станаха непосилни за малките издателства. С реализираните продажби тези издателства дори не могат да си покрият разходите по наема. Повечето хора чакат панаирите, за да си купят книги с намаление. На голяма почит се радват обезценените (доскоро наричани „петолевки“). Промоциите на веригите, които имат голям оборот, също са проблем за малкия книжарски бизнес, който не е в състояние да си ги позволи.
– Ако обиколим днес големите книжарници и разгледаме кои книги там са изнесени „на първа линия“ и са маркетирани на прицпипа „реклама на мястото на продажбата“, отново ще се убедим, че преобладава масовата книга (в т.ч. и нехудожествена), че липсва или е поставена съвсем на заден план класиката и научната литература. Още по-тъжен извод е, че ценни малотиражни заглавия почти не присъстват в каталога на книжарските вериги; те отказват на издателите им (повечето пъти малки независими издателства) да ги продават (не носят оборот!). Има ги само в малки специализирани книжарници.
– Големите книжари са най-печелившите от бизнеса, а най-губещи са авторите и преводачите. Търговската отстъпка в книжарските вериги е около и дори надвишава петдесет процента от коричната цена на книгите.
– Сред перманентните кризисни проблеми в книгоиздаването ни е недостатъчната държавна подкрепа, или направо нейната липса. Наблягал съм нееднократно на този въпрос. Йонко Йончев също го изтъкна наскоро в своята публикация от „Портал Култура“. Отново ще повторя – до ден днешен няма изработена и приета държавна стратегия за стимулиране и подпомагане на книгоиздаването ни, особено в полето на некомерсиалната литература и българската литературна класика, която блести с отсъствието най-вече на многотомни издания. За Програма „Помощ за книгата“ изобщо не ми се говори, нейната непрозрачност бие силно на очи.
През последното десетилетие българското книгоиздаване не е в подем, то не се променя особено, въпреки модерните технологии, които навлязоха в него и ускориха процесите в книгопроизводството. Нито количеството излезли заглавия е нараснало кой знае колко, нито тиражите, нито качеството на продукцията (във всичките ѝ аспекти, начело с редактирането) се е подобрило. Изоставаме и в сферата на дигиталния маркетинг, който по света отдавна е определящ за просперитета на бизнеса. Има обаче един особено положителен момент – увеличиха се значително изданията за деца, създадоха се нови, специализирани в детската книга издателства, които не само правят чудесни книги, но и умеят да общуват с детската аудитория. Участието ни на Панаира в Болоня потвърждава тази похвална тенденция.
Портал Култура е готов да публикува и други гледни точки по темата с оглед на нейната значимост.
Още по темата:
Мария Коева, Дискусия за книгата
Йонко Йончев, Как да подкрепим българската книга?
Саня Табакова, Създадени вечни
