0
2461

Не слизай преди края!

„Убийствен влак“

Всички истории вече са разказани в киното, но понякога е забавно да попаднеш насред кръстоска от предугадими визуални решения и неизвестни сюжетни ходове, когато фабулата изглежда хем позната, хем различна заради съчетанието от нови реплики в стар контекст (като сцена с двама наемни убийци, които анализират живота чрез героите от детските книжки за Локомотивчето Томас)… И ако стилът на филма напомня за други, които вече си видял и оценил, какво от това (стига режисьорът да е наясно, че „не открива топлата вода“). Така „Убийствен влак“ на Дейвид Лийч е нещо като среща „при закрити врати“ между Куентин Тарантино на стероиди, Гай Ричи в манга вариант и добре дозирана амалгама от филм катастрофа, източна приказка и бурлеска с много черен хумор.

С шапка идиотка, зелено яке, старомодни очила и прякор Калинката, дали Брад Пит може да избегне превръщането в карикатура (за естетически „опънатата“ Сандра Бълок спасение няма)? Фактът, че не се взима на сериозно, актьорската класа и неостаряващият му чар го измъкват с чест и превръщат енергията му в локомотив за „Убийствен влак“. Брад на 58 години приема доста добре възрастта си (за разлика от един Том Круз например) и се надсмива над всичко, най-вече над самия себе си (май от Харисън „Индиана“ Форд насам не е имало подобен сполучлив опит за самоирония).

Едва излязъл от екзистенциална криза, с вид на малко уморен американски турист, Калинката е инструктиран да се качи на влака стрела от Токио за Киото с мисия да открадне куфарче и да слезе на следващата гара. Нещо като наемник с пословичен лош късмет, преминал терапия при психоаналитик и твърдо решен да осъществи задачата си без оръжие, протагонистът и новопридобитата му дзен философия се сблъскват със свирепите близнаци Лимон и Мандарина, облечени тренди, с Малкия принц – кръстоска между благовъзпитана пансионерка и лолитка с черна душа, и с разни други субекти с престъпни намерения, които преследват собствени цели, водещи към… общ поръчител. Започва мисия „остани жив“.

„Убийствен влак“

Геговете извират от контраста между извънредно организирания свят на този японски влак и буйните пътници, решени да го разрушат (като битката с голи ръце, в която воюващите сдържат виковете си, за да не нарушат правилото на „тихия вагон“). Преливащ от обрати и „лирични“ отклонения, сценарият напомня игра на флипер. В ролята на топката, която се сблъсква с всички препятствия, Брад Пит видимо се забавлява, без да засенчва партньорите си, сред които блестят „близнаците“ Брайън Тайри Хенри и Арън Тейлър-Джонсън.

Дейвид Лийч не започна много добре самостоятелната си режисьорска кариера с „Атомна блондинка“, но пък още в началото заяви колко държи на бойната хореография и визуалния стил като цяло. От тази гледна точка и въпреки някои недостатъци новия му филм „Убийствен влак“ не просто е две-три крачки напред, а направо е най-доброто му постижение до момента. Екранизация по роман на японския писател Котаро Исака, сюжетът съчетава „шеги“, преследване и кървави сцени със стилизирани ретроспекции във взривоопасна смес от японска манга, корейски хорър стил и американски екшън (от типа, в който на финала  мускулестите герои винаги побеждават лошите). Завръзката е малко колеблива, но после разказът набира висока скорост и постепенно отвява зрителя в причудлив, оригинален и малко откачен свят (където една бутилка вода може да разказва), а границите между доброто и злото в крайна сметка изчезват.

Забавлението, породено от играта на гоненица из различните влакови пространства (сред които тоалетната заема важно място), откровено изобретателните диалози и ексцентричните характери на персонажите лека-полека стават пристрастяващи. Естествено, голяма част от сцените са в постоянно отклонение от правдоподобността, но това е съвсем нормално за филм, който демонстративно обръща гръб на реалността, освен когато се зарежда с нейни клишета и архетипи. А присъствието в едно и също условно филмово пространство (въпреки ретроспекциите) на японски митологеми, „бритиш“ гангстери,  изобилие от кръв и семейни трагедии или ще ви възмути, или ще отприщи въображението ви…

„Убийствен влак“

„Убийствен влак“ демонстрира превъзходен ритъм и чудесен визуален стил, наситен с динамични цветове, с обрати, епизодични появи на познати актьорски лица, нестандартни образи, които будят неволна симпатия и добре хореографирани и заснети екшън сцени. Енергията, иронията, откачените пориви на фантазията, неочакваното „обезвреждане“ на потенциално сериозните ситуации, усложняването на елементарни действия и една неуловима, но всепроникваща „аниме“ атмосфера, затворени във времето и пространството на влаковия маршрут, са командните лостове, с които режисьора Дейвид Лийч се забавлява да изкривява, да връща назад и да взривява хода на фабулата, без никога да губи интереса на зрителя или да го отегчава.

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияКнижният апостол
Следваща статияПритча за неоценената прошка