След като миналата седмица управляващата (и въобразила си, че безнаказано ще управлява цели четири години) върхушка бе съборена, вече можем да хвърлим поглед поне десет години назад и да направим някои важни обобщения.

Първото, струва ми се е, че самозабравили се, обнагляли, започнали да се превръщат в олигархично-мафиотски мрежи управници в България могат да бъдат съборени и изметени от леговищата им единствено от една, слава Богу, постоянно налична в страната ни демократична общност – в София и в големите градове. И най-важното, за което трябва да си дадат сметка всички тези политически олигархии е, че тази неизчезваща, резистираща, каквото и да се случи от десетилетие насам градска демократична общност, може да ги измита от политическата сцена, дори когато няма достатъчно решаващо политическо представителство в парламента ни. Защото нейното избухване има способността да се разраства с невероятна скорост и да придобива страшни за властващите размери. За по-малко от месец – видяхме го – от няколко десетки хиляди, тази общност изпълни площада в София с над 100 000 души и ако тандемът Борисов и Пеевски бе продължил да упорства дори още една седмица, буквално щеше да го потопи до кулата на бившия Партиен дом.

И аз държа да подчертая, че от поне десет години насам това е една постоянно налична в страната ни общност, която не се влияе по решаващ начин от лидиращите я в момента политически сили. Напротив – въпреки всички усилия на кохортите на злото да я манипулират: „Днешните, видиш ли, не са като ония от вчера, те са леви, а не десни, те са либерали, а не автентично сини, те излязоха от котилото на Радев, а не от ония смели антикомунисти“ и т.н. – тази общност безпогрешно припознава своите политически лидери, следва ги и им дава енергията и силата си. Пак казвам, тази и само тази демократична градска общност, чийто състав не се подменя през годините, а само естествено се попълва от по-младите генерации, може да събаря изглеждащи само дни преди нейните избухвания като дълбоко вкопали се и непомръдваеми политически монструми.

Помислете си – колко пъти през изминалата година кряскаха за „българския лев“ по улиците разните „възражданци“, колко пъти манифестираха с байраци, че и с хоругви разни „защитници на семейните ценности“ срещу „либералната развала“ и какво – спихваха се и отиваха в канавката. А ето казионно осмиваните – най-вече от Борисов – „Пе-пе-та“, „Кирчовци, Асеновци, Иво-Мирчевци“ и т.н. – в един момент извикаха: „Кой разпореди това безобразие“ и… София изригна като за по-малко от месец ги измете от местата, на които си въобразяваха, че ще са вечно.

Дайте си сметка обаче, че не някой друг, а тази – за голямо съжаление на „върхушките“ – неразпадаща се градска демократична общност извърши това и поне три пъти през изминалите десетина години. С, да – много продължителните протести от 2013 г. и началото на 2014 г. тя доведе до падане от власт безумната коалиция на Станишевото БСП, Догановото ДПС и „Атаката“ на Волен Сидеров. Пет-шест години по-късно, през 2020 г. именно пак тя пречупи гръбнака на сякаш монополизиралия властта в България Бойко Борисов и оттогава, макар да не слиза от политическата сцена, той е принуден (с прекъсвания) да си търси най-разнообразни партньори за да остава на нея.

Дайте си сметка също, че „взривяването“ на тази демократична общност и през 2013 г., и през 2020 г., и днес – в края на 2025 г. винаги е ясен знак, че демократичният ред в страната ни е пред прага на критично руиниране, на опасно далеч отишла (и започнала да се самозабравя) олигархична мрежа. С други думи – тази резистираща, неразпадаща се градска демократична общност в България има безпогрешен и точен инстинкт да усеща въпросните девиации и откровено да артикулира истинското им име. И в трите „избухвания“ през изминалите 10 години площадите в София и в големите градове скандираха „Мафия“. И многохилядното „кроше“ на това скандиране събаряше почти докрай построените укрепления на тази мафия. Градската демократична общност безпогрешно опознаваше и олицетворителите на въпросната мафия: през 2013 г. това бе (както и днес) Делян Пеевски, когото БСП, ДПС и Воленчо Сидеров бяха решили да си инсталират като шеф на ДАНС, през 2020 г. това бе вече непоносимо дълго търпеният и оплел страната с клиентелата си (наречена ГЕРБ) Бойко Борисов,  присъдружните му „патрЕоти“ и фалшивата му опозиция в лицето на Ниновата БСП. Днес – в 2025 г. това за втори път и вече абсолютно определено е подчинилият почти всички институции в страната Делян Пеевски, чието име „отразяващите протестите“ журналистически „мисирки“ не смеят да споменат.

В този текст аз специално подчертавам, че съборилата днешната „кохорта на злото“ е все тази градска демократична общност в София и в големите градове, защото и в 2013, и в 2020, и днес, в 2025 г. безсилно мъчещите се да се спасят от нейните фатални за тях „избухвания“, се опитват да я фалшифицират, да ни я представят като „нещо друго“. Спомнете си, че през 2013 г. все още словесно живите журналисти и говорители на БСП, срещу които избухна тогава градската демократична общност, се опитваха да я кръстят „умните и красивите“ (впоследствие „умнокрасивите“ и даже „умнокрасивитета“) – сиреч групи от охолни, „слòбодни“, излезли да разхождат и показват тоалетите (и кучетата) си хора. Не гневни, а именно „нямащи си работа“, забавляващи се. Е, „умнокрасивитетът“ все пак успя да събори тази коалиция. През 2020 г. пък се опитаха да сведат демократичната общност до някакви завърнали се от чужбина, облъчени там с „либералната култура“ и търсещи да си намерят места в родния „истеблишмънт“ млади хора, „недобре запознати с настроенията на народа ни“. Днес с особено старание приказват – дайте си сметка – за „поколението Z“, тоест не резистиращата, попълваща се с нови поколения градска демократична общност, а разни… „дечурлига“, на които е омръзнало да пребивават в „онлайн балона си“ и затова са решили да си направят „политическо парти“. Чуйте до какви „висоти“ достигна Бойко Борисов в деня на оставката на кабинета: „Аз съм баща – заяви той (откога и на чии деца, бих попитал – б. м.) – а когато имаш проблем с децата, най-лесно е да ги набиеш, да ги нахокаш и да им кажеш, че те нищо не разбират. Но като седнеш и внимателно им обясниш, те те разбират. Тези деца на площада са нашите деца. Защо им се сърдим, че искат да мечтаят, че искат да имат мечти… Площадът им е празник“. Жалки утехи. Казах го и в предишния текст: всички поколения на градската демократична общност бяха на площада. А попълнението от поколението Z въобще не се състои от „деца“, а от млади хора, които със  сигурност са прочели поне десет пъти повече книжки от Борисов и Пеевски взети заедно, от студенти, от IT-та и от всякакви. И ето – те събориха „татко“ Борисов, те го „набиха“, не той тях.

Сега другите любими фалшификации. През 2020 г. градската демократична общност пламна от акцията на Христо Иванов и Ивайло Мирчев на Росенец, но ни проглушават ушите до днес, че всичко тръгнало от „юмрука на Радев“. Онзи протест тогава направи парламентарна сила „Да, България“ на същия Христо Иванов, а впоследствие роди коалицията ПП-ДБ. По същия начин днешните над 100 хил. души на площада бяха възпламенени (колкото и да ви е мъчно) от Асен Василев и Ивайло Мирчев, а не бяха „организирани от Радев“ за „новия му политически проект“, както се опитват да внушат журналистическите „мисирки“ и неколцината дементирали „староседесари“. Но също – както през 2020 г., за да се внедрят в градската демократична общност, бяха изпратени хората на Слави Трифонов, които след известен подпомогнат „зенит“ сега окончателно залязват, така днес, в 2025 г., някъде в краищата на хилядното множество, бяха изпратени да се сгушат Костя Копейкин и шепа „възражданци“, за да могат „мисирките“ да опаковат в едно демократите с путинистите. Само че, нека им го кажа, че след миналата седмица и „копейките“ са тръгнали към залез.

Поучителен значи е погледът назад към изминалите над 10 години от 2013 г. до днес. Както и да ни ги представят – като „умнокрасиви“, като „бакалавърчета от чужбина“ , като „хора на Радев“, като „дечица от поколението Z“ – онези, които събарят самозабравили се олигарси, дошли до гуша „Баце-та“, са все едни и същи – градските демократи. Да, редиците им постоянно се попълват, но те са… все те, а не други, лидерите им са все демократичните лидери, а не „новите ляволиберали“. Изпращаните да се внедряват сред тях са винаги нови, но и… все бързо залязващи. Антидотът на постоянно опитващата се да задуши демокрацията в България мафия следователно е постоянно жив и колчем се опитат да си въобразят, че са го ликвидирали, той избухва. И онези, срещу които избухва „па-па-падат“, а „ние не сме отдолу“, и те „не падат върху нас“. Запомнете го.