Начало Филми Личности Николай Волев: Докато работя, аз съм жив!
Личности

Николай Волев: Докато работя, аз съм жив!

2824
Николай Волев

„Благодаря на природата си, че ме е създала смел – до безумие. Смелостта е въпрос на стил в една безнадеждна ситуация, каквато е животът.“ Поклонението пред Николай Волев ще бъде днес, 22 октомври, от 13 часа в столичния храм „Света София“

„Най-много ми е мъчно за филма, за филма…“ – така каза, когато в отчаянието си за пръв път призна – само два дни преди смъртта си – че има страшни болки и не е в състояние да работи…

Последните месеци от живота на големия режисьор Николай Волев бяха белязани от мисли по трагедията на Яворов и Лора. Убедена съм, че той повтори трагичния жест на Поета. Това бе неговият екзистенциален избор: „Неговият трагизъм е по-голям от нашия!“

Не съм срещала по-отдаден на работата си творец. Наскоро го оперираха, след като три пъти го връщаха – със страшни болки! Стоически понасяше болките, но унижението го съсипваше…  

Буквално на втория ден след операцията, след пълна упойка, излезе от болницата и започна работа. Работеше с неистова отдаденост, в някакво упоение – така се бореше за живот: „Докато работя, аз съм жив!“

„Болката ме изсмуква… По-поносимо е, когато работим. В страшно дълбоки води навлизаме!!! Опасявам се, че няма да ми стигнат силите да изплувам.“

Непрестанно питаше как интерпретирам първото и после второто самоубийство на Яворов. Искаше да направи много дълбок философско-психологически филм за покаянието на Яворов пред Лора – в страшната година на траура.

Покаянието на Мъжа пред Жената. Мъжът творец и Жената на твореца:

„Защото те са НЕВЕРОЯТНИ – РАЗЛИЧНИ! НИЕ ТРЯБВА ДА РАЗБЕРЕМ И ДВАМАТА – РАВНОСТОЙНО И НЕПРЕДУБЕДЕНО!“

Проектираше, разбира се, и себе си в техните образи. През поезията, която го трогваше до сълзи. Намираше много общи черти с Яворов:

„Не мога да избягам от Яворов в мен… Това ми пречи. Той непрекъснато се „хласка“ от една истина в друга…“

Но кой ще назове честта,
и кой позора?

Искаше да възвиси всички женски образи в сюжета на филма: „Жените са по-добрата част от човечеството. Особено Лора!“

С невероятно преклонение се влюби в образа на Лора: „Жената на твореца и нейната драма. Няма друга жена като нея в българската литература! И ние ще я пресъздадем точно такава, каквато стои тя пред ОСЛЕПЕНИТЕ МУ ОЧИ…

Лора ще направи един страхотен филм! Лора е изключителна Жена. И забележи – нейните чувства са абсолютно автентични, те не са ни поезия, ни проза, не са предназначени за публика. Само за него, за него, за него – такава отдаденост!

И ако не беше ги написала, никой нямаше да знае как се преживява едно много страстно чувство. Аз не мога да си представя, че толкова обич, толкова огън би потънал в небитието – не само нереализиран, но и неизвестен, все едно не е било…

А Лора е жива все още в тези писма, чувството ѝ ни изгаря до сълзи и ние ще направим страхотен филм – ЗА ЛОРА! ТОВА Е!

Но защо е трябвало да ослепее, за да я види – истинска, за това кого да питаме?“

*

„Единствената истина за човека е в това, което оставя след себе си. Лора – писмата, Яворов – стиховете, Николай Волев – някой и друг филм…“

Изтръпнах, като написах това – предизвиках съдбата! Престъпих всякакви граници: изравних го с Яворов, поставих го в Отвъдното!…

Уж на шега, а думата, думата се сбъдна…

С преклонение Евелина Белчева

21 октомври 2024 г.

Евелина Белчева е доктор по литературознание, занимава се с литературна история, текстология, архиви. Автор е на три книги, разкриващи живота и личността на Владимир Василев, известния редактор на сп. „Златорог“: „Самотен в своето време. Владимир Василев, или още към мартирологията на българския дух“; „Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в 74 неизвестни писма“; „Златорожката тайна. Владимир Василев в театъра на живота си“. Книгата „Яворов – между драмата и театъра“ (2014) е посветена на образа на Мина в първата драма на поета „В полите на Витоша“. Съставител на две книги по дневниците на Петър Динеков „Записки от „прехода“ (2020). Работата ѝ основно e съсредоточена върху живота и творчеството на Блага Димитрова. Работи по издаването на нейните „Събрани творби“. Автор на книгата „БЛАГА. Отвъд страданието: Забранено море – 1974“ (2024). Изследва архивите на академик Петър Динеков, Владимир Василев, Блага Димитрова, П. К. Яворов, Михаил Кремен и др.

Свързани статии