С ролята на Джо в „Нимфоманка” (третия филм на Ларс фон Трир, в който се снима) Шарлот Генсбур затвърждава силното си екранно присъствие, без да отрича заслугите на своите родители. Новият филм на Фон Трир ще има първа среща с българските зрители на 18-ия София Филм Фест (6-16 март 2014).

С ролята на Джо в „Нимфоманка” (третия филм на Ларс фон Трир, в който се снима), повече от всякога ни убеждава в таланта, силното си екранно присъствие, дързостта, чудачествата и онзи необясним чар, който действа като афродизиак за киноманите. И всичко това без нито веднъж да отрече заслугата на родителите си. Можем да се обзаложим, че Серж Генсбур щеше да хареса романтичното и садомазохистично кино на Ларс фон Трир, страстно и измъчено, „физическо и безизходно”. И е трудно да се отървем от асоциацията до каква степен голата и измъчвана Джо на Шарлот напомня за Джони, изпълнена от Джейн Биркин в „Аз също не те обичам” (1976), режисиран от Серж.

Това е третият Ви съвместен филм с Ларс фон Трир след „Антихрист” и „Меланхолия”. Как еволюираха творческите ви отношения?

Не знам дали може да се говори за еволюция, защото проектите са много различни един от друг. Когато го срещнах на снимачната площадка на „Антихрист”, той не беше в най-добрата си форма, много уязвим и изпълнен с безпокойство. Чувстваше се доста по-добре по време на снимките на „Меланхолия”. При работата по „Нимфоманка”, където има много екстремни сцени, Ларс разбра, че ще се нуждая от помощта му. И ми протегна ръка, защото това не беше лесен филм. Така че всъщност всичко между нас е въпрос на доверие. Но аз му се доверих още от първия ден на „Антихрист”. Никога не съм изпитвала и най-малкото съмнение относно намеренията му. Мисля, че след последния ни проект той наистина знае всичко за мен, физически и интелектуално. Докато аз не мога да кажа същото за него. Той си остава много тайнствен и непредвидим човек. Именно това ми харесва.

Има ли нещо, което ви сближава с персонажа на Джо?

Не, не се чувствам особено близка с нея. Привързана съм към това момиче, много я обичам, но ние двете сме съвсем различни в много отношения. Тя проявява цинизъм и мрачност, които са ми неприсъщи. Струва ми се, че е по-близо до типа човек, като какъвто възприемам Ларс. Откривам го едновременно в персонажа на Джо и в този на Селигман, в самия център на техния конфликт. Този дует в известен смисъл онагледява двойнствеността на Ларс.

Правихте ли проучвания за психологията на нимфоманките?

Не, Ларс го направи. Той се срещна с няколко от тях. И онова, което го беше впечатлило най-силно, бе безнадеждността им. Видял е напълно сринати жени, страдащи, неспособни да получат достатъчно и организиращи живота си около тази невъзможност да бъдат заситени. Докато в моето съзнание една нимфоманка беше жена, която избухва в удоволствието от секса.

Джо счита себе си за нимфоманка, но категорично отхвърля представата за „сексуалната пристрастеност”. Защо?

Без съмнение защото разбира, че не може да е част от обществото, че няма морал и е в конфликт с всички останали и особено с терапевтите, които предлагат да я излекуват от сексуалните апетити. Джо е бунтарка. Пристрастеността препраща към нещо много негативно, което трябва да бъде потискано, а нимфоманията притежава власт и представлява средство на себеутвърждаване.

За какво разказва „Нимфоманка” според Вас?

За жена, която се опитва да убеди един мъж – Селигман, нейната пълна противоположност, че тя е лош човек, достоен за осъждане и много грешен. Докато всъщност може би не е чак толкова лоша, колкото си мисли. В даден момент Джо казва: „Може би очаквам твърде много и със сигурност доста повече от останалите, от залеза.” И тези думи я представят доста добре.

От време на време Фон Трир инжектира в своите трагедии неочаквана доза хумор. Това напомня ли на неговата личност?

Във филма се съдържа доста хумор и това също допринася за необикновеността му. И да, един от елементите, които характеризират Ларс, разбира се, е неговият хумор.

Как подходихте към сцените с униженията?

Малко притеснена. Но в същото време съм щастлива, че успях да ги направя. Притеснението е част от цялата сделка. Иначе изпитах удоволствие да изиграя тези моменти (Смее се). Сега задните части, които се виждат във филма не са моите. Нито пък вагината. В известен смисъл е странно, че тази истинска интимност се пресъздава от някой друг. Но аз вече минах през това в „Антихрист”. Стейси (Мартин) е доста по на показ от мен в „Нимфоманка”.

Въпросът дали да стигнете толкова далеч в интимността на екрана, при положение че сте майка, беше ли част от сложните дилеми, които трябваше да разрешавате?

Да, без съмнение и това би могло да се окаже егоистично по отношение на актрисата в мен. Но аз го пречупих през самата себе си, защото се сблъсках със същия въпрос като дете, когато родителите ми снимаха „Аз също не те обичам” – доста шокиращ за времето си филм. Е, аз не го гледах тогава, но майка ми е правила и други неща от този тип. Смятам, че това никога не ме е ощетило, ако мога да се изразя така. Аз разбирах онова, с което тя се занимава. От друга страна, каквото и да правеха родителите ми, в училище аз се „ползвах” от тяхната известност. Днес, в ерата на интернет, нещата може би са по-злонамерени… Надявам се това да не навреди, разбира се. В противен случай може би ще трябва да си сменя професията…

Говорили ли сте с майка си за работата й в „Аз също не те обичам” преди да се заемете с ролята в „Нимфоманка”?

Не, направих го за „Антихрист”. По онова време изпитвах голяма нужда да говоря с нея, много да говоря и да се забавляваме. За последния ми филм се консултирах с майка ми преди всичко за нивото на моя английски, което е ОК, но не е отлично,… а в „Нимфоманка” има толкова много диалози. Доста я разпитвах за произношението на някои думи.

Филмът предизвиква различни, често противоречиви реакции. Подготвена ли сте за тях?

Един актьор никога не е подготвен за това. Но аз знам добре какво съм постигнала и много се гордея с филма.

Превод от френски: Екатерина Лимончева

Интервюто е дадено на Le Soir