0
916

Ница: още насилие

nice 1

Потиснатост. Тъга. Гняв. Думите трудно предават смесицата от чувства, предизвикана от новото кръвопролитие във Франция. Те зле предават усещането за цялото това пренасищане от насилие след атентатите от януари и ноември 2015 г. Избраното средство – камионът, забил се в множеството на 14 юли, четвъртък вечер, на „Промнад дез англе” в Ница – казва много, чрез бруталната си простота, за варварството на терористичната атака.

Убиецът е избрал тази дата – 14 юли, когато Франция чества свободата и правата на човека, защото тъкмо тя всява страх у поддръжниците на сегашния тоталитаризъм, носещ знамето на ислямизма. Той е избрал мястото и часа, обстановката и конкретния момент, когато хората се събират там със семействата си, за да присъстват на празника, който се чества навсякъде във Франция. Над 80 души са мъртви, а други са тежко ранени. Не може да се изключи, че става дума за деяние на луд, но то е било добре обмислено. Това е деянието на човек, който е искал да избива масово, възможно най-много хора, за да удари един символ.

Франция току що излезе от един празничен месец, свързан с Европейското първенство по футбол. С основание тя реши да не анулира Европейската купа по футбол поради страха от нов атентат. Реши да не се остави да бъде сплашвана от убийците през ноември и да подкрепи събирането на десетки хиляди хора, дошли откъде ли не. За да се осигури тази „нормалност”, трябваше да се мобилизират отново жени и мъже от полицията и жандармерията, подложени на сериозно изпитание. И това беше успех.

„Самотният вълк”

Въпросите ще дойдат по-късно, когато се анализира случилото се, довело до трагедията в Ница. Защо и как един камион е могъл да циркулира в този час, около 23 ч., и то на мястото и по времето, когато там е имало най-голямото годишно събиране на пешеходци в града? Легитимен въпрос, дори извън контекста, белязан от тероризма и подобен род атентати с тяхната непредвидимост.

До петък сутринта никой не пое отговорност за атентата в Ница. Не знаем много за мъжа, карал камиона. В колата са намерени документите за самоличност на един тунизиец, уседнал във Франция, на 31 годишна възраст. Президентът Франсоа Оланд спомена за битката срещу ислямския тероризъм. Той заяви, че Франция ще направи още по-интензивни действията си в борбата срещу „Ислямска държава” в Ирак и Сирия. Случва се „Ислямска държава” ден по-късно да поеме отговорност за атентат, извършен от отделен индивид – „самотен вълк” – все едно, че го „лицензира”.

Ислямският тероризъм не изчака ангажирането на Париж в Сирия, за да удари Франция

И ако липсват доказателства за подобна отговорност в кръвопролитието в Ница, има поне едно, отнасящо се до ислямския тероризъм: той не изчака ангажирането на Париж в Сирия, за да удари Франция. Франция се намеси в Ирак по искане на правителството в Багдад. Но тя реши да участва в бомбардировките срещу „Ислямска държава” в Сирия едва след атентатите от януари 2015 г. – и то защото бе убедена, че са дело на клетки, организирани в предградието на Рака, щабквартирата на джихадистите в тази страна. Хора като Мохамед Мерах или Мехди Немуш, а сетне и онези, които атакуваха „Шарли ебдо” и супермаркета „Ипер кашер” не се нуждаеха от „стратегически основания”, за да избиват французи. Те убиваха в името на една джихадистка реторика, с удоволствие разпространявана по интернет, която зове за битка срещу „неверниците”, „евреите и кръстоносците”, „западняците”, тоталитарна реч, проповядваща с всички средства войната срещу „друговерците” и другите неверници.

Има „замисъл” зад всичко това. Целта е да се провокират репресии срещу мюсюлманите във Франция, с надеждата да се стигне до един вид гражданска война. Понесла ударите на тероризма през последните петдесет години, Франция никога не е отстъпвала пред подобен род провокации. Франсоа Оланд обяви продължаване на извънредното положение. Неговото правителство, както и предшествениците му, знаят как да приложат съответните полицейски и съдебни мерки след подобна трагедия. Тук няма да се произнасяме по ефикасността на всяка от взетите мерки. Няма съмнение, че превземането на всяко от укрепените места на „Ислямска държава”  – Мосул в Ирак, Рака в Сирия – ще нанесе решаващ удар по джихадистката аура на непобедимостта, упражняваща притегателна сила.

Ала има една истина, която трябва да се повтори. Битка срещу джихадизма е като битката срещу другите терористични движения: тя ще отнеме време.

Превод: Тони Николов