Звездата този път е режисьорът Уилям Кентридж. Премиерното заглавие на Метрополитън може да бъде видяно в кинопрограмата „На живо от Ню Йорк“, в Синема Сити в София на 21 ноември от 19.30 часа.
Най-често оперният афиш освен със заглавието привлича погледа с името на някоя голяма звезда. Ако са повече – още по-добре. В този случай обаче всички критици поставят на първо място заслугите на режисьора. 60-годишният Уилям Кентридж – прочут южноафрикански визуален артист, художник и аниматор със собствен, разпознаваем стил, създава за Метрополитън опера „триумфална, радикална нова продукция“ („Гардиан“) на операта „Лулу“ – едно от най-впечатляващите произведения на музикалния авангард от първата половина на ХХ век с автор Албан Берг.
Роденият в Йоханесбург Уилям Кентридж работи с различни медии: рисунка, скулптура, кино и театър. Завършил е политология и африканистика през 1976 г. в Йоханесбург, изучавал живопис и графика пак там, а по-късно пантомима и театър в Париж. В края на 80-те става световно известен със своите рисувани на ръка анимационни филми, а от 1992 г. е режисьор в Handpuppet Spring Company. Още в началото на творческото си развитие се посвещава на остро политически и социални теми в родината си, на критика на апартейда. Многократно награждаван, участник в големи артфоруми като биеналетата във Венеция, Истанбул, Сидни, Сау Пауло, Документа в Касел, почетен доктор на Йейлския университет. Има самостоятелни изложби в Новия музей за съвременно изкуство в Ню Йорк, Център Помпиду в Париж, Музея Метрополитън в Ню Йорк, Гугенхайм в Берлин, Moderna Museet в Стокхолм, Музеите за съвременно изкуство в Сан Франциско, Чикаго и много други.
През 2005 г. поставя „Вълшебната флейта“ в театър Ла Моне в Брюксел, но звездата му изгрява на оперния небосклон през 2010 г. Питър Гелб, генералният мениджър на Мет, си спомня, че съвсем скоро след избирането му на тази длъжност той се обръща към Кентридж с предложение да направи постановка на „Атила“ от Верди. Режисьорът веднага отвръща: „В никакъв случай!“ и предлага „Нос“ на Дмитрий Шостакович, а успехът е невероятен – и сред оперните специалисти, и сред художниците. Оттогава всички заинтригувани от идеите на художника, който „рисува“ опера, очакват завръщането му на нюйоркска територия – най-доброто място за експлозия на творческата мисъл.
Подготовката за новата постановка на „Лулу“ му отнема две години. „За някои филми съм прекарвал девет месеца, за да сътворя шест минути. Така че три часа след две години си е доста набързо“, обяснява той.
„Зрителят трябва да възприеме черното мастило като кръв, а замаха на четката – като удар с кама“ – така артистът обяснява идеята си за мултимедиен фон на драматичната история, съпроводена с много секс, пари и смърт. Лулу е неустоима млада жена с необуздано поведение, водеща към гибел съблазнените от чара й. Кентридж не желае съблазнителността ѝ да е клиширана непременно в сцени със стриптийз. „Понякога студенината действа също толкова подмамващо, колкото разгорещеността“, убеден е майсторът на детайла, за когото певицата Марлис Петерсен е съвършената изпълнителка на главната роля. Всеки, който е гледал Марлис Петерсен в „Лулу“, е покорен. А тя е играла вече в десет различни постановки по света и твърди, че героинята ѝ не е точно „фаталната жена“, а по-скоро „кутията на Пандора“ – според различните гледни точки на режисьорите.
„Лулу на Марлис Петерсен е рядко съблазнителна във всяко отношение“, пише „Ню Йорк Таймс“. Тя има точно това хладно германско присъствие, ала същевременно красотата ѝ крие интрига. И не само тя. Наскоро певицата изненадващо заяви, че спектаклите в Метрополитън ще бъдат последните в нейната кариера като изпълнителка на тази роля. Колко рядко се случва оттегляне от този род – на върха на славата. Но Лулу вече 80 години е прочута femme fatale и Петерсен иска да остане в спомените на зрителите като знаменита съблазнителка, а не като изпълнителка, съблазнена от пределно дългия живот в подобна роля.
Месец преди премиерата постановката премина през криза – бързо трябваше да бъде намерен заместник на диригента Джеймс Ливайн, който се оттегли под предлог, че няма да успее да отговори на изискванията за „Танхойзер“ от Вагнер и за „Лулу“ веднага след това. Музикалният директор на Метрополитън не е в добра физическа форма, въпреки много успешните спектакли на Вагнеровата творба, която гледахме и в София, благодарение на кинопрограмата „На живо от Ню Йорк“. Маестро Ливайн е дирижирал 30 от досегашните спектакли на „Лулу“ на сцената на Мет през годините. Но сега предпочете Вагнер. А на негово място на диригентския пулт застана директорът на Уелската национална опера Лотар Кьонигс.
Вече е стандарт изпълнението на версията на произведението в три действия. Албан Берг умира през 1935 г., преди да завърши третото действие, и първата премиера на операта през 1937 г. в Цюрих е всъщност изпълнение на фрагмент с добавена инструментална част и пантомима. Има опити операта да бъде завършена по бележките на автора, но поради несъгласието на вдовицата на композитора тази идея е осъществена едва след нейната смърт през 1977 г. от австриеца Фридрих Церха.
На видеото: режисьорът Уилям Кентридж за постановката на „Лулу“
Шокиращата история, гарнирана с додекафоничната техника в музиката на Берг, често поставя на изпитание широката аудитория, но това оперно заглавие наистина си струва да се преживее – особено в този артистичен прочит. Прожекцията на „Лулу“ от Албан Берг е в Синема Сити София на 21 ноември от 19.30 часа.
Постановка Уилям Кентридж; асистент-режисьор Лук Де Вит; дизайнер-прожекция Катерин Мейбърг; сценограф Сабин Тьонисен; костюми Грета Гоира; осветление Урс Шьонебаум; оркестър на Метрополитън опера с диригент Лотар Кьонигс; в ролите: Марлис Петерсен (Лулу), Сюзън Греъм (Графиня Гешвиц), Даниел Брена (Алва), Пол Гроувс (художникът/африканският принц), Йохан Ройтер (Д-р Шьон/Джак Изкормвача), Франц Грундхебер (Шиголх)
