Осем спектакъла на най-новата постановка на сцената на Метрополитън опера са в афиша за февруари 2017 г. Един от тях ще видим и в програмата „На живо от Ню Йорк“ на 25 февруари от 20 часа в Синема Сити София.
„Пучини е в кръвта ми, но Дворжак е в душата ми“ – признава Кристине Ополайс, която, след успешни участия като Манон Леско, Мими в Бохеми и Чо-Чо-сан в Мадам Бътерфлай, за първи път пее Русалка в Ню Йорк. А това, казват, е ролята, която „за една нощ я катапултира до върха на оперния небосклон“. Латвийката притежава красотата и финеса, необходими за пресъздаването на чистия и уязвим образ на водната нимфа, готова да се откаже от безсмъртието в името на любовта. Приказката обаче има трагичен край. Певицата признава, че усеща драмата и дълбочината на характера на Русалка по много силен начин, макар в живота й да няма подобни предателства. „Това се случва винаги в нашия, човешкия свят: когато си толкова чист и наивен, винаги се намира някой да ти забие нож в гърба“ – обяснява Ополайс връзката си с героинята.
Дворжак определя творбата си като лирична приказка, но типично за късния романтизъм тя отива отвъд жанра, който сме свикнали да свързваме с детската литература. Русалка, вдъхновена от новелата „Ундина“ на Фридрих де ла Мот-Фуке и винаги малко първосигнално свързвана с приказката „Малката русалка“ на Андерсен, е нарисувана в тъмни краски и има дълбок философски смисъл.
„Истинската любов не би трябвало да изисква да изгубиш себе си и своя глас.“ – убедена е режисьорката Мери Цимерман. За нея това е четвърто заглавие на сцената на Метрополитън, след Лучия ди Ламермур от Доницети, Сомнамбула от Белини и Армида от Росини. Трите й предишни постановки са приети доста нееднозначно, затова пък Русалка звучи като правилният избор, който да омагьоса не само зрителите, но и критиката в Ню Йорк.
Творбата, поставяна в МЕТ от Ото Шенк през 1993 г., е предложена от директора на трупата Питър Гелб. Големият шок за режисьорката идва от факта, че операта се изпълнява на чешки, което означава, че думите, които чува, не й говорят нищо. „Това беше и си остава най-плашещото за мен като театрален режисьор“ – признава Цимерман. Започва да изучава произведението в дълбочина и открива, че цялото действие се развива през нощта, когато всичко е някак застинало. Така че тя трябва да измисли начин как да има движение в пространството и времето. На помощ идват сценографията на Дейниъл Остлинг и не на последно място – приказните костюми на Мара Блуменфелд.
„Тази опера е режисьорска мечта, която ни отвежда в невероятен, въображаем, вълнуващ свят и можем да го направим, какъвто искаме.“ – споделя режисьорката, която е носителка на наградата „Тони“, и често посяга и към творчеството на Шекспир. „Но разликата между театралната и оперната публика е, че в операта хората познават текста. Не можем да направим съкращения, ако нещо не ни пасва. Трябва да подсилим въздействието на музиката, да я илюстрираме, да я направим видима.“ – добавя Мери Цимерман. И не се отказва да поема рискове отново и отново.
В певческия състав, с който режисьорката работи през цeлия период, освен латвийката Кристине Ополайс в главната роля са още шведката Катарина Далайман – Чуждестранната принцеса, и трима американци: Джейми Бартън като вещицата Йежибаба, Брандън Йованович – Принцът, а Ерик Оуенс – Водният дух, бащата на Русалката. За всички тях критиците не пестят хвалебствия. Особено за младата Джейми Бартън: „Трудно е да се намерят достатъчно суперлативи, за да опише гласът й: огромен и разкошен, но с такива широки възможности за цветове, че певицата може да смрази кръвта само със стоманения си тон“.
69-годишният британски диригент сър Марк Елдер, ръководител на манчестърския оркестър Хале, за когото това е дебют на пулта в нюйоркския театър, наравно със солистите влага сила и страст, за да бъде оркестърът на Метрополитън за пореден път един от най-важните и ценни участници в постановката.
Дворжак вплита в музикалната тъкан мелодии с чешко фолклорно звучене, както и по-универсални теми, за да интерпретира сблъсъка между хората и свръхестествените сили. Една от най-разпознаваемите сцени в оперната литература е арията на Русалка, наречена „Песен към месеца“, която Кристине Ополайс изпълнява седнала високо в клоните на огромно дърво, на фона на изгряващата луна. Въздействието е неповторимо.
Излъчването на живо на 25 февруари в Синема Сити в София е възможно благодарение на фондациите „Америка за България“ и „Виа Фест“.
