Новата фаза на протеста има три важни характеристики. Първата е, че защитата на статуквото вече се сведе до тактиката „всяка нелепост може да се каже, стига от нея да следва оставането ни на власт“. Ето
топ десет на глупостите
които чухме през седмицата:
– Протестите са организирани от енергийни компании, страхуващи се от намаляването на цената на тока, въпреки че Румен Овчаров и други представители на енергийните групировки в страната не могат да бъдат забелязани със свирки и вувузели (явно, защото конспирацията е много тайна);
– Богатите – със заплати над 4,500 лева – не искат данъците да им се вдигат от Орешарски, който заплашително декларира, че няма да ги вдига;
– Класовата борба започна и буржоазията удари по улиците на София. Работническата класа, водена от едрия корпоративен капитал, банки и прилежащите им медии, се е окопала в парламента, селата и последния етаж на „Радисън Блу“;
– Сорос стои зад всичко това, както се случва в пост-съветското пространство със силно руско влияние. Стане ли Сорос основен „опозиционер“ в една страна, тя вече е поела по правия път на путинизма!
– Прокопиев и приятелският му кръг дърпат конците, защото все някой трябва да дърпа конци. Хората не могат да си движат ръцете и краката така, че всяка вечер да се събират пред МС и да викат „оставка“. Кой друг може да сътвори подобен пъклен план? (бел.ред. – Иво Прокопиев е съиздател на „Дневник“ и „Капитал“)
– Орешарски трябва да извади всички партийно назначени министри. Парламентът трябва да го остави да управлява необезпокоявано до май догодина (поне). Конституцията явно ще трябва да се суспендира неформално, за да се концентрира властта в ръцете на експерти (е, и някои корпоративни представители, по Татяна Дончева). Но всичко това е за доброто на страната;
– Протестът е отразяван необективно от медиите, които показват хиляди хора по улиците, вместо милионите, които са си у домаи гледат протестите по телевизиите. Медиите и неправителствените организации трябва да си вземат бележка и да не дестабилизират държавата, като обръщат толкова внимание на протестите;
– Волен и „Атака“ не подкрепят кабинета, което ясно беше доказано от отсъствието му в сряда от НС. Появата му в четвъртък в парламента не оборва тази теза, а остава загадка;
– От избори при сегашните правила няма смисъл, защото довеждат на власт безотговорни и безпомощни партии. Затова тези партии трябва да останат на власт колкото се може по-дълго, за да се даде възможност да изработят перфектния изборен закон, който ще изкара тях и подобните им партии от властта;
– Демократичен изход от кризата не може да има, ако сегашното правителство не остане на власт!? Това явно е записано в Евангелието, защото не е ясно откъде следва….
Както се вижда, този списък съзнателно пропуска действията и изказванията на Волен Сидеров, за които са нужни специална класификация и внимание от други институции, включително прокуратурата.
Втората характеристика на новата фаза на протеста е
международното измерение, което кризата в България придобива
Досега БСП и ДПС успяваха да скрият истинската роля на Атака в тяхното управление, но вече и ПЕС, и ЕНП знаят за какво наистина става дума. Това означава, че правителството трябва спешно да се отърси от Волен Сидеров било чрез голяма коалиция с ГЕРБ, било чрез разцепване на Атака (или ГЕРБ) с цел привличане на „независими“ депутати. Тези опити няма да проработят, обаче. ГЕРБ едва ли ще се качи на потъващия вече червен Титаник, а пък грозните сцени около евентуално разцепване на „Атака“ и привличането на „по-добрата“ й част към коалицията БСП-ДПС ще са последният пирон в ковчега на този така или иначе несъстоятелен инженерен (хидро-мелиоративен) проект.
Третата характеристика на новата фаза на протеста е най-важната:
острата нужда от позитивно очертаване на алтернативите
Ясно е вече, че краят на кризата ще дойде с предсрочни парламентарни избори и политическите сили трябва се подготвят за това. БСП и ДПС публично не признават тази необходимост, но и те вътрешно я съзнават. ДПС няма как да се разграничи от корпоративните си спонсори, затова тя ще наблегне на разграничаване от „Атака“, и ще се опита да раздуха традиционната етническа карта.
БСП трябва да се държи по-отговорно, обаче, и да покаже как оттук нататък няма да позволи изпадането си в заложничество било на магнати, било на националистически-популистки партии от рода на „Атака“. Тези две червени линии трябва ясно да се очертаят, за да се върне БСП в европейското социалистическо семейство с достойнство. Дали за това е нужна оставката на Станишев е все по-актуален въпрос, но дори и лидерът да остане, реформите в левицата трябва да са видими и убедителни.
Същото се отнася в еднаква степен за ГЕРБ. Двете червени линии и там са силно размити и досега не сме чули ясно разграничаване на ГЕРБ от модела „една партия, една групировка, една телевизия“. „Пожертването“ на Цветанов е най-малката стъпка, която ГЕРБ е длъжен да направи, за да демонстрира, че е наясно с грешките на собственото си управление. Дали това ще е достатъчно, е трудно да се каже, но ако искат да не отблъснат голяма част от поддръжниците си, ГЕРБ са длъжни да предприемат подобни мерки.
Новото дясно е изправено пред най-сериозни шансове за мобилизация на подкрепа от протестите, но и пред най-сериозни предизвикателства от възможен провал. Ключови са два аспекта от случващото се в дясно. Първо, не бива да се губи много време в логистика и преговори между отделните партии по отношение на евентуалната коалиция или обединение. Тези преговори трябва да станат бързо и лидерите да излязат с готов резултат пред публиката. Няма защо тези преговори да се случват пред всички, онлайн и т.н.: това, което хората искат да видят, е разбирателство и административен капацитет, достатъчен поне за първоначално обединение. Второ, и по-важно, новата формация трябва да се фокусира върху представянето си на предсрочните избори, да очертае идеи, около които да се изгради бъдещата им програма, да започнат да тестват тези идеи в мрежите и на публични обсъждания. Необходимо е да се виждат и лицата на новото обединение сред протестиращите, без претенции за водачество, но като ясен сигнал за солидарност. Присъствието на тези лидери сред протестиращите ще е и първият реален тест за новата идея: ако новото дясно пропусне този тест, или се провали на него, може да го последва съдбата на ДБГ на предишните избори.
Въпреки целият хаос на политическата ситуация в страната, рационални зърна на развитие има и те трябва да се окуражават. Отчаянието, скептицизмът и апатията – които са най-лесният изход – са истинското лице на безотговорността.
Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Той е програмен директор на Центъра за либерални стратегии, София, ежегоден гост-преподавател в Централно европейския университет, Будапеща и преподавател по теория на политиката в катедра “Политология” на СУ “Св. Кл. Охридски”. Даниел Смилов има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Специализирал е в University of California, Berkeley, Boalt Hall School of Law и European University Institute, Florence. Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания. Публикуваме текста, който излезе във в. “Дневник”, с разрешение на автора.
Протестите по софийските улици днес са форма на отчаян антиправителствен вопъл,полусмъртно нададен от последните вярващи в „световната справедливост“ и непокварени с червената проказа българи от различните поколения.
*
А предизвикването на тези лишени от кръв, пот и сълзи протести е последица от трайната липса на лица в господстващия елит , притежаващи полезни управленски достойнства, способни да ръководят пост-комунистическо правителство така, че да запазят едновременно с лавиране и европейската ориентация на „нациионално-отговорния ни капитал“( щото СИВ няма вече), и запазването на върховите пирамидални позиции на екс-комунистическата каста в обществото ни, и успешното задържане на плебейското търпение, мъждукащо сред най-нискостоящите парии в ЕС и Африка, живуркащи с български доходи.
*
Двете докосващи се и преливащи една в друга просташки популации – селско-комунистическата и селско-чалгаджийската, взаимно утрепаха „изгубените“ поколения. Тази бе главната цел на дс-инжинерите в умишленото затриване на културата на българското население, постигната с надпланов замах. Днес липсата на способни, квалифицирани и честни кадри в управленската криза нищо не е, тепърва смяната на възрастовите поколения ще даде горчивите плодове от тоталното нарочно опростачване опростачване. Поколението на милионите стригани мутро-глави с чехли миризливки и татуирани вратове, милионната вълна от „разголошкембени силиконени кифлеси“, милионната вълна от необразовани „етноси“ е идеалната тълпа, нужна на все още превъзхождащата с образовани в чужди страни наследници екс-комунистическа каста. И временното ново служебно правителство ще се състави пак от извадени като зайци от шапка на фокусник деца на този или онзи бивш дс-шеф, бивш комунистически гаулайтер или сановник.
*
Нравственият упадък на поколенията от прехода, да ги наречем юридически „дееспособни лица“, бе провокиран от характерното в социалистическото общество пълно деградиране на личната възможност за развитие и постижения чрез собствени усилия и постижения, а не чрез угодничество и подчинение на партийната воля.
*
Поколенията бяха възпитавани да се съгласяват с очевидната лъжа и демагогия. Сетне трябваше да приемат волю-неволю и втората колосална измама: комунистическата метаморфоза на партийната каста в капиталистическа. Поколенията преглътнаха безропотно кошмарно наглите подигравателни обяснения на комунистите за зверствата си по време на своето жестоко еднопартийно господство: „Вината ги изпихме с мезета“…Цялото общество страхливо премълча истината за грозния начин по който дейците на ДС и БКП присвоиха националните богатства и си ги разпределиха разбойнически на калпак помежду си, та да станат за една нощ „капиталисти“ и да тръгнат към „пазарна икономика“.
*
Обществото ни, окрадено и издоено от комунистическата банда, изтърпя всичко с робско примирение, докато накрая съвсем не бе разорено до шушка с хиперинфлацията през 1996 г.и докарано до абсолютен глад и заплаха от смърт. И едва тогава прецеденото през протестни митинги недоволство бе натикано в капана на уж „десни, антикомунистически сили“ . И какво стана? Нищо не стана,никой червен престъпник с перо не бе докоснат, дори досиетата не бяха отворени, а постепенно руснаците завладяха черноморието, Нефтохим, екс-комунистическите фамилии разграбиха на спокойствие земите, природата, ДС-катилите забогатяваха, мутренските групировки вилнееха, а богатствата на червените кръстници напускаха страната към чужди банки и островни офшорки. В самите „десни“ редици надпреварата в грабежа вървеше в орташки съюзи с червената гмеж.
*
Помните ли как през 1989 г., докато баламите изстрадали хора плахо се стичаха на площадите и искаха „гласност“ , по входовете в центърасе появяваха месингови табелки с немски надписи на смесени дружества, как по-късно, след като се скриха стоките за една нощ и хората чакаха в студа от 3 часа през нощта за кофичка кисело мляко за децата си, „тайно и полека“ деветнайсет милиарда долара бяха раздадени на “ нашите другари“, как след трагикомичната реплика „за бога братя , не купувайте“ изневиделица се появиха магазини с вносна техника, пращящи от храни , вносни цигари, напитки и невиждани вносни дрехи , как отведнъж се нароиха хиляди фирми с офиси, осветявани през час от важни свещеници, вътре с вносно оборудване и компютри, изглеждащи като от фантастичен филм, как хиляди сгради, апартаменти, магазини,ресторанти, хотели собственост на общината,БКП, ДС, УБО, профсъюзите, изведнъж бяха раздадени под наем за 10 ст. квадратния метър и много от тях и до ден днешен са си на тази цена. Как се появиха отнякъде богати предприемачи, как гаражите на СО МАТ внезапно станаха частни, как целият производствен, финансов, научен и организационен държавен потенциал бе преточен мълниеносно в джобовете на екскомунистическата каста и техните слуги от ДС?
*
Над цялото това „раждане“ на днешната българска действителност, акуширана от отвратителните хадуци-дс-апаратчици и до днес е спусната свенлива пелена на тотална медийна глухота и слепота. И докато не се започне начисто с продупчване на грандиозната цирейна тайна за начина, по който комунистите преобразиха господството си, каквито и протести и вопли за изборни промени да има, кастата на червените негодниците ще продължава да е господар , а потестиращите ще остават плахи роби…