Начало Идеи Дебати Нова политическа поезия (II)
Дебати

Нова политическа поезия (II)

Пламен Дойнов
09.01.2019
7940

Поетическото четене на Пламен Дойнов Нова политическа поезия: Втора нощ беше на 19 ноември 2018 г. на камерната сцена на Театър „Българска армия“.

Втората нощ на поетическото четене на Пламен Дойнов се състоя отново на камерната сцена „Миракъл“ на Театър „Българска армия“ в София на 19 ноември миналата година. В началото бяха казани думи за полското издание на стихосбирката „София Берлин“ от проф. Михаил Неделчев и преводачката на книгата Ханна Карпинска, която разказа за отличаването ѝ в конкурса „Европейски поет на свободата“ в Гданск.

По време на поетическото четене Пламен Дойнов изпълни стихове от Константин Павлов, Христо Фотев, Николай Кънчев, Веселин Тачев, Иван Цанев, свои стихове от  стихосбирките „София Берлин“ и „Балът на тираните“, както и нови политически стихотворения, неотпечатани все още в книга.

Събитието бе организирано от Продуцентска къща „Несарт – Милен Миланов“, със съдействието на Полския институт в София и Театър „Българска армия“.


Любовта на министър-председателя

Министър-председателят сънува
сърцето си във лед, върти се,
добре че има кой да го целуне, да го сгрее,
макар че той отдавна не живее,
по-скоро спи върху смъртта и плува
срещу една непобедима мисъл:
това е толкова несправедливо,
защото той обича, Боже, как обича!
 
В съня си той остава много верен
на своята любов. Каква любов!
Забравя всякакви гешефти и трансфери,
та те ли са най-важното, та те са
като следобедна любов с метреса,
магазинерка или поетеса –
сляп дивеч в сив, случаен лов,
а колко е по-истинска, по-честна
голямата единствена любов.
 
О, любовта към себе си! Не тая,
в екстаз от нарциси, а много тънка,
едва, едва с народа споделена,
живее тя в зазиданата стая
на къща обетована в мъгла,
свенливо спи в сърцето на кадънка,
над нея из страната тъмни плачат
тълпи от неуспешни подпалвачи
на собствените си тела.
 
Той пази любовта. Но го обграждат
еднакви призраци от изневери – виж,
тъй както развален компютърен клавиш
ти дава все една и съща грешка,
докато стане твоя – твоя вярна
любовна грешка, хрупкаво мънисто,
любима бенка върху тялото на листа –
така привикваш без любов, без жажда,
пораства ужасът и те изяжда.
 
Министър-председателят се буди,
                                                 мята
в лицето си вода и над чешмата
се вие литургичен дим:
И сякаш любовта ни по е свята,
защото трябва да се разделим.
 

Пламен Дойнов е поет, драматург, историк на литературата. Роден е през 1969 г. в Разград. Завършва история и културология в СУ „Св. Кл. Охридски“. Автор на осем книги с поезия, на критическата книга „Литература в междувековието“ (2004), двутомното изследване „Българската поезия в края на ХХ век“ (2007), монографията „1907: литература, автономия, канон“ (2009), на множество статии, студии и есета върху проблемите на българската литература от ХХ и ХХІ век. Съставител на сборници в областта на литературната и културната история на комунизма. Директор на научноизследователската програма на департамент „Нова българистика” на Нов български университет „Литературата на НРБ (1946-1990), в рамките на която е водещ на издателските поредици „Библиотека „Личности”, „Литературата на НРБ: история и теория”, „Червено на бяло: литературен архив на НРБ”. Редактор в седмичника „Литературен вестник”.

Снимка на главната страница: Полски институт, София

Пламен Дойнов
09.01.2019

Свързани статии

Още от автора