Насилието в семейството, всекидневието в училище, социалните проблеми: Международният театрален фестивал за младия зрител в Яш (4–11 октомври) представи нови пиеси на младежка тематика.
През октомври Яш е град под културна обсада. В началото на месеца за вниманието и свободното време на публиката си съперничат Международният фестивал на литературата и превода – FILIT (3–7 октомври) и Международният театрален фестивал за младия зрител – FITPTI (4–11 октомври), а след това току-що опразнените от писатели и актьори хотели се напълват с религиозни пилигрими от цялата страна, желаещи в продължение на 5 дни (11–15 октомври) да се поклонят на мощите на св. Параскева (св. Петка Българска).
11-ото издание на театралния фестивал тази година продължи 8 дни и както обикновено преливаше от събития из целия град, включително и в градския мол. По време на фестивала бяха представени три нови пиеси, написани в рамките на резидентската програма за драматургия на младежка тематика – пилотен проект за партньорство между FITPTI и FILIT. Доскоро ежегодните конкурси за творчески резиденции на литературния фестивал бяха само за проза, поезия и превод. За първи път тази година към тях се прибавиха и три стипендии за драматургия. Тримата автори-резиденти бяха избрани чрез конкурс и освен 2000 леи, спечелиха правото да прекарат един месец в елегантната сграда на Музея на румънската литература в Яш. Август премина напрегнато за Селма Драгош („Порцелановата маймуна“), Михай Игнат („Голо тяло, изкачващо стълба“) и Андрей Урсу („Погребвайки Гупи“). Текстовете им трябваше да бъдат предадени навреме, за да се публикуват в елегантен сборник преди началото на театралния фестивал и преди края на литературния. Също така режисьорите и актьорите, които бяха ангажирани с публичните прочити, трябваше да имат време да се подготвят. Четенията се проведоха на специално обособено място в мола до театъра. Михай Игнат (1969) и Андрей Урсу (1984) са вече утвърдени автори на проза, поезия и драматургия (пиесата на М. Игнат „Кризи“ е преведена на български[i]).
За мен откритието от Яш е Селма Драгош (1979) – режисьорка по професия, тя вече е поставяла няколко свои текста, а в момента следва драматургично писане в университета на Търгу-Муреш под ръководството на Алина Нелега. „Порцелановата маймуна“ е ексцентричен разказ за сблъсъка между два паралелни свята – този на свръхзащитените от реалността деца и другият – на старомодния модел румънско семейство, в което бащата има поведението на господар и надзирател с тежка ръка. Всичко започва от една фатална грешка – вместо да резервира вила в Гърция, както прави обикновено, успешна адвокатка решава да покаже на дъщеря си румънското Черноморие. Така двете попадат в прекалено скъп панелен хотел от времето на соца с малки стаи и претъпкан ресторант. От съседната стая се чуват подозрителни викове и скандали. Момичето, невиждало никога такива неща, решава, че в съседната стая има похитител, отвлякъл жена и чуждо дете и съобщава на полицията… Ситуацията ескалира екстравагантно и елегантно до абсурдност, напрежението расте постоянно, а финалът става все по-тревожен и непредвидим. Истината за персонажите изплува постепенно, принуждавайки ни на няколко пъти да сменим перспективата, от която ги оценяваме. Пиесата е структурирана като поредица от монолози, които кореспондират толкова динамично помежду си, че липсата на директен диалог изобщо не се усеща. Проблемът се задълбочава още повече, защото освен баща, предполагаемият похитител се оказва и учител с дългогодишен опит, който години наред третира по подобен начин и учениците си… Цялото разследване на случая, проведено от момичето, се излъчва в социалните мрежи, където четем чатовете на участниците (това са малки диалогови островчета, но пък тук в определени моменти се включва и автокоректорът на телефоните им, и диалогът отново се разпада, а недоразуменията стават просто възхитителни).
Джордже Кокош (1990) е актьор в Младежкия театър на Яш, но се изявява успешно и като драматург. Тази година той беше един от петимата резиденти в ателието по драматургия Драма-5 в „Реактор за творчество и екстеримент“ в Клуж. Тук той написа пиесата на ужасите „Защо ми трябваше да бягам от час“ – базирана на градска легенда от Яш за обитавана от духове стара къща. В рамките на театралния фестивал имах възможността да гледам спектакъл по друга негова пиеса – School feat. Cool, продукция на Младежкия театър от Пятра-Нямц. Артистичен директор на този театър от май 2017 г. е Джанина Карбунариу[ii], затова всеки негов репертоарен ход се следи с интерес от културните среди. Пиесата е забележителна като замисъл, конструкция и директно послание към младия зрител. Авторът е тръгнал от личните си преживявания в училище, добавял е истории на свои приятели, съученици, актьорите също са добавили свои спомени – така се оформя картината на румънското училище през 90-те години на ХХ век. Проследяваме разказа на трима ученици от малък град. Смоуки е дете на богати родители и учи в Училище № 1 в града (носят се слухове, че в това училище обядът е безплатен и не се дават домашни). Кристина е оставена от родителите на грижата на по-голямата си сестра, докато те са на работа в Италия. Тя е принудена да се справя с училищната джунгла сама, това я прави борбена и издържлива. Тъй като обича ясните правила и спорта, тя намира своя път в полицейската академия. Петре е дете от бедно семейство и беден квартал; учи в квартално училище, славещо се като най-лошото в града. Скоро разбира, че единственият начин да промени съдбата си е да учи, да бъде най-добрият, за да може да постъпи в добра гимназия, а после да спечели стипендия за университета. Кокош тръгва от документалното, от конкретни реални истории, но след това умело ги доизмисля и преплита „като на кино“, така че да изпъкне основното послание на спектакъла: „Решенията, които сме взели в миналото влияят на бъдещето ни. Дори нещо повече. Решенията ни от миналото определят бъдещето ни“. Смоуки не завършва училище, защото става наркодилър и влиза в затвора, където Кристина е надзирател, а Петре, момчето от бедняшкия квартал, е неговият служебен адвокат. Оказва се, че техните траектории са се пресекли още в детството, без те да забележат, и сега старите дългове трябва да се платят… Епилогът е силно емоционален, говори на езика на младия зрител и задава ясно важни въпроси, без да натрапва отговори: Скоро ще ставам баща. И все се питам какво ще правя, когато ще трябва да заведа сина си за първи път на училище. Дали ще бъда притеснен? Дали ще бъда радостен? Училището формира характера ми и ме направи човекът, който съм днес. Но се питам какво ли би станало, ако нещата стояха по друг начин. Ако родителите ми бяха богати? Ако ме бяха записали в престижно училище? Ако живеех в богат квартал? Какво щеше да стане с мен? Ясно е, че родителите ми са нямали избор. Отгледаха ме в бедност, с малко храна, стари дрехи, със скандали и бой. Но сега аз имам избор. Това е истинският проблем. Че имам избор.“
Режисьорката Елена Морар разбира колко важно е текстът да бъде артикулиран внимателно и с необходимите акценти, така че да бъде чут и разбран от младата аудитория и всички въпроси, които поставя, да бъдат запомнени. Спектакълът е емоционално наситен, камерен, актьорите са в непосредствена близост до публиката, от време на време излизат от роля, за да обяснят на зрителите нещо, което е било през 90-те, но вече не съществува, или да напишат нещо на дъската, след което отново се връщат в 90-те. Сцената представлява въображаема класна стая, всеки от персонажите има много ограничено пространство, почти колкото един чин, на което може да се разгърне. Чиновете са като сандъчета, в които учениците крият най-съкровените си вещи. Монолозите са едновременно и драматични, и комични, персонажите говорят директно с публиката като с приятели, опитват се да се изразят най-правилно, за да бъдат разбрани, сякаш са на изпит. Текстът е писан с идеята да помогне на деца в риск да вземат верните решения. Мисля, че моралната му цел му е отлично постигната, а същевременно художествените му качества са неоспорими. Горещо препоръчвам тази пиеса на българските режисьори, които за съжаление и до днес пренебрегват чудесното томче с 15 румънски пиеси, издадено през 2015 г. на български език от изд. „Панорама плюс“.
Младежкият театър от Пятра-Нямц представи на фестивала в Яш и авторския спектакъл-концерт на Ада Миля „Мечтателят“ по едноименния роман на Иън Макюън. Ада Миля (1975) е актриса и певица, която сама пише стиховете и музиката за песните си. Любима е на поколението на 30-40 годишните интелектуалци, текстовете ѝ засягат сериозни теми с носталгия и ирония. Често сама участва в спектаклите си, свирейки на китара. „Мечтателят“ е спектакъл за цялото семейство и наистина е много забавен, има запомняща се, ритмична музика и много смешни текстове, апострофиращи сивото всекидневие, което всички познаваме – ставане рано, влачене към училище, конфликти със съученици… Сценографията напомня шарена детска стая или кът за игра за малки деца, над която са разположени двете островчета на авторитетите – класната стая с хора на учителките (със сешоари в ръце) и кухнята, в която са заточени двама изтощени родители, свирещи на тенджери и черпаци.
Последният спектакъл, за който ще разкажа накратко, е на Националния театър в Сибиу. „Минало свършено“ – текст, режисура и сценография Александра Бадя – разказва семейната история на три поколения жени в паралелните реалности на 40-те, 50-те и следващите десетилетия. Александра Бадя (1980) живее във Франция от 2003 г., издала е много сборници с пиеси, играни във Франция, Германия, Румъния. Избрала е да пише на френски тъй като в румънския не се чувства комфортно: „Проговорих на румънски език и ми беше преподаван в момент, когато страхът беше основен вектор – в периода на комунизма, но дори и след него образователната система продължаваше да се основава на страха, на контрола“.
„Минало свършено“ започва с историята за погрома срещу еврейската общост в Яш през 1941 г. (един от най-големите в Румъния). От този момент всичко се обърква и следват години на лъжи, страх, доноси и насилие. Пиесата е за трудния път към истината и за отказа на младото поколение днес да „наследи“ порочната традиция на тайни и преиначаване на реалността. В спектакъла изключително елегантно се разминават епохи и стилове, само чрез смяна на осветлението или на елементи от костюмите и сценографията. Текст и спектакъл търсят безкомпромисно истината, двама от наследниците на старата къща, пълна със спомени, отричат да са чували за погрома от Яш и настояват, че това е някаква измислица, затова пък другите изваждат смартфон и четат на глас информация от Уикипедия, достъпна за всички. Истината е на една ръка разстояние за този, който иска да я научи, днес няма тайни и непозволени теми, казва спектакълът.
Детската секция на фестивала представи разнообразни куклени техники и традиции. Най-интересен беше спектакълът „Виетнамските водни кукли“. Това е уникална форма на традиционен театър, с над 10-вековна традиция, развита единствено във Виетнам. Водният куклен театър Тханг Лонг в Ханой е известна туристическа атракция, а ако някой иска да мине зад сцената, за да научи как са устроени и как се задвижват куклите, трябва да плати допълнителен билет за разкриване на тайната. Оригиналните кукли са много големи и тежки, направени са от оцветено лакирано дърво, закрепени са върху кръгла подвижна плоскост от бамбук и се манипулират с дълги около 4 метра бамбукови пръчки. Поради размера и тежестта си, всяка кукла се манипулира от двама актьори, които също са до кръста във водата, но остават невидими за публиката зад бамбукови паравани. Практически не е възможно този вид театрално представление да пътува на турнета. Водните кукли, които посетиха Яш, бяха нещо като миниатюрен, пътуващ макет на оригиналния воден куклен театър. Басейнът с вода е по-малък, затова актьорите трябваше да потопят единствено ръцете си във водата. Куклите също бяха по-малки и се манипулираха с една бамбукова пръчка, но въпреки това ни се сториха неочаквано тежки, когато пробвахме да ги задвижим на демонстрацията след спектакъла. Куклите се движат леко и ефирно на повърхността на водата, сякаш са безтегловни – именно това е майсторството на виетнамските артисти. Куклите са били изработени специално за Яш от актьорите и техен приятел майстор, а водният басейн и параваните са дело на техническите служби на Младежкия театър на Яш, по проект, изпратен от Виетнам. Тримата артисти от театър Тханг Лонг ни демонстрираха традиционни кукли и сцени от всекидневието, празниците и митологията на Виетнам: селяни, които садят ориз, рибари, музиканти, гъски, пауни, риби и бикове, еднорози, дракони и танцуващи феи… Куклите имат кратък живот – около 3-4 месеца, защото водата ги разваля и често трябва да бъдат подменяни.
Други интересни спектакли, поканени в Яш, бяха моноспектакълът на Чонг Чунг-Фай „Празник на китайските кукли“, театърът на сенките „Братята на северното сияние“ (театрите Chorea от Лодз и Figur от Краков) по легенди на балтийските народи (приказките и песните бяха изпълнени на естонски, латвийски, литовски и полски). От румънските театри, гостуващи в Яш, направиха впечатление с оригинални кукли и разказвачески концепции спектаклите „Японска история“ (театър „Лучяфарул“, Яш, реж. Ирина Никулеску и Джон Левандовски; наскоро представлението получи голямата награда от Международния куклен фестивал ПУК в Клуж-Напока), „Бременските музиканти“ – театър „Цандарика“, реж. Атила Визауер (чудесна драматизация на приказката, персонализация на куклите и хореография) и „Червената шапцича и гладният вълк“ – авторски спектакъл на Йон Юрку със запомнящи се импровизационни моменти и песни, Куклен театър ПУК, Клуж.
И това е само малка част от препълнената с интересни събития програма на 11-ия Международен театрален фестивал за младия зрител в Яш.
[i] „Зелената котка. Съвременен румънски театър“. Подбор и превод: Лора Ненковска и Иван Радев. Издателство „Панорама плюс“, 2015 г.
[ii] Джанина Карбунариу (1977) – режисьорка и драматуржка, завършила Националния университет за театрално и филмово изкуство в Букурещ. Там защитава и докторат на тема „Режисьорът като драматург“. Между 2013- 2015 г. е лектор в театралния факултет в Клуж-Напока. Тя е сред основателите на проекта dramAcum за развитие на съвременната румънска драматургия (2001 – 2013). Печели наградата на Съюза на румънските артисти УНИТЕР за най-добър спектакъл – „За продан“ в театър Одеон – през 2015 г. От май 2017 г. е директор на Младежкия театър в родния си град Пятра-Нямц.
