„Паднали листа“, режисьор Аки Каурисмаки, Финландия/Германия, 2023
Имам два метода. Ако имам сценарий, следвам го. Ако нямам, импровизирам. Никой друг не импровизира – нито операторът, нито актьорите. Само аз.
Аки Каурисмаки
Той е бил бояджия, мияч на чинии, строител, пощальон, машинист, преди да създаде през 1981 г. с по-големия си брат – режисьора Мика Каурисмаки, продуцентска компания. Аки и Мика са едни от най-интересните и славни фигури в съвременното финландското кино. Филмите на Аки Каурисмаки са живописни портрети на симпатични аутсайдери, заснети при статично разположение на съдбата и камерата. Персонажите предпочитат уюта на мълчанието, докато обядват или пият аперитив, със сигурност звучи музика от джубокс или свири оркестър. В интериора преобладава синьо-зеленият цвят, сведената до минималистичен прагматизъм обстановка ни приканва да се запознаем с хора, които не са подвластни на материалното – тяхната ретро аскеза и несрета е атавистично ехо от друго време, когато грижата за ближния е осмисляла битието.
Аки Каурисмаки се е специализирал в създаването на трилогии, посветени на несбъднатите мечти на „пролетариата“. Сюжетите са със семпла конструкция, т.е. ако в първото действие главният герой има ниско платена работа, то във второто със сигурност ще я загуби, но пък на финала ще открие нещо ново. Понякога филмите му са черно-бели и неми, по-често в тях има кучета, режисьорът „случва“ и на деца актьори, но със сигурност в очите на неговите герои се отразява копнежът по другия.
Двайсетият филм на Аки Карусмаки „Паднали листа“ е продължение на т.нар. пролетарска трилогия след „Сенки в рая“ (1986), „Ариел“ (1988) и „Момичето от кибритената фабрика“(1990). По подобие на останалите филми на Аки Каурисмаки и в „Паднали листа“ персонажите преодоляват самотата си с музика, но вместо финландско танго по радиото постоянно излъчват новини за войната в Украйна. Анса (Алма Пьойсти) работи в супермаркет. Тя краде от работодателя си храна, която се продава въпреки изтеклия ѝ срок на годност, успокояващото обстоятелство е, че всички колеги го правят, защото търговската верига лъже клиентите. Холапа (Юси Ватанен) работи във фабрика, тук шефът измерва с часовник закъсненията, но и той тарикатства – отказва да ремонтира техниката. Холапа пие, Анса не понася алкохолиците. Анса има собствено жилище, Холапа живее в общежитие. Запознават се в бар, едновременно загубват работата си, но продължават взаимно да се изследват – кавалерът води дамата на кино. Гледат „Мъртвите не умират“ на Джим Джармъш. Филмът им харесва. После се случват други събития, в които се появява куче, и още нещо. Листата падат, времето лети, ще настъпи зимата, но в душите е топло и цветята от едно любимо стихотворение на Жак Превер („Мъртвите листа“) никога няма да умрат, защото любовта е възможна. Апропо, ако не сте слушали шансона „Мъртвите листа“ (вероятно предизвикал заглавието на филма) в изпълнение на eстонския баритон Георг Отс, Аки Каурисмаки предлага версия с качествата на Северното сияние. За музиката във филмите на Аки може да се напише отделна книга – тук има място за всеки: от Чайковски до „Мамбо Италиано“. Не трябва да се забравя, че режисьорът има прекрасен музикален вкус и във всеки нов филм ни предлага непознати имена – в „Паднали листа“ това са млади финландски надежди – момичетата от Maustetytöt.
Дали актьорите от „Паднали листа“ Алма Пьости и Юси Ватанен съумяват да постигнат с играта си онази магия, така характерна за един незабравим дует от филмите на Аки Каурисмаки – Кати Отинен и Мати Пелонпя? Алма и Юси притежават синевата на тъгата, присъща на героите на Аки. За разлика от меланхолията на Кати Отинен и Мати Пелонпя обаче, новото поколение актьори ни предлагат друг вид чувствителност, решена сякаш по рецептата на Брехт и легендарния му „Малък органон за театъра“. Алма и Юси са събрани в себе си, без излишна мимика, движения и въпреки това лицата им искрят в копнеж по другия. Усмивката на Алма с намигване в едър план ни демонстрира новото за героите на Аки Каурисмаки – днес светът е уморен от себе си, затова трябва да посрещаме с усмивка всеки ден.
Спомняте ли си как завършва „Модерни времена“ (1926) на Чаплин? Дългият прашен път, Той и Тя, хванати за ръка, бродят сред неизвестното. Сещам се и за финала на филма „Страх“ (2020) на режисьора Ивайло Христов. И при Аки Каурисмаки героите избират пътеката на живота, независимо че в стихотворението на Превер морето измива пясъка на разделите.
Няма да ми омръзне да гледам филмите на Аки Каурисмаки, защото героите не притежават нищо и въпреки това имат повече от другите – имат усещането за живот, за радост от живота. Всъщност може би в това се състои истинският протест срещу системата – да живееш въпреки опитите ѝ да те направи тъжен и зависим.
Актрисата Алма Пьойсти ще бъде гост на София Филм Фест и ще представи „Паднали листа“ на 14, 15 и 16 март в кината „Люмиер“, „Одеон“ и Културен център G8.
