Начало Идеи Актуално Новият апокалиптизъм
Актуално

Новият апокалиптизъм

Михаил Епщайн
05.06.2024
607
Михаил Епщайн

Михаил Епщайн за предизвикания от човека край на света

След инаугурацията на В. Путин, напътствайки го в Благовещенската катедрала в Кремъл, патриарх Кирил произнесе загадъчната фраза: „И смело ще кажа: дай Боже, краят на века да бъде и краят на вашето пребиваване във властта. Имате всичко необходимо за дългото и успешно извършване на това велико служение на родината“.

За края на кой век говори патриархът? И защо самият той признава, че желанието му е смело?

През последните години в Русия се формира нова псевдорелигиозна идеология, съдържаща най-големите духовни опасности и политически сътресения – както за страната, така и за човечеството. Тя погълна и държавното православие, и езическия култ към земята, и евразийската омраза към Запада, и особеностите на нацистката идеология, и архаичните култове към войната и царството на мъртвите. Това е един вид апокалиптизъм, наследил най-тъмните черти на гностицизма и носещ проклятие на всичко съществуващо, тъй като то „лежи в злото“. Оттук и стремежът да се подложи целият свят на пречистващ огън, да се устрои край на света, предизвикан от човека, като се разчита на разрушителната сила на ядреното оръжие.

Николай Бердяев пише в „Руската идея“ през 1946 г.:

… Ние, руснаците, сме апокалиптици или нихилисти. Ние сме апокалиптици или нихилисти, защото сме устремени към края и зле разбираме стъпаловидното развитие на историческия процес, враждебни сме към чистата форма. <…> В православието по-силно от всичко е изразена есхатологичната страна на християнството. И в руския нихилизъм могат да се различат аскетични и есхатологични елементи. Руският народ е народ на края, а не на средата на историческия процес.[1] 

Всъщност нихилизмът и апокалиптизмът се съчетават прекрасно като двата аспекта на един манталитет – отричане на всички ценности на този свят и очакване или дори възжелаване на неговия скорошен край.

Този най-нов вид апокалиптизъм има различни религиозни, националистически и политически компоненти. На първо място, това са гностическите учения, възникнали от окултните и сектантски идеи от епохата на ранното християнство и Средновековието. В Русия те се коренят в разколническите разбирания, че светът вече е завладян от Антихриста и следователно подлежи на унищожение, за да се ускори идването на Христос.

В постсъветския период Руската православна църква влезе в нов съюз с държавата и започна да действа като нейно оръдие, тя се превърна в „патриотична“ институция, подобно на армията или на Националната гвардия. Известно време това не пречеше на руското православие да бъде част от световното православие. Но през 2018 г., след като Вселенската патриаршия призна автокефалната Украинска църква, РПЦ рязко зави по пътя на разкола, реши да се отдели от вселенското православие и стана „старообрядческа“ по дух и юрисдикция. Руската православна църква се отвърна от реформите на Никон от XVII век, сближаващи руското православие с гръцкото, и престана да бъде „гръко-католическа“ или „гръко-руска“, както често се наричаше официално. На 16 октомври 2018 г. синодът на Руската православна църква реши да прекрати напълно евхаристийното общение с Константинополската патриаршия. Вече не само западният, католическо-протестантски, но и съвременният православен свят, най-вече „братският украински”, лежи в злото и се е предал на Антихриста. Руската църква, откъснала се през XI век от западното християнство заедно с византийската, хиляда години по-късно, през XXI век, пред очите ни се отдели дори от западните си православни братя и пое по пътя на по-нататъшния разкол, тоест на своеобразно самоизгаряне на вярата.

Това е последвано от ответни сурови мерки. Още през 1872 г. Православният събор в Константинопол осъжда ереста на етнофилетизма като форма на църковен расизъм или трибализъм – жертване на общоцърковните интереси за сметка на национално-политическите и племенните. Още тогава е било очевидно, че руското православие е обсебено от идеята да подчини религията на интересите на държавата. Век и половина по-късно, през 2022 г., в разгара на войната между Русия и Украйна, Вселенският патриарх Вартоломей в основната си реч на международната конференция „За един разумно отворен свят“ подчерта световната опасност от тази ерес и от разколническата политика на Руската православна църква. След падането на комунизма вярата отново е използвана за идеологически цели. Руската православна църква застана на страната на режима на президента Владимир Путин, особено след избирането на Негово Блаженство патриарх Кирил през 2009 г. Тя активно участва в прокарването на идеологията на Руския свят… Тази идеология е инструмент за легитимиране на руския експанзионизъм и основа на неговата евразийска стратегия. Връзката с миналото на етнофилетизма и настоящето на руския свят е очевидна. По този начин вярата става основа на идеологията на Путиновия режим.[2]

Така Вселенският патриарх определи разколническия характер на съвременното руско църковно православие като великодържавна, политически мотивирана националистическа секта. Сега към етатизма на руското православие се добави и милитаризма, не само политически, но и апокалиптичен, тъй като църквата призовава своето паство не само да умира за родината си, но и в случай на военно поражение да се готви за смъртта на цялото човечество.

По този начин се формира нова държавна религия, религия на войната и на „края на света“, в която се смесват на пръв поглед несъвместими компоненти като фашизъм, православие, старообрядчество, евразийство, руски национализъм, апокалиптично сектантство, етатизъм, империализъм и милениаризъм[3]. Този милитаристичен апокалиптизъм е практически лишен от връзки с трансцендентното. Ако това е религия, то тя не знае и не иска да знае за Бога Творец и за света като възлюбено Божие творение; ако това е християнство, то мълчи за Христос, за любовта, милостта, прошката, за тайнството на човешката личност, за живота и възкресението. Този по същество антихристиянски апокалиптизъм е насочен към темата за смъртта, той е пропит с омраза към личността, достойнството и свободата на човека, презира науката и технологиите; той вижда своя идеал в унищожението, в окончателното изчерпване на целия материален субстрат на живота и в премахването на живота като такъв.

Този апокалиптизъм е близък до хтонизма с неговата идея за властта на земята над човека, за континенталната почвена маса, която поглъща индивидите и ги превръща в слаби, бездушни, безволеви израстъци на националното тяло. Оттук произхожда и близостта на този апокалиптизъм с фашизма. Умберто Еко, както знаете, идентифицира четиринадесет признака на фашизма, но те могат да бъдат сведени до една обединяваща формула. Фашизмът е колективен опит за лечение от травмата на раждането чрез преживяването на символична, а в дългосрочен план и физическа смърт, т.е. отказ от съзнание, език, индивидуалност, от всички тревоги на отделното, преживяващо проблеми битие. Това е инстинкт за освобождаване от собствената личност и екстатично умиране в съборното тяло на земята, народа, тълпата.

На руска почва есхатологичните настроения (от гр. ἔσχατος – край) са изразени много по-силно, отколкото в германския нацизъм и италианския фашизъм. И не само защото в православието е най-силно изразена есхатологичната страна на християнството, но и защото с изобретяването на ядреното оръжие Съдният ден от религиозните представи придобива практическо измерение. Най-ясно за това се изказва А. Дугин, на когото като на староверец са особено близки разколническите представи за очаквания край на света: „Обявява се есхатологична мобилизация на евразийците! Всичко се приближава към завършек и разрешаване. FINIS MUNDI. Краят на света“. Следвайки логиката на Дугин, именно сега идва часът на Русия да изпълни своето глобално предназначение, тъй като сред всички известни цивилизации тя се отличава със своя осъзнат стремеж към края на историята, към унищожението на всичко. Дугин допълва: „Не бива да мислим дали ще настъпи, или няма да настъпи краят на света, ние трябва да мислим как да го осъществим. Това е нашата задача. Той няма да дойде от само себе си. Ние самите трябва да вземем това решение. Освен това ние трябва да намерим начин да приключим историята…“

Не е маловажно какво мислят и казват лудите метафизици, обсебени от мания за величие и суициден копнеж! Много по-страшно е обаче когато целият този комплекс от идеи завладее лидера, който води страната си и целия свят към ядрена катастрофа (което е отразено в новия палиндром: „Лидерът бодро, гордо бълнуваше“). Самият Путин още през 2018 г., представяйки най-новите разработки на ядрени оръжия пред Федералното събрание, разясни своята представа за бъдещето с фраза, която още тогава звучеше налудничаво: „… Ние като мъченици ще отидем в рая, а те просто ще умрат, защото дори няма да успеят да се разкаят“. Какво е това, зловеща шега, жестоко предупреждение, жест на саможертва или отмъстителност? Тогава Путин за първи път свърза руската политика и военна технология с есхатологията, с края на света и прехода към „отвъдното“. Така се очерта полето на една нова религиозна идеология, чиито герои са търсачите на края на света, мъчениците и хедонистите на предстоящия апокалипсис, които в разкол с целия свят ще превърнат смъртта на човечеството в свой занаят.

И ето, благославяйки Путин за още един мандат, патриархът свързва пряко предстоящите му дейности с „края на века“. За кой век говори? Разбира се, не за столетието, нито за настъпването на XXII век, когато президентът би навършил 148 години. „Век“ на църковен език е превод на гръцкото „еон“. В Новия завет „еон“ обозначава целия съществуващ свят, противостоящ на „бъдещия век“ (еон), който ще настъпи след края на света. „Нека Божието благословение и покровът на Небесната царица останат с вас в живота ви до края на века, както казваме“. Това означава, че става дума за края на света, какъвто го познаваме. Очевидно е, че патриархът съвсем съзнателно засяга тази тема, тъй като отбелязва дързостта на своето съждение за висша тайна. Желанието краят на еона да съвпадне с края на управлението на Путин показва, че апокалиптичната лудост се е преместила от празните фантазии на Дугин в богословския наратив на Руската православна църква. Нещо повече, мисията за завършване на еона вече е възложена не просто на определена страна и народ, но и на посочения с пръст от патриарха неин вожд. Нека той царува до края на този свят, което ще бъде успешното завършване на неговото „велико служение“.

И така, най-характерно за най-новия руски апокалиптизъм е, че за разлика от всички досегашни подобни движения, той е технически въоръжен. За да реализира стремежите си за всеобща гибел, той разполага с ядрени оръжия, веществото на смъртта и ада, което наистина може да сложи край на целия живот на Земята. Това овеществяване на планетарното унищожение дава на апокалиптизма силата и „аргумента“, от които са били лишени предишните гностически секти, включително старообрядството. Те мечтаят за пречистващ огън, който да изгори света, затънал в грехове, но са безсилни да го донесат на Земята. Сега има такава сила и има огромна страна, която некросектантите искат да превърнат в апокалиптичен авангард на човечеството, за да осъществят мисията за самозапалването му. Има и вожд, проправящ пътя към тази цел, и свещенство, което го благославя.

Превод от руски Александър Бакалов

Михаил Епщайн (род. 1950 г. в Москва) е руски и американски философ, филолог, културолог, литературовед, литературен критик, лингвист и есеист. Професор по теория на културата и руска литература в университета Емори (Атланта, САЩ). Ръководител на Центъра за хуманитарни иновации в университета в Дърам (Великобритания). Член на Академията за руска модерна литература. Текстът му „Новият апокалиптизъм“ е публикуван в сайта на радио „Свобода“.

[1] В книгата си „Руската идея“ Бердяев разгръща богата и обхватна панорама на историята на руската мисъл: на руската философия и историософия, на религиозната в същината си, но и атеистично-материалистична, социалистическа и марксистка мисъл от XIX и XX век във всичките ѝ възможни прояви.
[2] Речта на патриарх Вартоломей в Абу Даби на 11 декември 2022 г. се сравнява с речта на У. Чърчил във Фултън като призив към западните политици да дадат отпор не само на „Русия на Путин“, но и на Руската православна църква като основа на т.нар. руски свят.
[3] Още преди войната известният актьор, режисьор и бивш православен свещеник Иван Охлобистин изтъква родството между руското православие и фашизма: „Най-близкият ми човек е Юлиус Евола (един от основните идеолози на италианския фашизъм). Да, аз клоня към фашизма. Аз съм православен, така че това е принципно нормално“.

Михаил Епщайн
05.06.2024

Свързани статии

Още от автора