Софийската опера открива новия си сезон по традиция с българско заглавие. На 7 октомври ще бъде представена операта „Чичовци“ на Лазар Николов
Премиерата на операта „Чичовци“ на Лазар Николов беше на 2 март тази година и се превърна в значимо събитие в културния живот на София. На сцената оживя творба, с която са свързани имената на няколко именити български творци. Началото полага Иван Вазов, автор на повестта „Чичовци“, която е основа за творбата на композитора Лазар Николов. В режисьорската си концепция Пламен Карталов вижда в операта съдържание извън епохата, за която се отнася повестта.
„Чичовци“ е публикувана през 1885 г., но отразява събития от 1868 г. В средата на ХХ век композиторът Лазар Николов пише музика за театрални постановки в Народния театър „Иван Вазов“, включително и за „Под игото“. Тогава е и премиерата на театралната адаптация на „Чичовци“ на Методи Андонов, а текстът ще обсеби съзнанието на композитора. Вдъхновен, той сам създава либретото и през 1971 г. го представя за одобрение пред специална комисия, която единодушно го отхвърля. Въпреки това композиторът написва партитурата. Предлага операта си на директорите на различни оперни театри в страната, търси и съдействие от Съюза на българските композитори, но всичко е напразно. Не следва даже отказ, а само гробовно мълчание. През 1974 г. благодарение на Любомир Митрополитски части от операта са записани в БНР и представени на концерт по време на прегледа „Нова българска музика“. Но отново нищо. През 90-те години Лазар Николов е председател на Съюза на композиторите, но нито за миг не използва това, за да наложи поставянето на операта си. Този възпитан, интелигентен творец до края на своя живот достойно понасяше всички обвинения. Той беше белязан като „авангардист“, „проводник на западни идеи“, а творчеството му беше издигнато „на хребета на отрицанието“. През 2022 г. се навършват 100 години от рождението на Лазар Николов и операта „Чичовци“ най-накрая намери своята първа сценична реализация. При това в две оперни къщи – в София и Пловдив.
За зрелищната продукция директорът на Софийската опера и режисьор на спектакъла Пламен Карталов събра творци с богат опит – сценограф Свен Йонке, костюмограф Станка Вауда, художествено осветление Иван Лушичич Лиик, хормайстор Виолета Димитрова, пластика Людмила Илиева и Мария Йорданова, а на пулта застана Жорж Димитров. В проекта е ангажиран и писателят Георги Господинов, който дава днешния поглед върху действието в операта.
Действащите лица са общо двадесет и три и според замисъла на автора сред тях няма второстепенни. Цялата трупа на театъра е ангажирана в постановката. Ярко се отличават експресивността на Йотата, умиротворителната фигура на поп Ставри, явяващият се с „бръснещ“ полет Бухал, който съобщава последните новини, спорещите чорбаджии Николаки и Бейзадето, хаджи Смион, както и Варлаамица и Селямсъзката, продължаващи свадата между съпрузите си. Образите на клюкарките, които тук са три, се намесват като коментар и допълнение на действието.
„Зная, че творбите ми са изключително трудни за изпълнителите. От тях се изискват здрави нерви и устойчивост на волята, за да могат да издържат на огромното напрежение, което носи музиката. При това в моите творби почти липсват моменти, в които съзнанието да си почине… Досега почти винаги съм имал щастието творбите ми да се изпълняват от високо интелигентни и изключително талантливи наши интерпретатори“, казва Лазар Николов в интервю пред Маргарита Кеворкян през 1982 г.
Тук ще изброя действащите лица и изпълнителите: Хаджи Смион – Атанас Младенов, Иванчо Йотата – Костадин Андреев, Мирончо – Емил Павлов, Варлаам Копринарката – Николай Павлов, Иван Селямсъзът – Николай Петров, Даскал Гатю – Веселин Михайлов, Хаджи Атанасий – Атанас Йонков, Фратю – Венцеслав Анастасов, Поп Ставри – Бисер Георгиев, Николаки – Петър Бучков, Мичо Бейзадето – Красимир Динев, Бухалът – Николай Войнов, Варлаамица – Рада Тотева, Селямсъзката – Мариана Цветкова, Беят – Димитър Станчев, Онбашията – Стефан Димитров, Подидаскал Мироновски – Ангел Антонов, Черковни певци – Хрисимир Даменов, Даниел Острецов, Росен Ненчев, Клюкарки – Станислава Момекова, Александрина Андреева, Весела Янева, Медицински персонал – Калин Душков. Специално участие имат и деца от вокалната група „Таласъмче“ с ръководител Димитър Констанцалиев, които представят многобройната челяд на Селямсъза.
„В „Чичовци“ вкарах женски партии, но това са образи, измислени от мен, използвайки Вазови текстове. Въведох ги, за да имам малко разнообразие… По Вазов съществуват само Селямсъзката и Копринарката. И те участват в моята опера. Позволих си малко волност, но смятам, че не съм нарушил Вазовото произведение с въвеждането на други женски роли“, разказва композиторът.
Чичовците в оригинала се събират в кафенето и бърборят, всеки обзет от собствената си правота, дискутират световните проблеми и ги пречупват през дребните всекидневни селски свади. Действието се коментира, ситуациите се разплитат през скоропоговорката в интонациите на жените клюкарки. Главните герои, Варлаам Копринарката и Иван Селямсъзът, от чиято родова вражда започва действието, са ярки и ефектно изградени. Всеки образ е пресъздаден през оперния речитатив, чиято ритмичност допълва характера на героя. Така се получава ефектна сплав от слово и музика.
Специално отбелязвам забележителната работа върху лексиката, дикцията, интонационната чистота и лекотата, с която всички се справят с трудната метроритмика на музикалния текст. Поздравление заслужава и решението за субтитриране на цялата опера на български, и на английски. В подходящ момент на едно сънно будуване на Копринарката и Селямсъза в действието е вмъкната втората част от Първата соната за цигулка и пиано на Лазар Николов, изпълнена от пианистката Агнес Данкова и цигуларя Александър Илчев.
„Има ли нещо общо това с нас сега? Дали начинът, по който днес се възпаляваме от всичко, не прилича на онези разпри… Кафенето се е превърнало във фейсбук, всеки бърбори напосоки и решава съдбините на света там, от уютното никъде“, пише Георги Господинов. За да подсили това безвремие, режисьорът поставя героите в санаториум. Далеч от напрегнатото всекидневие и под постоянни грижи, необезпокоявани те разглеждат картата на света и разискват „восточния въпрос“. Оттам ги изважда появата на заптието, което отвежда даскал Гатю при бея. Реакцията на останалите е типична. Едни бягат, други се оправдават, трети се преструват на „ни лук яли, ни лук мирисали“. Атрактивните и динамично разгърнати сцени разкриват допълнителни страни от образите.
Грешката е разкрита. На къщата на Копринарката е закачена прокламация, която властите смятат, че е против султана. Става ясно, че това е сатира срещу враждуващите съседи, но за нещастие единият образ удивително прилича на Филип Тотю. Щом опасността преминава, чичовците отново се връщат към обичайните си препирни. Дори добиват смелостта да мислят за Свободата. А тя Свободата къде е? С препратка към днешния ден режисьорът набелязва посоките – Европа, Балканите, Америка, Русия… Над тях надвисват символите на великите държави – чичо Сам, Матрьошката, Великият дракон… Решението е заключено в красивия финал със стих на Иван Вазов, изрецитиран от героите, който започва с „Отечество любезно, как хубаво си ти!“, а завършва с „и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци“. Днес текстът на Вазов звучи безкрайно актуално, а музиката на Лазар Николов е още по-въздействаща.
През новия сезон публиката на Националната опера отново ще може да види премиерните заглавия от предишния – „Ариадна на Наксос“ на Р. Щраус и „Летящият холандец“ на Р. Вагнер. От традиционния репертоар са включени „Травиата“, „Дон Карлос“, „Селска чест“, „Джани Скики“, „Кармен“ – опера и балет, „Пахита“, „Сън в лятна нощ“, „Корсар“, „Кармина Бурана“, „Мамма Миа“. На камерна сцена ще продължат детските спектакли.
На сцената в София се завръща Александрина Пендачанска. На 28 и 30 октомври тя ще се представи в ролята на Сантуца от „Селска чест“. На 29 октомври Софийската опера посреща двадесетте финалисти на Международния конкурс за млади таланти „Да пеем“ (Let’s Sing!). Всеки един от тях ще изпълни по една оперна ария.
Тази година Веселина Кацарова ще проведе майсторския си клас в Софийската опера, а на 2 ноември ще бъде гала концертът на участниците. Самата Веселина Кацарова ще има юбилейна вечер на 21 октомври, за да отбележи 35 години на сцената.
На 10 декември с гала концерт ще бъде отбелязана половинвековната творческа дейност на доайена на театъра, баса Димитър Станчев.
Ще се състои и сценична премиера на операта „Дама Пика“ на Чайковски (18, 19, 20, 22 ноември), която през 2020 г. беше представена концертно. Задължителните спектакли на „Лешникотрошачката“ на Чайковски са в дните около Коледа. Преди това (15, 16, 17, 18 декември) Националната опера отново дава възможност за изява на ученици от майсторските класове на Райна Кабаиванска в София и Модена. А коледният концерт е с участието на баса Апостол Миленков.
