На 6 юни в Камерната зала „България“, в рамките на фестивала „Софийски музикални седмици“ се състоя концертът Roots of possibility („Корени на възможното“) на триото Catinblack (София фон Атцинген, виола, Ема Гричман, виолончело, Джавад Джавадзаде, контрабас)
Този елитен млад и набиращ пълна скорост ансамбъл представи своята визия за новия облик на звуковите форми и търсенията в Новата музика. Преживяването определено си струваше – днес идеята за „експеримент“ има твърде много посоки – видими и невидими. Отминали са доста отдавна „революциите“ на Джон Кейдж и движението „Флуксус“, с които тук се запознавахме едва след 1989 г. по исторически ретроспекции и записи. Поне три десетилетия ни делят и от появата на „конкретната инструментална музика“ на Хелмут Лахенман… А ето че и днес изследването на нови звукови територии продължава – сега то е въпрос на концептуалност, визия, а не само на слухови провокации.
В концерта на Catinblack имаше много от тях: сплав/сриване на границата между визуално изкуство, пърформанс и музика; уникалност на всякакви звукови „обекти“, шумове и конкретни звуци с различни семантични очертания. Catinblack заразиха и слушателите с яркото си сценично присъствие и инструментална виртуозност.
Концертът очерта специфична „пътека“ в областта на звуковите експерименти, по която ентусиазираните изпълнители смело стъпват… В този проект те са се спрели на трима млади и оригинални композитори от Харвардския университет в Бостън, чийто ментор е израелската композиторка Шая Черновин. А те са: Голназ Шариатзаде (род. 1996), Джаинг Хе (род.1997), Виктор Арул (род. 2000). Към тях се прибавят и имената на живеещата в Англия руска композиторка Елена Фирсова и на живеещия в Германия известен наш композитор Божидар Спасов, чиято премиерна творба Patchwork of Surprises увенча финала на концерта.
Нетрадиционното „ниско“ трио Catinblack (контрабас, чело, виола) се отличи не само със своята експанзивна звучност и инструментална виртуозност; то разкри различни полета на експерименталното звукоизвличане и шумовите ефекти, отвореност към мултимедията, действието, акцията и пърформанса. Освен това тримата музиканти доказаха, че да си оригинален и експериментален, не означава непременно „повтаряне“ на случайността или „акцията“, нито пък е просто и самоцелно изтръгване на конкретни инструментални и шумови елементи. Не – експериментът показва дълбочина, има концептуален и осмислен корен и очевидно предлага отново и отново неизследвани звуковосетивни светове.
И така: концертът започна с творбата на Голназ Шариатзаде (Иран) „Корен“. Зад непрестанната комуникация между визуално и музикалносетивно проблясва поетическа картина. Звуковите метаморфози, фрагменти и техните „продължения“ в конкретните инструментални звуци пресъздават тъканта на живота – разцъфтяването и умирането. Силна и дълбоко поетична творба.
Следващата пиеса беше съчетание между инструментален звук и шум, фрагменти и кратки звукови идеи. Тя бе посветена на трудността/невъзможността да се състави език. Особено ефектна звуково бе третата творба: „Нашата среща е полетът на звезди…“. Впечатлиха ме доведените до крайност звукови експанзии, намиращи се между тона и шума. Звуковата атака и иновативните компоненти в тази творба предизвикаха съучастие/изненада, съ-резонанс в публиката.
Може би малко абстрактна, но затова пък така ясно въздействаща с конструкцията си бе творбата на най-младия композитор, представен в този проект на ансамбъла Catinblack – „Креслото“ от Виктор Арул. Тя очевидно е музикален обект/предмет, който носи полъх от ХХ век с алюзия за Марсел Дюшан или Ерик Сати. Произведението се запомня с остроумните си идеи/средства – като например звука от металната „бъркалка“ за яйца, поразително подобен на инструменталните флажолети и виртуозната звучност от съпротивите на контрабаса. Всеки от авторите говори в своите коментари към произведенията за „енергия“, образи, за игрови съотношения между инструментите. Великолепно прозвуча и Pro et contra на Елена Фирсова: с ярка концепция и изпълнена със съвършен инструментализъм и виртуозност.
На финала на концерта прозвуча премиерната творба Божидар Спасов Patchwork of Surprises. Ще припомня, че Божидар Спасов се задълбочава от десетилетия в експериментирането с различни видове колаж или бриколаж: звукови и образни материи, които взаимодействат и се отразяват една в друга. „[В] търсенето си на неизследвани пространства, Спасов неочаквано преоткрива „забравеното“ или „незабелязаното“. Алюзии, цитати и псевдоцитати от различни времена и култури се появяват в музиката му като „карнавални маски“.“[1] Patchwork of Surprises е творба за обект, направен от други обекти. Тези обекти се появяват последователно във вид на колаж от цитати. Има полъх от древнофолклорна образност; инструменталните следи, чиито контури чезнат в едновременност, са фрагменти и спомени, въздействащи в своята незавършеност. Тази творба е ярка и разнообразна, „отваряща“ многосмислов пъзел, тя предразполага към носталгия, размисъл, избухващи емоции. С нейното първо изпълнение Catinblack напомни отново за следата, която Божидар Спасов чертае в европейската култура, а и достойно допълни миналогодишния му юбилей (75 г.) „с продължение“ – европейска премиера на един първокласен модерен състав на софийска сцена.
[1] Kostakeva, Мария. Bojidar Spassov’s Musical Creation as a Reflection of the Eastern and Western European Traditions, Оксфорд, 2024.
