Затворихме поредната 56-а страница на един от най-значимите фестивали у нас: Софийските музикални седмици. За втори път изданието беше двустепенно – с пролетно-летен традиционен етап и нововъведен есенен (5 септември–3 октомври 2025 г.). Докато миналогодишният есенен квазипрощъпулник звучеше по-скоро като опипване на почвата, тазгодишният сякаш вече уверено стои на краката си и прилича на трайна тенденция.
Проф. Момчил Георгиев, мениджър и мотор на фестивала, носи отговорностите за програмирането и съответно дава отговор и на журналистическите въпроси.
Как предлагате за леснина да назоваваме нововъдението?
Есенно издание на Софийските музикални седмици, септемврийски период, втора половина – все възможни варианти, без засега да съществува конкретно избран термин.
Какви са плановете ви за догодина относно СМС-есен (моето предложение за съкратено назоваване)?
Възнамеряваме и догодина да имаме есенно издание поради констатацията, че нововъдението е успешно. Високото художествено ниво на събитията е един от безусловните критерии за постигнатия успех. Това видимо се оценява и от публиката, която проявява подобаващия интерес.
За преобладаващо бутиковите измерения на такъв фестивал под мотото „Изберете българското“ приблизително 70% посещаемост е успех по моему.
Трудната, но сполучливо осъществена логистика на събитията също се сочи за успех. Радостен е големият интерес от страна на самите интерпретатори и композитори. Критиката също застана зад нас.
Ще посочим един отзив за концерт, забележителен както от репертоарна гледна точка, така и като партньорство на две отлични музикантки: „…много специален рецитал на Красимира Султанова и Анжела Тошева. Не бива да се подминат… без думи на похвала огромният труд и куражът да се посегне към творби, които в България се свирят толкова рядко. А представянето им в една концертна вечер… може да се определи като изпълнителски подвиг“ (Диана Данова-Дамянова за концерта с двете ключови сонати за цигулка и пиано от Бела Барток, Портал Култура).
При програмирането се спряхме на много интересни артисти и автори, които не се появяват често у нас и на свой ред предлагат интересен и навремени нетрадиционен репертоар. Имам предвид артисти като Дора Бръчкова, Лилия Бояджиева, Борис Недялков, Донвена Пандурски, Цветан Добрев и др.
За отбелязване е заслугата, че и на есеното издание имаше български авторски концерти. Редом с Панчо Владигеров, звуча музика от по-малко познатия Александър Кандов, който от десетилетия работи в Испания. Издирването и представянето на стойностни композитори като Божидар Спасов, Александър Кандов и Цветан Добрев, избрали да живеят в странство, са една от причините шеговито да модифицирам шлагерното мото на фестивала от „Изберете българското“ в „СЪберете българското“. Програматорите са си поставили целта да събират в нови музикални ансамбли – дуети, триа, квартети и пр. – висококаратни изпълнители, които никога досега не са свирили заедно и така творчески се откриват един другиго. Как се стигна до решението за септемврийската добавка към традиционните майско-юнски Седмици?
Отдавна се води дискусия дали да има и такова издание най-вече поради голямото сблъскване на множество събития през май и юни. Миналата година отбелязахме 90-ия юбилей на Васил Казанджиев, живия, творчески активен класик на т.нар български музикален авангард. Юбилеят се пада в началото на септември. Тържественото му отбелязване си беше наш дълг пред историята. Ала не беше възможно да празнуваме събитието предварително през май или юни. Не смятаме за уместно преждевременното отбелязване на рождени дни, което по традиция е нежелателно, че даже и поради суеверие. Наложи се веднъж да изтеглим едно честване преди самата рождена дата и не искам да си спомням какво се случи. Ако бяхме отложили сега честването за следващата година, щеше най-малкото да е оскърбително незачитане на значимостта на юбиляра. Ето как в чест на Васил Казанджиев положихме началото на септемврийското издание на нашия фестивал, в чийто център попадна великолепният концерт за Академика. Имаше и финансови причини. Средствата, които ни се отпускат от Министерството на културата и Столичната община, по правило постъпват в касата на фестивала чак през август. Преди това ние финансираме събитията със собствени средства, от джоба си тъй да се каже. И през август се оказва, че разполагаме с малко повече финанси, които да инвестираме през септември. Нямаме нито една пропусната година без фестивал от самото му начало през 1970 г. до днес – цели 56 издания. Дори по време на пандемията имаше фестивал, само че през септември по изключение, вместо през май-юни.
Кой финансира фестивала и изобщо как се оправяте с финансите?
Министерството на културата и Столичната община отпускат около 130 000 лева общо. Нашият фестивал е уникален с това, че към всеки отпуснат лев привлича около 4 лева благодарение на партньори с голям принос в натура като Софийската филхармония – основен съорганизатор и домакин, както и други държавни, общински и чуждестранни институции, фонд „Култура“ и пр.
Не мисля, че е неуместно това надникване в кухнята. Като сме започнали – нека да чуем кои са ръководните органи на фестивала?
Фестивалът се организира от фондацията „Софийски музикални седмици“ с ръководен орган Дарителският съвет в състав: Пламен Джуров и Георги Арнаудов (композитори), Диана Данаилова и Екатерина Чамурлийска (музиколожки), Боян Станев (юрист) и Момчил Георгиев (председател, експерт по музикален мениджмънт). Моя е отговорността за програмирането и за логистиката.
Миналата година есенното издание сякаш насити един рехав откъм концертни събития септември. Но тази година концертните организатори като да усетиха септемврийската събитийна ниша и се постараха да я позапълнят.
Но има някои и обективни неблагоприятни фактори в септемврийския показ. Оркестрите не могат да се представят в най-добрата си форма през септември, току след ваканцията. По тази причина преоткритият от мен и възобновен преглед на симфоничните оркестри не би могло да се проведе през септември.
Прекрасно нещо беше прегледът на симфоничните оркестри, проведен за последен път през 1989 г. Голяма загуба е преустановяването му по финансови причини, разбира се. Но не е ли малко самонадеяно сега да се говори за подновяването на това начинание?
Как да е самонадеяно! От шест години събираме по осем състава, в това число и камерните оркестри. Като например оркестър „Орфей“ от Перник, който има половинвековен юбилей. Може да е камерен, но е оркестър!
Естествено, вече интензивно тече програмирането и планирането на следващите Софийски седмици. А това разделя музикалния свят у нас на две въображаеми части: такива, които се борят да стъпят на престижния подиум на следващия фестивал, и такива, които с нетърпение очакват отгръщането на неговата 57-а страница с надежда за нови изкушения и слухови предизвикателства като обещаното ни трето есенно издание.
