„Гражданки и граждани, започва нашата лотария на щастието за 1976 г. Тя е устроена по принципа на соцреализма – лошото е за врага, а нашите хора могат да избират между хубавото, по-хубавото и най-хубавото.“ Есето, прочетено по Дойче веле през 1975 г., се публикува за първи път.
Водещ: Нова година – нов късмет, казва народът. Но какъв късмет? От векове хората се опитват да отгатнат какво би им донесла Новата година. Нека опитаме и ние. И понеже не знаем да четем по звездите, нито да гадаем по петлите, нито имаме баница с късмети или папагал с билети, предлагаме ви да вземете участие в нашата новогодишна лотария. При урните – Георги Марков:
Гражданки и граждани, след малко започва тегленето на нашата новогодишна лотария на щастието за 1976 година. Всички искаме да знаем какво ни чака през идните 12 месеца, така да се каже, да сме готови и за хубавото, и за лошото. Но ако хубавото ни изпълня с приятни предчувствия, то лошото, гражданки и граждани, може да ни отрови живота. Затова в нашата лотария няма лоши късмети. Тя е, така да се каже, устроена по принципа на социалистическия реализъм – лошото е оставено на врага, а нашите хора могат да избират само между хубавото, по-хубавото и най-хубавото. Няма значение, че в живота не е точно така, но нали сме на тази земя, за да променим живота. Вляво от мен се намира урна с 12 топки, в които са скрити 12 най-важни късмета. В дясната урна са съответно знаците на 12 представители на обществото. За всекиго по нещо. Какъв по-хубав принцип от това. Някой може да възрази, че лотарията няма идеологическо оправдание. Но нашата лотария, гражданки и граждани, е поглед в бъдещето. И какво по-силно идеологическо оправдание от гледането в бъдещето, където ни чакат 12 най-приятни подаръци. Не става въпрос за суеверие, за очакване на поличби и чудеса, а за знание, наше съвременно научно-обществено-политическо знание. Така както плановиците гледат към бъдещето, така и нашата лотария е реалистичен поглед към това, което идва, и от което, както казва другарят… – не бива да се плашим.
И така, време е да пристъпим към тегленето на новогодишната лотария за 1976-а наша година! Урната вляво вече се върти и ето го първият късмет вече изскача. Какво е това? Здравето! Здравето, гражданки и граждани! Има ли нещо по-драгоценно от здравето! Нашите майки и бащи са слагали в баницата с късметите дрянова пръчица като символ на здравето. Но това не значи, че здрав ще бъде само онзи, на когото се падне късметът. Всички ще сме здрави, но онзи, който изтегли здравето, той ще бъде най-здрав. И я да видим сега на кого се пада. Дясната урна се върти. И ето го, пристига… МИЛИЦИЯТА другари! Здравето тази година се пада на милицията. Това се казва желязна логика на съдбата. Едва ли някой друг у нас има нужда от крепко здраве колкото милицията. Колко пъти ние казваме „здравата ръка на нашата милиция“, или както писателите пишат: „Здравите нерви на нашите разузнавачи“. МИЛИЦИЯТА е ЗА ЗДРАВЕТО, граждани, и ЗДРАВЕТО е за МИЛИЦИЯТА!
Вторият късмет! Какво е това? Къщата! Кому се пада къщата? Още един не само традиционен късмет, а много съвременен, като се има предвид, че жилищното строителство е един от най-важните елементи на нашия живот. Кому ще се падне къщата? Това е въпрос, който всички нас вълнува. Но аз искам да предупредя, граждани, да не завиждате на печелившия, защото жилища ще има за всички, само трябва да се почака някоя и друга петилетка. Но за 1976 година къщата се пада на… кого… я да видим… ето… на ПИСАТЕЛЯ, граждани! Още един справедлив късмет! Едва ли някой друг има по-голяма нужда от нова къща от нашия народен писател, граждани! Не се пише оптимистична социалистическа литература по тавани и мазета! Пише се във вили, в луксозни апартаменти, в дворци на културата! Ние трябва да приемем реалностите на живота! И освен това ние знаем, че колкото по-голяма къща писателят си издигне, толкова по-голяма литература ще напише!
Сега пристъпваме към следващия късмет. Какво е това? ЛЮБОВТА, гражданки и граждани! Има ли по-висша човешка наслада от любовта. Всички ние добре познаваме това магическо чувство на любовта към партията, любовта към родината, любовта към природата и т. н. Но в нашия късмет любовта има своето най-просто и първично значение. Това е любовната връзка между наш мъж и наша жена, която чрез интимния си характер стимулира и развива социалистическия морал. Не става дума само за традиционните сексуални отношения, а също и за увеличаване броя на населението. Какво по-хубаво от това, граждани, любовта ти да има обществено значение. И кому се пада това богатство? Да видим… ето… на ПАРТИЙНИЯ РЪКОВОДИТЕЛ, граждани! Ето, това се казва справедливост на късмета. Едва ли някой повече в цялата история е бил лишаван от плодовете на любовта, отколкото нашият партиен ръководител. Помислете си, граждани, за човека, който е преминал през изпитанията на нелегалната борба, чиято младост е била отровена от полиция, затвори и лагери, чиито следващи години са преминали във всеотдайна служба на партията и народа… помислете си за този наш партиен ръководител сега, който внезапно предявява човешкото си право да обича и да бъде обичан. Поривите на неизживяната младост са тук, граждани, и ние трябва да разберем, че любовните авантюри на нашите ръководители не са някакви подвизи от задния двор, а важни обществени моменти. Така че не забравяйте вдъхновяващото начало на любовта, нейното освежаващо въздействие и най-вече нейните плодове. Трябва да сме щастливи, когато нашите ръководители са влюбени!
Следващият късмет е… ТВОРЧЕСТВОТО. Ето един наистина красив и благороден късмет, който е залегнал в самите основи на нашето общество. Ние сме творчески свят по принцип, граждани. Всички творим, но нека сега видим кому се пада късмета да бъде най-голям творец през идната година, кой е този, който ще трябва да тласне най-силно фантазията си и всичките си съзидателни качества, за да постигне най-големия творчески успех… Кой е този бъдещ голям творец, граждани?… Ето го… да видим… МЕСАРИТЕ, граждани. Моля, моля не се смейте! И тук нашата лотария показва удивително чувство за справедливост. Наистина! Трябва да признаем, че се искат огромни творчески усилия от нашите месари, за да напълнят с месо празните си магазини! През изтеклата година ние имахме много безмесни дни и цели седмици, затова чрез месарско творчество тази година ние ще преодолеем това. Какво точно ще означава МЕСАРСКО ТВОРЧЕСТВО аз не знам, но вероятно в него дейно ще участва творческата фантазия.
А сега, следващият късмет е ПАРÁТА. Парáта! Трябва да ви кажа, че това е само традиционен късмет. Спомнете си паричката в баниците на нашите деди. В нашето общество парáта вече няма това значение, което тя има в капиталистическото общество. И все пак, парáта играе известна роля и в нашите отношения. Не е безразлично къде са дава народната парá, кой я харчи. И за какво? Не е също без значение дали имате, или нямате пари. Ние още не сме достигнали времето на комунизма, когато парáта ще бъде изхвърлена като атрибут на старите, грозни времена. И така… кому се пада ПАРÁТА тази година?… Ето, пристига… кой е той… ДИПЛОМАТЪТ, граждани! Нашият роден дипломат ще има парáта през тази година! Аз мисля, че всеки може да разбере колко важно е нашите дипломати, хората, които представляват нашето общество пред очите на света да бъдат добре заплатени, да изглеждат богати, самоуверени, да имат равностойно самочувствие, когато срещат своите партньори. През изминалите години нашите дипломати трябваше да живеят като отшелници в бляскавите капиталистически градове, да нагъват само спагети и да пестят, за да могат в края на своята служба да си докарат някое мерцедесче, хладилник и ловна пушка! Като че те бяха представители на бедна страна. Тази година ще им донесе повече пари! Пък и не забравяйте, че дипломатите са най-предани наши другари или деца на наши другари. Така че ПАРÁТА е за ДИПЛОМАТИТЕ и ДИПЛОМАТИТЕ са за ПАРÁТА (стига да не взимат чужди пари).
ПЛОДОРОДИЕТО. Граждани! Кому се пада ПЛОДОРОДИЕТО? Ето един великолепен късмет! Това, от което всички имаме нужда, нашето национално плодородие, или както му казваме – урожай! Урожай в нашите ниви, урожай в нашите предприятия, урожай навред! Плодородието и социализмът са две неделими неща. Кому се пада плодородието… кой е тоз, който ще плоди или ще се плоди, или ще бъде оплоден… това е… ЖУРНАЛИСТИТЕ, граждани! Малко изненадващ късмет. Аз бях предпочел да се падне например на работника, или на българската жена… то случаят решава! Късметът си е късмет и не може да се хвърли на смет! Нали така беше? Трябва да признаем, че нашите журналисти са извънредно плодовити… едва ли някой друг в света може да произвежда повече думи… Думи, думи, думи! И не какви да е думи, граждани, а наши, родни, смислени, идеологически, патриотически, партийни думи! Думи, които валят като дъжд, текат като реки и ни обграждат като океани. Понякога аз си мисля колко хубаво би било, ако можехме да се храним с думи! Но нали има една престара истина от времето на Макиавели, че когато нещата ги няма, думите са достатъчни! Думите обясняват, думите оправдават, извиняват, казват и размазват, нагаждат и подслаждат…
А сега следващият късмет. СЛАВАТА, граждани! Кому се пада СЛАВАТА? Кой е този, които ще има великата чест неговото име да стане обществено достояние, да получи обществено признание. Славата у нас е акт на цялостно обществено отношение. Ние се гордеем с нашите славни подвизи в полетата на труда, земеделието, науката, изкуството, ние се гордеем с нашето славно минало и предчувстваме още по-славно бъдеще. Кому ще се падне СЛАВАТА през 1976 г.? Кой ще бъде героят, когото ние ще аплодираме?… Ето… сега ще видим… Това е спортистът, нашият роден здрав и прав СПОРТИСТ, граждани, или още физкултурник, или още спортен състезател! Наистина какво великолепно предчувствие за годината на олимпийските игри в Монреал. Ние трябва да признаем, че нашата най-голяма слава по света досега е идвала било от краката, било от ръцете, било от гърдите на нашите юначни спортисти. Не че няма друго, с което да се гордеем, но спортистите правят често името на нашата страна да буди респект в света. Спомнете си само нашите борци. Каква делиорманска сила, каква тракийска мощ, когато тушират противниците си! СЛАВАТА е за СПОРТИСТА и СПОРТИСТЪТ е за СЛАВАТА!
Както разбирате, досега нашата лотария раздава късметите със завидно умение. Следващият късмет, който урната ни поднася е… КАРИЕРАТА. Ето един наистина важен за нашата обществена структура късмет. Кой от нас не иска да направи голяма кариера? Кой не иска да се издигне високо над другите, да получи по-големи възможности! Кариерата е истинският дух на социалистическото общество. Само некадърниците не могат да правят кариера. И кому се пада тази чест?… Ето… СЕКРЕТАРКАТА, граждани. Нашата мила, сладка, усмихната, приветлива, красива секретарка. Аз мисля, че това е още един знак на социална справедливост. Та кой друг ако не тази мъничка наша секретарка заслужава да поеме пътя на голямата кариера? Та нали секретарката на всеки голям началник е най-близкият му човек, по-близка от съпругата му. Нали тъкмо секретарката е този малък очарователен мотор, който зарежда с нова енергия изтощените батерии на шефа. Та защо тя да не стане да кажем референт, а после шеф на отдел, а после нещо по-голямо и още по-голямо. Да бъдеш една социалистическа секретарка, това означава да пожертваш много неща и да служиш телом и духом на работата си. КАРИЕРАТА за СЕКРЕТАРКАТА и СЕКРЕТАРКАТА за КАРИЕРАТА.
Останаха още 4 късмета само! Какво идва сега…. УДОВОЛСТВИЕТО. Удоволствието, граждани! Трябва да признаем, че всички късмети са удоволствие, но тука е въпросът за удоволствието на удоволствията! Правото на човек да си отдъхне, да се забавлява и да изпитва наслада от прелестите на живота. Удоволствието е неразривна част от наградите, които дава нашият живот. А кого награждаваме ние? Заслужилите! Достойните! Издигнатите! Удоволствието не е за всекиго. Човек трябва да се помъчи да го постигне. Разбира се, има разни видове удоволствия, но ние сме щедри спрямо другарите, които имат това право, и не ги ограничаваме. И така, кому се пада Удоволствието или както по-старите го наричат – кефа?… Ето, пристига… и това е… ДИРЕКТОРЪТ. Удоволствието е за директора! Струва ми се, че и този късмет е справедлив, защото нашият директор с неговия ненормиран работен ден, с огромните проблеми в службата, завода или фабриката заслужава като истинска награда удоволствието. Нека не гадаем какво точно ще бъде това удоволствие, дали той ще си пийне и хапне само, дали ще отиде на курорт, или пък ще изпита правото си на интимно удоволствие. Трябва да кажа, че нашите директори започнаха все повече и повече да ценят удоволствието, което е добре колкото за самите тях, толкова и за подчинените им.
А сега пристига… НАУКАТА. Ето това е голям късмет. Който се учи, той ще сполучи! Знанието, граждани е най-голяма сила, както се казва – чрез знание и просвета да си намерим късмета! Въпреки че в някои страни по света се твърди, че незнанието допринася по-голяма полза, ние сме за знанието. Но не кое да е знание, граждани. Да се разберем. Има наше и има чуждо знание. И тук, в лотарията, ние сме сложили нашето знание! С други думи, да знаеш нещата, както ние ги искаме. И кому се пада теста да знае това, което трябва да се знае… ето го… естествено, абсолютно естествено – СТУДЕНТЪТ, граждани. Нашият роден, трудолюбив, ученолюбив, скромен стипендиант СТУДЕНТ. Ние можем само да се гордеем с нашия студент, граждани, защото докато в други страни студентите воюват срещу обществото, правят демонстрации и размирици и се занимават с това, което не е тяхна работа, нашите студенти са като истински овчици. Кротко, покорно и тревопасно те усвояват науката, която ние искаме. И така трябва да бъде. Студентите да си гледат науките и бъдещето е тяхно.
Останаха само два късмета. И двама кандидати… Следва… ПРИВИЛЕГИЯТА… ето още един израз на почитта на нашето общество към истинските негови синове. Привилегията е важна част от нашата обществена хармония. Винаги е имало привилегировани общества и винаги ще има. Както казва другарят президент: „Докато има класова борба, ще има и привилегии“. Макар че ние смятаме, че у нас няма класова борба, все пак добре е привилегията да бъде запазена, за да ни напомня за нея. Това не е белег на неравенство, граждани, напротив, това е белег на социалистическа справедливост. Един бръснар и един пощаджия не могат да се смятат за равни на един министър. Представете си какво ще стане ако пуснем всеки да ловува в държавния резерват или да пътува в чужбина, когато му скимне, или да държи любовница в хотел Крийон в центъра на Париж! Разбирате, че не може. Затова привилегията е за малцина… и този път тя се пада на ГЕНЕРАЛИТЕ. Това е също много справедлив късмет, защото генералите са ядрото на нашето общество. С пагони или без пагони генералите са генерали и привилегиите, които те получават, са в интерес на народа. Не може един наш генерал да командва без да има силата на привилегията зад себе си.
И последният късмет е ТРУДЪТ, граждани. Работата. Няма смисъл дори да въртим втората урна, защото кандидатът е само един. И той е, разбира се, РАБОТНИКЪТ. Работата е за работника. Или както му казват по софийските улици – бачкането за бачкаторите!
Каква изумителна проникновеност на случая. Изглежда като че ние сме нагласили малко лотарията, но аз мога да ви уверя, че всичко беше абсолютен късмет, но не какъв да е късмет, граждани. А наш социалистически късмет от наша социалистическа лотария!
На късметлиите честита Нова година, нашата Нова година, граждани!
Текстът на есето се публикува с любезното разрешение на © г-н Любен Марков.