Чрез начина си на рисуване художникът играе роля, възпроизвеждайки безгрижното третиране на старините. За изложбата „Нов живот за миналото“ на Димитър Солаков.
Темата на самостоятелна изложба на Димитър Солаков „Нов живот за миналото“ във Vivacom Art Hall (до 6 март) се фокусира върху историческите паметници на културата в България. Но не в качеството им на минало, а чрез тяхното настоящо състояние – как изглеждат днес, как се опазват, как се отразява тяхната стойност през погледа на днешното общество.
В някои от работите на Димитър Солаков историята и историята на изкуството присъстват като инструмент за връзка със съвременността, както и с тяхната образователна и изследователска тежест, необходими при концептуално обоснованото боравене с фотографията или други изразни средства. През 2013 г. работата му „Вървейки по техните стъпки” коментираше критично и с ирония отношението на съвременния българския народ към някогашните траки, изследвайки исторически места по много необичаен начин – в чорапи с марката „Тракийска стъпка”. Той вложи подобен изследователски и аналитичен подход и по-късно, през 2014 г., когато в мащабна инсталация образно казано препрочете историята на изкуството на Ернст Гомбрих. В „Изкуството и неговата история – съкратена версия”, в глава 19 „Католическа Европа, първа половина на 17-и век”, където се говори за живописната стойност на руините, беше направил интерпретация на творчеството на Клод Лорен, използвайки не живопис, а фотография. На фона на пейзаж от България с частично присъствие на реконструирана средновековна крепост. Очевидният факт е, че туристическият обект напомня повече неубедително и бутафорно направен театрален декор, отколкото обгрижвана от съответните институции национална ценност. Вижда се, че е имало желание и субсидии да се вдъхне нов живот на миналото, но по какво личи, че за това са направени необходимите исторически проучвания и анализи, които да ни убедят в достоверността на това, което виждаме?
Година по-късно този епизод от работата на Димитър Солаков се развива в цяла изложба – „Нов живот за миналото”, представяща резултата от дълъг процес на документиране на реконструирани исторически обекти на територията на България. Ако трябва да използваме езика на изкуствознанието, за да определим маниера и стила на тази „реставрация”, бихме казали, че той спада към наивното изкуство, дори към народното творчество. Казано по друг начин, днес историческите паметници в България приличат на евтини увеселителни атракции. Не знам дали са правени проучвания за архитектурата на онова време, за съотношения и пропорции, за автентичност на материалите, но дори и без познания неубедителните резултати са очевидни.
Мнението на Димитър Солаков се изразява в неговите малки рисунки в изложбата, опониращи не само в размера на заснетите амбициозни проекти. Всъщност направата на рисунките възпроизвежда логиката в направата на реконструкциите. Виждаме, че рисунките са базирани на намерени фрагменти от кости и вкаменелости, най-вероятно от самия автор на съответните места. Около всяка миниатюрна кост са формирани изображения на животни. Вижда се, че някои може да са съществували в този вид, други вероятно не. Този начин на рисуване е роля, която художникът играе, възпроизвеждайки безгрижното третиране на старините. Такова безотговорно рисуване е позволено на всеки художник, но в случая важното е, че повтаря въпроса: защо огромни държавни и европейски средства се изразходват с подчертано артистичен маниер.
Би трябвало да заключим, че реставрационните екипи си вършат работата, като че ли са художници. В същото време художник прави това, което би трябвало те да свършат – да мисли и работи в полза на миналото и културното ни наследство.
Повече за работите на Димитър Солаков на http://www.dimitarsolakov.com/
