По повод 170-годишнината от рождението на Иван Вазов издателство „Рива“ представя в луксозно издание антология с неговата лирика.

Съставител е поетът Борис Христов, който за първи път в практиката на българското книгоиздаване отделя именно лириката от социалната, епическата и детската поезия на ненадминатия майстор на словото.

Борис Христов, който преди месец бе удостоен с Вазовата награда за цялостно творчество, присъждана от град Сопот, казва, че работата му по тази антология е жест на благодарност към първоучителя на поколения български писатели, към радетеля на мира и доброто,към човека и мислителя. Убеден е, че наред с всичко друго Иван Вазов е първият български философ със споделените в изящно слово прозрения за природата, всемира, човека, битието.

На 264 страници книгата съдържа 150 стихотворения. Много от тях рядко са публикувани в многобройните издания на Вазовото творчество, остават извън учебните планове на училищата и университетите. Непознати са на съвременния читател.

Искрено увлечен в работата си по антологията, Борис Христов цитира началото и края на стихотворението „Гьоте“ (всъщност „Гете“, както през 1893 г. го е озаглавил Вазов):

Да, има йощ поезия в света
и има извори за вдъхновенье:
не е убило всяка висота
на наший век жестокото съмненье…
… дор нашта мисъл тича надалеч
и няма бряг на нашето мечтанье,
поети може и да няма веч –
поезията вечно ще остане.

Борис Христов е автор на книгите със стихове „Вечерен тромпет“ (1977, 1979) и „Честен кръст“ (1982), на романа „Бащата на яйцето“ (1987) и на повестите „Сляпото куче“, „Долината на обувките“ и „Смъртни петна“ (1990); на книгите с тристишия „Думи и графити“ (1987), „Думи върху други думи“ (1994), „Черни букви върху черен лист“ (1997); на митографиите „Каменна книга“ (2006), „Книга на мълчанието“ (2008), „Книга от заглавия“ (2008), „Камък и слово“ (2015), на „Спомени за хора, камъни и риби“ и „Стълп от прах. Избрано“ (2015).

Съставител е на антологиите „Българска лирика“, „Българска народна лирика“ (1994), „Български разкази“, „Народни устни писмена“ (1995), „От изгрев солнце до заник“ (1997) и на смятания за мистификация през XIX век епос на българомохамеданите от Западните Родопи „Веда Словена“ (1997).

Сценарист е на филмите „Смъртта на заека“, „Бащата на яйцето“, „Лабиринти“, „Свирачи“, „Загадката „Веда Словена“, „Книга на мълчанието“ и др.