Начало Идеи Гледна точка Нов ред на земята
Гледна точка

Нов ред на земята

6884

Преди няколко седмици на срещата си с Ердоган руският външен министър декларира актуалната политика на Кремъл към Украйна като благородно усилие за въдворяване на един нов световен ред. Да искаш да прекроиш и пренаредиш целия свят не е шега работа. На пръв поглед звучи новаторски и дори романтично, но на втори зазвучава вече опасно. От векове знаем, че подобни радикални преустройства предполагат преначертаване и на геополитическата карта на света, а всяко такова преначертаване вещае вътрешно- и външнополитически вълнения, конфликти, че и кръвопролития. Така че, съзнателно или не (според мен по-скоро съзнателно, отколкото несъзнателно), Лавров си играе с огъня – имперски настроените руснаци открай време обичат подобни игрички, на тях никога не им стигат владените чужди земи. Преди почти век германските националсоциалистически предшественици на Лавров също тръгнаха да въдворяват с пръст на спусъка нов световен ред, а докъде доведоха болните им амбиции за световно господство знаем всички – научихме го по болезнен, по най-болезнения начин. Тогава малобройните последователи на фюрера на родна земя запяха бодро:

Рим, Берлин и Токио,
верни във борбата,
скоро ще наложат
нов ред на земята!

Е, слава Богу, не успяха да го наложат, но заканата на кафявата чума преповтаряше дословно заканата на болшевишките ветерани да завладеят от полюс до полюс света. Ако нацистите и техните болшевишки учители (идеологът на нацизма Гьобелс заявява, без ни най-малко да преувеличава: „Аз съм германски болшевик!”) се провалиха в грандоманските си планове, то бе само защото здравият разум на човечеството все пак надделя над идеологизираната им бесовщина. По моя преценка така ще стане със сигурност и в ново време – монолитно обединените срещу кремълската агресия проспериращи европейски и северноамерикански държави са гарант за победата на здравия разум над кремълското имперско безумие. Казаното ще рече, че тръгнала да си присвоява нови земи и да възражда стари величия, Русия неотклонно върви с бодра маршова стъпка към собствената си гибел. Мечтата ѝ за превземането на Украйна, а впоследствие вероятно и на други съседни държави, така и ще си остане недомечтана.

Да видим обаче какъв е този нов световен ред, който руският външен министър официално оповести, а Кремъл тръгна неофициално със силата на оръжията да въдворява. Настъплението на червеноармейския нашественик го разкри пред очите ни в цялата му автентичност. Този нов ред включва разстрели на военнопленници – при това в разрез с всички международни конвенции. И разрушаването на жилища и училища, на болници, театри, културни институции и стопански предприятия включва този нов световен ред. И масови убийства на деца, старци и жени са в арсенала на преследвания нов световен ред. И отправените от кремълските ортаци на Лавров заплахи, както към Украйна, така и към целия външен свят с ядрени оръжия са елемент от новия световен ред. Един ред, който насърчава и разграбването и опустошаването на цивилните домове в окупираните територии, и отвличането на хиляди украински деца от родители и близки и въдворяването им в нови, руски приемни семейства – практика, позната ни само от железния марш на варваризираните синеоки рицари от Третия райх през Европа.

Доколкото войната не е оправдание за всички тези масови престъпления срещу гражданското население, аз предпочитам, хиляди пъти предпочитам старото безредие пред новия ред. Особено след като тази имперска по своята природа война е изцяло предизвикана от Кремъл. А колкото и жестока да е сама по себе си, съвременната война също си има своите морални лимити, също е подчинена на нормативи, валидни за целия свят. Или поне за цивилизованата част от света – част, към която днешна Русия явно не принадлежи. Не защото злият Запад ѝ обърна гръб и я изолира от международната общност, а защото чрез зверствата си не само на украинска земя Русия сама постави себе си в опозиция спрямо онези фундаментални нравствени принципи, върху които се крепи цялата ни християнска цивилизация. Казано по-простичко, докато, бранейки родината си, украинските патриоти воюват само на фронта и само срещу руските армейски нашественици, нашествениците воюват и срещу целия украински народ – и срещу бременните украински жени, и срещу болничните пациенти, и срещу украинските деца дори. Така чрез безскрупулността си Кремъл превърна войната в Украйна във война срещу цялата цивилизация, в тоталната война, която Хитлер поведе срещу целия Свободен свят. Тази война още никой не я е спечелил – няма да я спечели и разбеснелият се кремълски деспот. Нейната висока, нейната кървава цена обаче плаща ден след ден в брой цял един героично бранещ правото си на съществуване народ. А когато един народ кърви, кърви и цялото човечество. Което, обединявайки се монолитно срещу руските нашественици, заяви недвусмислено позицията си. И тази позиция отказва да обслужва хищническите апетити на имперски Кремъл, отказа да отстъпи пред неистовата му жестокост и пред неговите арогантни заплахи с трета световна война. Така че новият ред, който Лавров тръгна да въдворява, е обречен. Това е редът на лъжата, на насилието и злото, редът, с който светът си въобразяваше, че приключи с гибелта на комунистическия тоталитаризъм преди трийсетина години, редът, който е естественото продължение на престъпността на нацизма и сталинизма. Много ми се ще да вярвам в тяхната безвъзвратна отминалост, в тяхната невъзвращаемост обратно на международната сцена. И въпреки че, исторически погледнато, пещерното ни варварство многократно се е завръщало на световната сцена под една или друга форма, под една или друга политическа доктрина отново и отново през вековете и епохите, аз избирам за свой пътеводител онази оптимистична гражданска песничка от зората на промените, която придружаваше и водеше прехода ни към по-градивни хоризонти. И която, придружавайки го и водейки го, уверяваше, че „светът върви напред, а не назад”. Пътеводител на този оптимистичен вървеж е не новият световен ред на фюрера и на неговия кремълски приемник Лавров, а моралният принцип. Един морал, детерминиран от християнското, от Христовото ни наследство и органично чужд на новия световен ред!…

Димитър Бочев е роден през 1944 г. Следва философия в СУ „Климент Охридски”. Многократно е арестуван от Държавна сигурност за другомислие, два пъти е изключван от университета. През 1972 г. напуска нелегално страната и се установява в Западна Германия, където получава политическо убежище. Работи като редовен извънщатен сътрудник на „Дойче Веле”, където си дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя Георги Марков. От 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на Радио „Свободна Европа”, където отговаря за културно-публицистичната програма „Контакти”. През 1976 г. е осъден задочно на 10 години затвор. Присъдата е отменена от Върховния съд в София през 1992 г. Автор на книгите: „Междинно кацане”, „Генезис ІІ”, „Синеокият слепец”, „Хомо емигрантикус”, „Несъгласни думи”, „Белият слон” и др.

Свързани статии

Още от автора