Начало Филми 15 минути Нощна смяна
15 минути

Нощна смяна

Еди Шварц, Йордан Петков
25.03.2024
1501
Кадър от „Нощна смяна“

Портал Култура представя късометражния филм на Еди Шварц и Йордан Петков в сътрудничество със сайта kinematograf.bg

„Нощна смяна“ (2020), режисьори, сценаристи и продуценти – Еди Шварц и  Йордан Петков. В ролите: Антон – Христо Петков, Христо – Александър Евгениев, Цецо – Иво Кръстев, Мартин – Петър Тосков

Силата на късометражното кино се крие в способността му да представя концентрирано и ясно своите теми, така че за кратко време да запознае зрителите с дадена идея, и то в относително сериозна дълбочина. Така социално ангажираните сюжети биха могли да насочат вниманието ни, което в днешно време страда от сериозни дефицити, към съществени въпроси. Игралният късометражен филм „Нощна смяна“ на режисьорския тандем Еди Шварц и Йордан Петков се впуска в история, взета от действителността, в която жителите на Перник са потопени – незаконния добив на въглища, така нареченото „черно злато“. Макар и филмът да не е документален, а може би именно заради това, той въздействащо и убедително драматизира и пресъздава проблем, с който местните власти не могат да се справят от години.

За разлика от публицистиката художествената интерпретация навлиза в по-човешко, психологическо изследване, което ни позволява да съпреживеем съдбата и да разберем мотивите, нуждите и страданията на хората, които рискуват, практикувайки опасния незаконен въгледобив. В последните години Перник се е превърнал в арена на непрестанни полицейски акции, целящи да предотвратят нелегалното добиване на въглища. В околностите на миньорския град се намират мини, осигуряващи прехраната на хиляди, но и изкушаващи някои да се впуснат в неправомерни изкопи с цената на живота си. Проблемът е комплексен. Отчасти слаб и некачествен контрол от страна на властите, отчасти нарушения, извършени от концесионерите, а в не по-малка степен и относителната бедност в региона. Разбира се, разрешение на тази ситуация няма да намерим във филма, но не това е неговата цел, а по-скоро да демонстрира колко вкоренени в системата са подобни практики, колко сложно би било да се отстранят последиците, ако не се работи по справянето с причините. Колкото и заловени „къртици“ (както наричат нелегалните миньори) да има, това няма да преустанови появяването на нови, докато има бедност, етническа дискриминация и корупция, позволяващи на някои дребни (и не толкова дребни) мафиоти да осъществяват своята дейност и да вербуват хора, изпаднали в нужда.

Разбира се, качествата на филма не се изчерпват с осветляването на този социален проблем. Това е по-скоро фонът, на който се развива действието. Сюжетът ни запознава с Антон (Христо Петков), мъж на около 35 години, който е напуснал поредната работа, няма жена и деца, няма пари, нито знае какво да прави с живота си. Прибира се на стоп към Перник. Така се среща с Цецо (Иво Кръстев) – един от местните барони на „черно злато“. Не след дълго Антон вече работи за Цецо и бива оплетен в опасната престъпна паяжина на нелегалния добив, от която измъкването е трудно, ако не и невъзможно. Въпреки че е обвита в недомлъвки и тайни, скоро престъпната схема на Цецо става ясна. Колегата на Антон – Мартин (Петър Тосков) – е затрупан, а той трябва да намери нов работник. Така стига до Христо (Александър Евгениев) млад мъж от ромски произход. Кръгът отново се затваря.

Тук се появява още една важна за филма линия. На ромското малцинство се гледа с презрение, но мафиотите разчитат то да осигурява нужната работна ръка, тъй като малко хора биха поели риска, а и е по-малко вероятно някой да обърне внимание, ако се случи нещастен инцидент. През отношението към Антон по време на два семейни празника, на Цецо и на Христо, се прокарва съществен за историята смислов паралел. В първия случай е третиран като ненужна отрепка, а във втория като специален гост. Ставаме свидетели на сблъсъка на две култури – на охранения безскрупулен мафиот, който експлоатира чуждия труд без оглед на здраве, морал или човешко отношение, и на Христо, който макар беден и необразован, все пак е носител на ценностна система, в която приемствеността е възможна, а Другият има значение. И неслучайно Антон е приет от ромското семейство, а не от своя „работодател“, тъй като и той е по-близо до човещината и топлината на малцинството, на отхвърлените, на нуждаещите се.  

„Нощна смяна“ грабва със своята автентичност. Това е тъмна, мръсна и истинска в трагичността си история. Кадрите са изпълнени с мрачни сцени в потискащата пустош на миньорския пейзаж и при зловещото безразличие на хората, замесени или знаещи за това, което се случва през нощта в нелегалните мини. Разказ за суровата реалност и неизбежността, в която хората попадат, когато липсата на материални и духовни блага ги застигне.

Иван Врамин

Еди Шварц, Йордан Петков
25.03.2024