Не престава да ме изпълва с възмущение гаврата на премиера Орешарски с молитвата „Отче наш”. Прочетеното от него не е грешка, не е гаф, а гавра. Неведението и невежеството, което показа премиерът, са гавра с най-святото. Не мога да си обясня как този човек, след като клипа с четенето на молитвата стана достояние чрез youtube на целия народ, все още има очи да се изправя пред този народ. Неговият непукизъм е вече нарицателен, но в този клип видяхме чудовищно несъответствие между поста, който заема, и културата, която има.
Основите на позорното събитие, случило се на Гергьовден в Зографския манастир на Атон, са положени отдавна. Корените му са в началото на прехода, когато партийните лидери Луканов, Джуров и Лилов внезапно застинаха със свещи в ръце насред храма. Тази неочаквана и гротескова картина тогава също ни изпълни с гняв и възмущение. Защото те влязоха в храма не с покаяние за преследването на Църквата през годините на войнстващия атеизъм. Те застанаха насред храма безцеремонно и нагло, за да си създадат нов имидж – на модерните и нови леви, скъсали с миналото, готови за промяна, живеещи според християнските ценности.
Защо беше възможно това пошло театрално представление? Защото преди това духовността беше унищожена от самите тях. Те имаха наглостта за тази постъпка, защото бяха сигурни, че няма кой да ги изобличи в лицемерие. Бяха сигурни, че смазаната от тях Църква е немощна и слаба и няма да намери сили да се изправи срещу лицемерието и наглостта им. И за съжаление бяха прави. След отварянето на досиетата митрополитите – кой повече, кой по-малко – се оказаха агенти на комунистическите тайни служби. Тоест, митрополитите се оказаха подчинени и зависими от същите тези Луканов, Джуров и Лилов, които изпъчено стояха насред храма със свещи в ръка. Именно затова те можаха да си позволят да нахлуят в църквата със свойствения им господарски маниер.
След отварянето на досиетата не последва ни най-малък жест на покаяние и съжаление от страна на агентите-митрополити. Това несъмнено показва, че връзките и зависимостите са съхранени. А това означава, че през целия ни злочест преход обществото ни няма духовни пастири. И плод на тази духовна злочестина е днешният ни премиер.
Задавам си въпроса така – ако е атеист или агностик, защо трябва да отива в храма? По протокол? Но протоколът не може да бъде задължителен в такава степен, че да поражда гавра като тази, която се получи. Като е заклет атеист, да си беше стоял по-назад и да не се опитва да чете молитва, която вижда за първи път в живота си. Убедена съм, че много малък процент и от най-неграмотните българи биха допуснали грешките, които допусна премиерът. От доста години с тревога говорим за некачественото образование на младото поколение. Всяка година се публикуват кандидатстудентски бисери, на които се смеем през сълзи. Но все пак сред изпитните работи има и много отлични оценки. А бисерът, който чуваме от устата на премиера, е по-изразителен и от най-неграмотните съчинения. Защото кандидатстудентите все пак пишат, а премиерът чете. Оказва се, че нашият премиер не може дори да чете!
Ето такъв човек стои днес начело на нашата държава. Ето, видяхме в ръцете на какъв човек е нашата съдба!
„Избрания от лукавия”. Така каза Орешарски. Дали тази нелепост е случайна? Или е точно така. Премиерът и правителството са избрани от лукавия. Откакто са на власт, го показват с всичките си действия и бездействия. По време на протестите ние постоянно повтаряхме, че това правителство е избрано от лукавия. Сега премиерът го потвърди лично с тази нелепа, уродлива, възмутителна, отблъскващо нелепа грешка.
И друго не мога да проумея – защо атонските монаси дадоха в ръцете му богослужебната книга? Да бъдеш премиер автоматично ли означава да бъдеш вярващ? Сигурно не са предполагали, че е толкова невеж. Наистина, трудно е за който и да е нормален човек да предположи, че премиерът ни може да е до такава степен невеж. И в резултат на това в храма прозвуча нечуваното сквернословие. Нека и на тях да им е за поука да не бързат да дават книгата в ръцете на всеки властник, влязъл в храма. За да не бъде оскверняван храмът с подобни сквернословия.
След грозната случка игуменът би трябвало да запише в манастирската хроника какво се е случило на 6 май 2014 година. Да помнят бъдещите монаси, да помнят бъдещите поколения. Защото това трябва да бъде запомнено! Сигурна съм, че никога никъде по света не се е случвал подобен срам. Някога монасите са записвали в полетата на богослужебните книги бедствията, които са се случвали – мор, чума, земетресение, наводнение или други природни катаклизми. Днес нашият премиер – „избрания от лукавия” – лично сътвори духовен катаклизъм в българската светиня на Атон. Това трябва да се запише за поколенията!
Но това е само едното от недопустимата гавра с Господнята молитва. Другото е не по-малко окаяно и жалко – „и не ни въвеждай в изкупление”. За всеки елементарно запознат с християнското богословие е известно, че изкупителното дело, извършено от Иисус Христос, е същината на нашата вяра. С тези думи, произнесени в храма, премиерът не само отрича изкуплението, но и заклева против него.
И същият този неадекватен човек наскоро посети Божи гроб и получи от Теофил ІІІ, патриарх на Йерусалим и цяла Палестина, най-високото отличие – Кръста на Йерусалимската патриаршия. Отново протокол. В обръщението си към Патриарха, Орешарски отбелязал, че в съвременния забързан свят често забравяме културата и духовното, а именно на тях трябва да се отделя повече внимание. Вярно е, но тази констатация не се ли отнася в най-голяма степен до самия него?
От години в обществото се дискутира изучаването на религия в училищата. Мисля, че след „молитвата” на българския премиер, на всички трябва да стане ясно защо този предмет няма да се изучава в българското училище. А Светият синод може би да пренапише своята концепция за религиозно обучение и ограмотяването и да започне от премиера. В противен случай той не трябва да бъде допускан да сквернослови в православните храмове.
Чрез това оскърбление към Господнята молитва Орешарски разкри целия себе си. Оскърбителна е и цялата му политика. Оскърбително е и поведението му, защото вече цяла година не може да отговори на въпроса „Кой?” и се прави, че такъв въпрос изобщо няма.
Отче наш…
не ни въвеждай в изкушение,
но избави ни от лукавия.
