Начало Идеи Гледна точка Нула номер
Гледна точка

Нула номер

Деян Енев
22.04.2015
1686

DEnev

В едната стая спи дядото. Има голям преходен хол, задръстен с дивани и табуретки. Тук е и масичката с компютъра на внука, в пети клас. От хола се излиза на неголяма тераса, където бабата, докато беше жива, си отглеждаше индришетата, босилека, магданоза. Тя готвеше много хубаво. В третата стая са дъщерята и зетят.

Малката дъщеря. Голямата дъщеря вече я няма. Какво стана ли? Не питай.

Семейството живее от пенсията на дядото и от заплатата на зетя. Той работи в жепето.

Дъщерята също работеше допреди време, беше страньорка в едно издателство. Но дойде нов директор и съкратиха деветдесет процента от персонала на издателството. Тогава, спомням си, ходих да ходатайствам за дъщерята, да я оставят на работа. Така и така, казах на новия директор, в семейството преди двайсет години се случи трагедия с голямата дъщеря.

Наистина новият директор ме прие любезно. Все пак, български писател. Изслуша ме. Обеща да направи всичко възможно. И на другия ден я уволни.

Жилището отдавна не е проветрявано. Вътре мирише на кисел прашуляк, набиван с години в различните покривки, постелки, булани и одеяла.

Дядото ходи да пазарува, добре че точно до блока има супермаркет, а малко по-надалеч – и пазар. Беше хвърлил цигарите, но когато се случи това с голямата дъщеря, отново ги пропуши. И сега като излезе навън да пазарува, първата му работа е да извади цигара и да я втъкне в цигарето със сменяем филтър. Внушил си е, че като сменя често филтъра, цигарите стават безвредни. Върви бавно по тротоара и над главата му се вие пушек като от някой параход.

Зетят работи на Централна гара. Той ходи на работа с колело. Тръгва рано, за да избегне натоварения трафик. Връща се късно. Докато пътува, в главата му се въртят най-различни идеи, коя от коя по-грандиозни. С една дума, той е запознат със свободната енергия. И сега иска да я улови, за да я използва за благото на хората. В къщи цялото антре е задръстено с неговите кашони, в които е струпал намотки, жици, празни бирени кутийки, завързани на дълга тел и приспособени за махала, части от разглобени радиоприемници. Всичко това ще му бъде от полза при окончателната конструкция на уреда. Тази окончателна конструкция предстои. А дотогава, докато пътува с велосипеда, той трескаво размишлява. И в къщи само за това говори. Отвреме-навреме даже извършва изследвания с бирените кутийки над останалите членове на семейството. Сега например е установил, че дългата гъста бяла коса на дядото му отнема от силата.

Наистина, от известно време дядото се разболя. Вдига температура, поти се, започна да хълца. Едно мъчително денонощно хълцане. Лоша работа.

Големият петнайсететажен блок беше един от хубавите блокове в комплекса. Тухлен, облицован с големи плочи. Сега някой е нарисувал с черен спрей големи свастики и петолъчки по плочите. Под стрехата на входа, понеже е сушина, вечер се примъкват клошари. Отделно в заведението до входа, на двете маси с пейки, разположени също  под стрехата, до късно седят младежи, напиват се, викат. Между клошарите и младежите често избухват скандали. Чуват се момичешки гласове, които режат нощта като диамант. Но дали са писъци или смях, не може да се разбере. Ако живееш в този блок, добре е да се се прибереш по светло.

Само свободната енергия може да помогне. Тя трябва да се улови и да се насочи там, където е страданието. Където е мизерията. Където е старостта. Мощни залпове от свободна енергия. Докато се прибира с колелото под дъжда, зетят трескаво мисли. Трябва да успее да конструира уреда. Трябва да успее.

Минах да ги видя преди няколко дни. Дядото лежеше в стаята си и хълцаше. Не забелязах веднага промяната. Беше остриган нула номер. Дългата му гъста бяла коса, която той сресваше с пръсти назад и която го правеше да изглежда толкова достолепен, я нямаше.

Нула номер.

– Защо го остригахте? – попитах дъщерята.

– Защото косата му отнемаше от силата – каза тя.

Зад гърба ми се промъкна зетят, провесил в ръка теловете с бирените кутийки.

– Сега ще му направя един сеанс – обясни той. – Много му помага. Хълцането почти изчезна.

Деян Енев
22.04.2015

Свързани статии

Още от автора