Не е работа на режисьора да пише за работата на други режисьори. Най-добре е да не го прави, а ако иска нещо да каже, да го казва със собствените си представления или филми. Знам, но си позволявам да напиша няколко реда за Неда Морфова и за сериала „Те, вълните“, чийто режисьор и съсценарист тя е.
Защо решавам да постъпя така? Защото смятам, че е важно да обърна внимание на едно събитие, което може да бъде отразено по-различни начини и някои от тях да му попречат да придобие същинско значение. Събитието е появата на един истински кинематографичен талант.
Предхождащата реклама на сериала беше изобилна. Поне в каналите, които стигат до мен, се появяваха много материали, които предварително обгръщаха творбата с великолепие и налагаха императивно необходимостта тя да бъде харесана. Тази маркетингова неизбежност е неприятна, но няма как – случва се на всеки.
Какво е неприятното? Неприятното е, че не би трябвало зрителската оценка да се манипулира и предпоставя, а точно това извършва рекламната кампания. Колкото по-изобретателна и изкусна, толкова по-лошо, защото вместо да изпише вежди. може да извади очи. Как?
Ако произведението има реални достойнства, то да им се помага с допълнителна декорация е опасно, тъй като такава помощ по-скоро вреди на съдържанието, банализира го, отнема присъщата му сила и го приравнява с останалото, което разчита на козметични ефекти, за да изглежда атрактивно.
Но както споменах, творческото усилие неизбежно се свързва с нуждата неговия продукт да бъде оповестен и рекламиран, като на въоръжение се взима всичко, с което творците разполагат – биографични предразположения, предварително налични професионални заслуги, чар и дух, любов и още нещо.
А екипът на „Те, вълните“ е богат на ресурси. В това се състои и опасността. Жалко е върху положителните отзиви да пада подозрението, че те са, както се казва, „вързани в кърпа“. Никак не е хубаво произведението да е „обречено на успех“. За медията, която го излъчва, сигурно има смисъл, но не и за твореца.
Употребявам думата творец, защото в случая тя е точна. Неда Морфова притежава качествата, които ѝ съответстват. И затова ми се иска да се отнесем към нейната дарба специфично, а не по инерция – имам предвид вече описаната инерция на предпоставеното одобрение. То само принизява собствената ѝ ценност.
Това, което видяхме на екрана, беше обещаващо. Наричам го така, за да избегна комплиментите, които предполагам, че ще прозвучат от страна на вече обработената и задължена на ръкопляска публика. Беше обещаващо и респектиращо, защото обещанието е за автентично творчество.
Освен дежурните похвали, най-вероятно ще се чуят и дежурните упреци. Едните ще говорят за новаторски похвати, другите – за маниерност, видимо взаимстване от известни филмови образци и вкопчване в рекламната естетика. Аз не бих подкрепил твърденията нито на едните, нито на другите.
Личните ми впечатления са за, както вече писах по-горе, истински кинематографичен талант. Долавят се влияния и следи от придобита в рекламата рутина, но много по-отчетлива за мен е автентичността на режисьорския ангажимент. За нейното опазваме става въпрос. От какво да я пазим?
У нас и поощренията, и критиките са обвързани с провинциалните ни предубеждения и комплекси – в техния капан, между суперлативите за уникалност и обвиненията в посредственост и плагиатство, се задушава оригиналния творчески акт. Иска ми се да вярвам, че този капан може да бъде избегнат.
Сериалът предлага възможност за надскачане на локалните ограничения, защото в него се открива посвещение и проблясва умение, характерно за творбите, които не се захранват с конюнктурни интриги и стимули, а разчитат на универсални стойности, стремят се към тях – затова и ги достигат.
Гледах само първи епизод, предстои показването и на следващите, но побързах да споделя опасения и надежди. Оказва се, че „Те, вълните“ вълнува, и то не на повърхността. Това е рядкост в нашите води. Пожелавам на Неда Морфова да не се страхува от дълбокото, потенциалът ѝ е като на най-добрите плувци.
