София, ти си връстничка на Прехода. Тези 30 години, на които лепим всякакви етикети. Твоите детски спомени съвпадат с първите, най-тежки години. Имаше купони. Нямаше кисело мляко. Нямаше бензин. Нека да върнем лентата. Как усещаше тежкото време през призмата на детските си спомени?
Не мисля, че като деца сме усещали липсата на всички тези неща. За децата на 90-те спомените от детството са свързани с хапване на филийка с лютеница, играене на криеница и народна топка пред блока до късно вечер, да отидеш да извикаш приятелите си от тях, не като им звъннеш по мобилния, а просто като викаш с цяло гърло пред блока. Все неща, които започват да се губят в днешния свят, в който обаче няма опашки за купони и липси.
Още в седми клас решаваш да учиш фармация под влиянието на учителката си по химия. Помъчи се да възстановиш нейния образ, така че да я видим и ние.
Тя беше човек, който умееше, без да се кара, да вдъхва авторитет, нещо, което е много трудно за постигане в тази професия, показваше всички опити в училище по такъв начин, че дори и да не си заинтересован от химията, гледаш в захлас. Беше справедлива, но в никакъв случай лоша, помагаше на всеки, който има нужда, бих я определила като човек, който е роден да бъде учител и да вдъхновява.
През 2009 г. кандидатстваш фармация в Германия, както и в София и Варна. Избираш да следваш в София. Защо не избра Германия?
Когато бях десети клас, от училище ходихме на обмен в Германия, всичко там е много хубаво – чисто, подредено, транспортът е невероятно устроен, хората са внимателни едни към други. Направи ми впечатление, че там трудно чуваш хора да се карат, било то в магазин или на улицата, за разлика от тук. Въпреки всичко обаче нещо в междуличностните отношения липсва, не е толкова истинско и това е основната причина, която ме спря да отида там. Смятам себе си за социален човек, привързвам се към хората, които обичам, а и семейството и приятелите ми щяха много да ми липсват.
За първи път средната възраст на депутатите в парламента е 40 години. Новият председател ти е почти набор. Както правилно отбелязаха анализатори, това е истинска поколенческа революция. Какво притежава вашето поколение, което може да бъде полезно на България? Разбира се, ще задам и следващия въпрос – а какво му липсва на вашето поколение от гледна точка на общественото служение?
Да, така е, но и Стефан Стамболов става председател на Народното събрание, когато е дори по-млад, а той е един от основателите на съвременна България. Ние сме поколение на иновациите и напредъка на технологиите, това дава възможност на много хора да учат извън България, да видят други порядки, манталитет, да черпят идеи, да открият разликите между България и другите европейски държави. По този начин може да се прецени кое би било приложимо за нашата страна, за да можем да внесем повече ред и развитието ни да върви в правилната посока. А познавайки историята, би било възможно да се избегнат вече допускани грешки. Може би единственото, което би могло да се разглежда като минус, е вероятната липса на богат опит, но ако към това добавим много старание, силно вярвам, че България най-сетне ще тръгне напред.
Министър на здравеопазването става човек от твоята професионална среда – проф. Асена Сербезова. Как мислиш, тя ще успее ли да се справи с предизвикателствата пред най-уязвимото в пандемията министерство? Имаш ли лични впечатления от нея?
Да, мисля, че ще се справи. Тя ми е преподавала в университета – много интелигентна, много ерудирана и много борбена жена.
Нека да се опитаме да направим дисекция на статуса на хората през твоя занаят. Пандемията превърна ли хората в роби на хапчетата? Купуват ли се много болкоуспокояващи и антидепресанти? Има ли значително число антиваксъри, които се опитват да проповядват своята религия и в аптеката?
Когато обявиха първия локдаун, беше 13 март 2019 г., петък, няма да го забравя, много хора бяха изпаднали в паника, пред аптеките се виеха огромни опашки, всички се презапасяваха, купуваха се основно имуностимулатори, убедена съм, че някои хора имат все още от тях вкъщи. За съжаление локдаунът повлия на хората, които работят от вкъщи и тези, останали без работа, имаше зачестили паник атаки и особено много безсъние. И сега продължават да се купуват антидепресанти и хранителни добавки, намаляващи тревожността.
Има ваксъри и антиваксъри, които са крайни в изказванията си, но това е избор, който всеки прави за себе си въз основа на придружаващи заболявания или отсъствието им.
Винаги работата, свързана с хора, изморява и натоварва много. Ти как успяваш да релаксираш? Сподели ми, че обичаш да четеш исторически романи. Спомени някои от заглавията, предизвикали интереса ти.
Понякога след цял ден, в който си комуникирал с хора, искаш просто да си помълчиш или просто малко да избягаш от ежедневието и това най-лесно ми се получава с книгите. Харесват ми романи, свързани с Втората световна война, интересно ми е да се потопя в реалността в Европа преди няма и един век. През какво са преминали милиони хора в името на нечия идеология и колко много се е променил континентът за тези години. Особено много се увлякох и по романи, посветени на великите жени в историята – Принцеса Сиси, Катерина Сфорца. Една любима моя личност е ерцхерцогинята на Австрия Мария Терезия – изкачва се рано на престола и дългото ѝ мъдро управление води до т.нар. Златен век на Австрия.
––––––––––
София Кирова е родена на 17.11.1990 г. в гр. Стара Загора. Завършва елитната гимназия с преподаване на чужди езици „Ромен Ролан” в родния си град и фармация в Медицинския университет в София. Работи по специалността си от 2015 г. Омъжена.
