Когато гневът стане вайръл
Текстът е подготвен по договор с Фондацията за хуманитарни и социални изследвания за Бюлетина на ФХСИ „Антидемократичната пропаганда в България“, бр. 9/2025 (под печат).
Случи се изненадващо. Беше мащабно. Буквално за дни бе отприщена невиждана от десетилетия протестна енергия. Правителството падна. Отвори се прозорецът за смяна на статуквото. А статуквото реагира както си знае и очаквано задвижи пропагандната си машина – за да подмени и разводни фактите. Тази добре сработена мрежа за дезинформация използва стандартни решения и познати говорители, които обаче не отчетоха новите променливи, задвижили алгоритъма по различен начин, така че социалните мрежи да избухнат – органично и неконтролируемо. Революцията се случваше в реално време и това „превъртя“ играта.
Кой разпореди това безобразие?
Протести срещу без/действието на властта имаше през цялата година и в различни части на страната. За правосъдна реформа, срещу насилието над животни, срещу некачествените пътища, които отнемат живот, срещу безводието. Те обаче останаха някак си локализирани, тематични – като първите трескави симптоми на организъм, превзет от тежък вирус. В седмиците, които предшестваха т.нар. големи протести, постепенно, но устойчиво се натрупа гняв. Твърде много гняв – проявите на политически произвол бяха безсрамни и арогантни, видими дори от екрана на традиционните медии. Нямаше мяра в показността как държавата вече функционира по волята на един човек. Всичко в името на Голямото Д.
От месеци варненският кмет Благомир Коцев бе в затвора без особени доказателства. В парламента се приемаха лобистки закони за 30 секунди – без срам и извинение, като добре сработено ОПГ[1]. Управляващите упорито се подиграваха на усилията на младите лекари да променят системата. Никой не реагираше на протестите срещу нелегитимния и.ф. главен прокурор. Бюджет 2026 бе последната капка и директно бъркаше в джоба на всеки – узаконяваше се възможността за източване на държавата като за последно. Нямаше дори опит да се прикрие грозната гледка от преяждането с власт на „дебелото“ момче.
Така недоволството от тоталното овладяване на институциите достигна критична точка и този път излезе извън жълтите павета. По площадите вече бяха хората от провинцията, младите, живеещите в чужбина, студентите, ромите, работодателите, гражданите. Всеки със своята истина, но сближени от гнева, от липсата на перспектива и бъдеще.
Този път публично се чу гласът на актьорите (напр. Филип Буков, Яна Маринова, Александър Кадиев) и инфлуенсърите (напр. Мими Шишкова, Андрея Банда Банда). Тези публични гласове достигнаха до широка аудитория от млади хора. Създаде се мрежови ефект[2]. Едно политическо събитие започна да се превръща във вайръл културен феномен в дигитална среда и това бе ключово. Въпреки че никой не го очакваше, протестът вече шумно и заразително настояваше за нов морал и кардинална промяна на системата. И това сериозно притесни хората на върха.
„Няма да отидите, където решити. На камера го казвам.“
Добре смазаната машина за дезинформация заработи срещу всичко, свързано с избухналата гражданска енергия. Опита се да наложи своя пропаганден разказ и да тушира фактите, да размие ефекта и евентуалните политически позитиви за организаторите на протеста. От една страна, това ставаше като се налагат наративи, които да подменят истината – масирана кампания в студиа, в социални мрежи, в сайтове както от политици (ГЕРБ-СДС, ДПС-Ново начало, БСП, „Възраждане“, МЕЧ), анализатори, инфлуенсъри, през онлайн мрежи за влияние, така и от активисти, които уж са от другата страна на барикадата. Това са основните тези, които се чуха:
– Протестите тласкат страната към хаос и дестабилизация. Не е моментът;
– Протестите искат да падне правителството, за да не влезем в Еврозоната;
– Протестът сваля евроатлантическо правителство. Зад ПП-ДБ стоят руснаците;
– Това са протести срещу еврото. Поддръжниците на „Възраждане“ са на площада;
– Протестът е социален, а не политически;
– Протестът е платен от президента Румен Радев. ПП-ДБ само чакат да дойде моментът за сглобка с него;
– Протестът е платен от Васил Божков. Мафията иска да се върне с ПП-ДБ;
– Всички сме маскари, всички крадем. Срещу какво протестираме тогава;
– ПП-ДБ искат да яхнат протеста. Нямат право;
– Така, както ПП-ДБ протестира, няма да стане. Трябва радикализация;
– Така, както ПП-ДБ протестира, няма да стане. Искат да залеят площадите с кръв;
– Това е протестът на GenZ. А те не знаят какво искат;
– GenZ само се забавляват. Ходенето на протест за тях е мода и утре ще правят нещо друго;
– GenZ са морално укорими. Те нямат качества, образование, култура. Не могат да са коректив;
– GenZ е руското Z. Те са на Радев. Обслужват Русия;
– На този протест всъщност няма никой;
– Протестът бе голям, защото протестираха избирателите на „Възраждане“, МЕЧ и Величие.
От друга страна – появиха се контрапротести[3] и псевдопротести[4]. В първия случай те бяха в населени места извън столицата, с хора, докарани с автобуси, които често не знаеха за какво са там – това обаче не стана ясно от живите включвания на трите големи телевизии. Доколко липсата на адекватна журналистическа реакция е случайна, може само да се спекулира. Псевдопротестите използваха снимки и видеа от протеста на ПП-ДБ и го брандираха като протест против еврото. Нарочно организирани в същия ден или близо до датата на някой от техните протести. Това бе опит да се затвърди разказът, че тези хора на площада не искат Европа и проевропейско управление. Това обслужваше не само интереса на проруските партии, но и на управляващата коалиция, която се включи активно в този наратив, за да заеме оголената позиция на страж на европейските ценности.
Международна дезинформационна кампания в социалната мрежа Х също твърди, че протестът всъщност е антиевропейски, против еврото и либералните ценности. Може да се спекулира кой стои реално зад нея.
Участието на джензитата в протеста беше друг важен момент, който предизвика сериозен отговор. От една страна, беше направен опит протестът да бъде сведен единствено до групата на тези млади хора – и чрез кампания, която целеше да ги унижи, да уязви и самия протест. Фейсбук групи и инфлуенсъри налагаха необходимите опорни точки: те са неопитни, те са русофили, те са некадърни, те са инфантилни, неуки, необразовани, неориентирани, нахални, презадоволени и разглезени, използват ги, живеят в TikTok – не познават реалността. Скоро ще им омръзне. За тях това е шоу. Руският символ Z бе сочен като равнозначен на Gen Z.
Виктор Димчев: „Джен Z бяха троцкистите от Септемврийските бунтове от 1923, както и Вапцаров и другите червени подлоги край WW2. Петимата от РМС също бяха джен Z. Комсомолците от ДКМС бяха джен Z… Изобщо употребата на младите е запазена марка на тоталитарните идеологии. Джен Z бяха съветските младежи с червени връзки, които пазеха мира, а после смилаха държава след държава с война. Не вярвам на идеологии, нито че младостта е зрялост, умение и реформа. Младостта е най-лесна за употреба. Лъжат ви. Да си знаете.“
Участието на младежите в различни телевизионни формати, където изложиха исканията си, показаха недоволството си и прозападната си ориентация засили опитите за дискредитация. Лекси Фльор бе едно от тези лица на протеста и жертва на дезинформационна кампания. Името ѝ бе свързано с директора на столичното училище, обвинен за поставени камери в тоалетните.
За да овладеят щетите от широката подкрепа, дори „Младежи-ГЕРБ“ се опитаха да позират като джензита в TikTok: „Казвам се Веселин Енчевски и съм от поколение Gen Z. Бях на предишния протест заедно с всички мои приятели. След това говорих с майка ми и тя ми каза, че ако сега падне правителството, при влизането ни в еврозоната няма да има стабилност и цените ще скочат рязко. Много родители няма да могат да помагат на децата си. Цяла България ще обвини Gen Z за тези цени и ще останете в историята като най-глупавото поколение. Замислих се и осъзнах, че мама е права. Призовавам ви да не ходите на протеста довечера. Не искам след всички политически игри, ние да бъдем виновни!“.
Ходещият да протестира срещу правителството Веселин Енчевски се оказа кандидат-депутат от ГЕРБ-СДС през 2024 г.
Арт инсталацията „Прасето“ – символ на протеста, поставен на площада – също бе осквернена, два пъти. Веднъж от ДПС-Ново начало и веднъж от проруската организация „23 септември“. Няколко пъти му бе посегнато и физически.
Негативна кампания ad hominem имаше срещу организаторите на протеста и особено срещу Асен Василев, който бе припознат от младите хора и имаше голяма заслуга недоволството да стане вайръл.
Хронология
Първият от големите протести се проведе на 26 ноември. Темата за бюджета, предложен от управляващата коалиция, бе ключова. Властта се опита отново за 30 секунди по време на обедната почивка да приеме своето предложение, въпреки критиките, сякаш нищо не е било. Тогава обаче се разиграха сцени, които „превъртяха играта“ в социалните платформи, където функционира поколението Gen Z. Репликите на Асен Василев от ПП-ДБ „Кой разпореди това безобразие“ и „Няма да стане по този начин“ на фона на Байрам Байрам, който изтръгва микрофони, го превърнаха в рокзвезда. Политиката вече бе интересна на новото активно поколение.
По-късно вечерта, в кулоарите на парламента, властта все още не бе разбрала, че правилата са променени – Байрам Байрам от ДПС-Ново начало нахално крещеше: „Я бягай от тука бе, мършляк“ към младите хора, а Йордан Цонев: „Няма да дразнити депутатити. Няма да шпионирате какво правим. Няма да отидите, където решити. На камера го казвам“.
Всичко това за часове предизвика информационна буря в TikTok. Това, което се случваше в сградите на властта, засегна лично хората. Те чуха как ги обиждат, колко незначителни са, колко сериозно е разстоянието между „ние, политическия елит“ и „те, гражданите“. Политическите играчи вече се намираха в нова комуникационна реалност, за която обаче не бяха подготвени или бяха твърде арогантни да допуснат, и правеха грешка след грешка.
Самият протест бе отразен вяло в традиционните медии. По време на прякото включване на 26-и ноември зад гърба на репортера на БНТ се виждаха едва няколко десетки протестиращи, докато метри по-встрани, извън обсега на камерата, те бяха десетки хиляди. Това нагнети напрежение и усещане, че някой иска да скрие мащабите на недоволството. Като цяло и в трите национални телевизии избягваха да уточняват срещу кого протестират хората[5].
Още на 26-и ноември вечерта започнаха опитите за ребрандиране на протеста, организиран от опозиционната ПП-ДБ. Виктор Димчев, т.нар. анализатор, стоящ близо до властта, опита да прокара няколко вече станали традиционни тези в случай на неудобен протест – той е платен, малоброен, организира се от измамници, ПП-ДБ и Васил Божков действат заедно, протестът е всъщност против еврото, протестът дестабилизира страна: „Разбира се, и „Център“ – партията на Васил Божков – е на протеста. Много са сърдити, искат си бизнеса, талончетата и властта. Хората си плащат, знаете. Разпространението е платено и завидно също. А вие вярвайте, че някакви демократи протестират за някакъв бюджет. На фона на Черепа тълпата крещи „НЕ на еврото“. Делян Добрев, острието на ГЕРБ-СДС, написа във Фейсбук: „Няма 21 часа още и протестът с НеГей измамника начело се спихна…“
Следващият мащабен протест се случи на 1 декември. В късните часове се появиха провокатори, които вандализираха централата на ДПС и малък офис на ГЕРБ. Позната техника за дискредитиране на протестиращите. Трите национални телевизии предаваха на живо този момент на ескалация и насилие, но не и кадрите преди това – на преливащия от хора площад, повече вероятно от онзи исторически протест от началото на 90-те. Десетките протести в други градове на страната също бяха просто детайл в емисиите.
Токът в центъра спря в точния момент – за да се появят момчетата с черни анцузи и качулки, които полицаите пропуснаха свободно. Повредата в електрозахранването се дължеше на палеж на кабелен колектор на територията на охранявана подстанция и засягаше точно тези няколко улици. Момчетата в черно вандалстваха пред погледа на жандармерията. В някои от тях бяха открити големи суми пари – появи се следващият важен наратив – протестиращите са платени от президента Румен Радев. Разбирай – ПП-ДБ и Радев са заедно. Произнесе го момчето с голямо Д.
Делян Пеевски, ДПС-Ново начало: „Румен Радев – Истинският организатор на погромите, палежи и хаос разкри лицето си! Това ли искате за България, г-н Радев? Хаос, безредици, беззаконие и анархия? Каква е цената – демокрацията и мирът в държавата!… Вие и „ПП-ДБ“ употребихте младите хора! И те няма да ви простят това. Ескалацията, провокирана от вашите агитки, организирани и водени от вашите Копринков, Узунов, приближени олигарси, води страната към анархия. И всичко това за да… заграбите властта с кръв!?“
Премиерът Росен Желязков търсеше хармония и не успя да адресира реалните проблеми: „Подкрепям тези хора, които протестират за повече права, повече демокрация, повече справедливост. Считаме, че протестът има не толкова политическа, а повече социална, човешка страна за търсенето на повече диалог, повече толерантност и повече хармония във взаимоотношенията в обществото“.
Драгомир Стойнев, БСП, по време на изслушването на вътрешния министър Даниел Митов в парламента подчерта: „ПП-ДБ са виновни за ескалацията“. А Николай Попов, ГЕРБ-СДС, допълни картината: „Чупенето на витрини напомня повече на „Кристалната нощ“[16]. От Младежката организация на ГЕРБ отбелязаха, че винаги са подкрепяли протеста като гражданска позиция, но: „Не и да се троши и не и да се изпотрошава… Именно младите хора трябва да се обединим и да покажем как трябва да се случват нещата“.
Всички сме маскари, всички заедно сме виновни, защо протестираме срещу себе си – това попита Любен Дилов-син, ГЕРБ-СДС: „Натискът на площада исторически не е раждал нищо конструктивно, но е важно, че дава енергията за промени. Нека сме честни – колко от нас гледат да спестят данъци, дават подкуп на пътя, осигуряват се на минимална заплата, а останалото – кеш. И после говорят за корупция и че изядохме парите на пенсионерите. Да, изядохме ги всички заедно – в сравнение с онези протести, този беше като събрание на домсъвета. Колко от нас плащат реалните данъци и не се ли опитват постоянно да изклинчат – спорът за данък дивидент какво е? Чудесен инструмент да скриеш заплати!“
На 10 декември, по време на протеста, който предизвика оставката на правителството, вече беше ясно, че няма смисъл от платени агитки и вандализъм. Две запалени кофи, които отново влязоха в новинарските емисии, бяха символ на вялия опит за ескалация. Протестът беше огромен и успешен и на следващия ден дойде новината за оставката. По време на брифинга на ПП-ДБ се разигра поредната сценка с поръчкови журналисти, които опитаха да не им позволят да говорят. А управляващите трескаво задаваха въпроса кой ще поеме отговорността за апокалиптичното бъдеще: Бойко Борисов, ГЕРБ-СДС: „Следващите 3–4 месеца ще има изключителен хаос, защото знаете служебните правителства как работят. Тогава цените по магазините и във всички сектори ще отидат в небесата, така ще се компрометира еврото от 1 януари, че ние може да станем първата държава, в която следващото правителство да иска да излезе от еврото“. Делян Пеевски, ДПС-Ново начало, направо посочи: „Цялата отговорност е на коалицията Сорос. ПП-ДБ имам предвид“.
Когато стана ясно, че протестът е успешен и ще има избори, започнаха да се появяват публикации как това всъщност няма смисъл, не е достатъчно, те пак ще се коалират, защо изобщо протестираха: Manol Glishev: „И преди, и след оставката изпитвам отвращение от герберите и нещо като съжаление към демократите. Впрочем те най-вероятно ще се окажат в поредна коалиция след изборите“. Danail Glishev: „Двайсет депутати отгоре на следващите избори за ПП-ДБ! Обаче съдилищата и прокуратурата – същите. ДАНС и Антикорупцията – същите. Пътищата, детските градини и болниците – същите. Бойко и Пеевски – пак в парламента. Ама много ви благодаря за умелото ръководене на гражданската енергия!“
Последният от големите протести се проведе на 18 декември. Той се сля със събитието на Инициатива „Правосъдие за всеки“ срещу и.ф. главен прокурор Сарафов.
Когато ПА! „Ако Шиши е прасе, плесни с ръце“
Тази пропагандна кампания обаче не беше твърде успешна. TikTok културата не я припозна. Там вече имаше нова звезда – Асен Василев. Създадена бе вайръл култура, която превзе социалните пространства – и в дигиталния, и в реалния свят. Песни, вдъхновени от протеста, някои създадени с изкуствен интелект, се превърнаха в най-слушаните парчета. Рефренът „Когато Па / когато падне Пеевски. / Не искам аз да съм отдолу / За да не падне върху мен“[6] си го тананикаха и млади, и по-възрастни в продължение на седмици. В дискотеки и нощни клубове се коментираше политика. Асен Василев пя на сцената на заведения и се превърна в рокзвезда. Акцията „Прасета на райета“ във Фейсбук също имаше ефект – всеки, подкрепящ протеста, постави на снимката си в месинджър картинка на прасе. Появи се народно творчество, което нулира усилията да се наложат пропагандни наративи. Гневът стана вайръл и поне докато траеха протестите, подмяната на истината не се случи.
Мая Димитрова е журналистка в БНТ от 2000 г. Тя е водила предаването за разследваща журналистика „Частен случай“ от 2001 до 2014 г. Автор е на документалния филм „Архитекти на хаоса“, посветен на мрежите за дезинформация. Журналистическата ѝ работа е удостоена с множество награди, включително голямата награда на Българския европейски медиен фестивал (2014), наградата „Радостина Константинова“ за разследваща журналистика (2019) и Голямата награда в категория „Технологии и иновации“ на конкурса Web Report 2024 на DIR.BG за нейното разследване на черния пазар на политическата реклама.
––––
[1] ОПГ – организирана престъпна група.
[2] Мрежовият ефект е явление, при което стойността на даден продукт или услуга се увеличава експоненциално с нарастването на броя на потребителите, които го използват, създавайки положителна обратна връзка, която привлича още повече хора.
[3] Организирани от ДПС-Ново начало в подкрепа на правителството.
[4] Организирани от „Възраждане“ срещу приемането на еврото.
[5] На снимката по-долу – граждани се опитват да стигнат до протеста
[6] Оригиналните думи от ранните 90-те години: „Когато ПА, когато падне БКП, не искам аз да съм отдолу, за да не падне върху мен“.
