Начало Книги Обезчовечаване на човешкото битие
Книги

Обезчовечаване на човешкото битие

Нина Димитрова
06.03.2024
1774

Добрин Тодоров, „Научно-техническите „светогледи“ и кризата на хуманизма“, изд. „Парадигма“, 2023 г., 208 с.

Новата книга на Добрин Тодоров[1] е заявена като тематично и идейно продължение на предишната му монография – „Многоликото битие и новото световъзприятие на съвременния човек“ („Парадигма”, 2019). Общата нагласа, с която са написани те, е категоричното желание за противодействие срещу тенденцията към дехуманизация, откривана в различните съвременни проекти за поправяне и усъвършенстване на човека, т.е. в поредните опити за създаване на нов човек, този път въз основа на бурно развиващите се днес природни и технически науки. Ръководен от трудно оспоримото убеждение, че разглежданите от него проблеми са твърде значими, респективно – поставянето им в публичния дебат – неотложно, Добрин Тодоров се е опитал не само да извърши прецизна диагностика на разглежданите от него феномени, но и да предложи своите виждания за справяне с плашещото обезчовечаване на човешкото битие. Неговите търсения са в посока на утвърждаването на хуманитаристиката като компенсираща екзистенциалните щети, нанасяни от научно-техническия прогрес, в посока на утвърждаването на науките за духа като пространството, в което се определят основните човешки ценности.

Книгата има три големи раздела, в които се представят и коментират новите учения, лансирани от глобалния научно-технологичен елит, заел мястото на традиционните създатели на светогледи – философите и религиозните мислители.

Във всеки от конкретните анализи, предложени от Добрин Тодоров, е залегнала по една знакова съвременна творба, наскоро преведена на български. Според мен това е находчив начин за онагледяване на изказваната теза, предвид огромната съвременна литература по разглежданите въпроси. Така например в първия раздел, който се занимава с основани на биологията „светогледи“, конструктивисткият неовитализъм – като един от вписващите се в този тип картини на света, е разгледан и коментиран въз основа на представящата го книга на Кевин Кели „Извън контрол. Новата биология на машините, социалните системи и икономическият свят“ („Изток-Запад“, 2016). След подробен анализ на разнообразните предложения за хибридизация между естествено и изкуствено, Добрин Тодоров прави извода, че американският автор борави произволно с понятията дух и идеи, дължащо се или на липсата на философска образованост, или на „съзнателно противопоставяне на хилядолетната мисловна традиция, стояща в основата на „западната“ цивилизация“. Опитът да се представи неовитализмът като надмогващ традиционните деления на светогледите по осите монизъм – плурализъм, холизъм – партикуларизъм, хомогенност – хетерогенност, е оценен като неосъществен, но патосът на отхвърлянето му (който изцяло споделям) тук иде от самата перспектива за биологично тунинговане на човека.

Генетичният детерминизъм е друго популярно днешно решение на проблема за спецификата на човешките същества в сравнение с останалия биологичен свят. За убедителен пример, въз основа на който да бъде разгледан този тип биологичен редукционизъм (както основателно е преценен той от Добрин Тодоров), е избран шедьовърът на английския биолог и етолог Ричард Докинс „Себичният ген“ („Изток-Запад“, 2015). Добрин Тодоров показва как генетичната предопределеност, с която Докинс обяснява поведението на живите същества, води до анулиране на свободната воля и превръща хората в заложници на биологичната им предопределеност.

Следващ вариант на изграждана въз основа на биологията картина за света е квантовобиологичната – тук авторът разглежда изследването на Джим ал Халили и Джонджо Макфадън „Живот на ръба. Епохата на квантовата биология“ („Изток-Запад“, 2016). Добрин Тодоров проблематизира възможността теоретичните модели на квантовата механика да имат универсална обяснителна мощ, каквато е претенцията на специфичния за нашето време „квантов дух“. Разбирането на двамата автори за съзнанието е определено като натуралистическо, доколкото за него и свободната воля няма място в създадената от квантовото мислене детерминистична вселена. Днешният авантюристичен дух – поемането на неоправдани рискове, е обвързан с „квантовия дух на времето“ и е посочен като една от негативните последици на неговата доминация.

Иска ми се да вметна, че сред съвременните приложения на квантовата физика (много добре описани в книгата на Добрин Тодоров) фигурират и опити да бъде тя съгласувана и с различни религиозно-философски схващания, например с източната духовност – такъв е случаят със съчинението на Фритьоф Капра „Дао на физиката“. Такава употреба на квантовата теория излиза извън рамките на разглежданата в книгата редукционистка парадигма.

Вторият раздел е посветен на „светогледи“, основаващи се на развитието на технологиите – т.нар. „технорелигии“, чието описание е в контекста на голямата тема за човека и техниката. Технологичната експанзия, на която сме свидетели, променя и публичния образ на технократа – фигура, върху която Тодоров поставя специален акцент. От екзистенциално и социално безчувствен човек, ръководен единствено от съображения за ефективност и полза, технократът се мисли вече като част от новия елит. Разглеждайки обратната страна на техническия прогрес, Добрин Тодоров е категоричен, че „без да изпадаме в технофобия, съвременните хора следва да се откажем от хипертрофираната вяра във всемогъществото на технологиите“.

Неоинтелектуализъм е условното название, дадено от автора, на идеологията, чиято висша ценност и отправна точка е изкуственият интелект. Тази сравнително нова идеология е анализирана въз основа на представящата я книга на американския учен Рей Кърцуайл „Как да създадем ум. Разкритата тайна на човешкия ум“ („Изток-Запад“, 2015). Тя е много подробно анализирана преди да се стигне до квалификацията на заложената в нея идеология като вариант на информационен материализъм, подхранващ божественото самочувствие на човека. Доколкото изхожда от едностранчиво разбиране на човека – хипертрофирайки неговия интелект за сметка на всички останали елементи на неговия дух, тази ерзац-религия е преценена и като заплаха за хуманистичния светоглед.

Други две технорелигии – „технохуманизмът“ и „датаизмът“ („религия на данните“) – плод на все по-голямото пристрастяване към информационно-комуникационните технологии, са представени въз основа на книгата на Ювал Ноа Харари „Homo Deus. Кратка история на бъдещето“ („Изток-Запад“, 2018). Общата им идеологическа същност е наречена информатизъм, формиращ опростена картина за света и за човека.

Ядро на третия раздел – „Идейни въздействия на технонаучните „светогледи“, е прецизният философски анализ на описаните дотук феномени. Добрин Тодоров не за първи път се занимава с тези характеристики на нашето време и не за първи път откроява тревожните последици от тях по отношение на битието на човека – загубата на житейски смисъл, тенденцията към дехуманизация, социални сътресения – изключване и маргинализация на големи групи хора, и т.н. Изследването завършва с призив към хората на духа да продължат да отстояват идеалите на хуманизма, разкривайки новите проблемни ситуации, в които се е озовал човекът, и предлагайки стратегии за справяне с тях.

Заслугата за елегантното оформление на книгата на Добрин Тодоров е на хуманитарното издателство „Парадигма“.

Нина Димитрова е доктор на философските науки, професор във Философския институт на БАН с интереси в областите на история на философията (българска, руска), философска антропология и философия на религията.

[1] Този текст ще бъде публикуван на английски език в бр. 1 на сп. „Философия” за 2024 г.

Нина Димитрова
06.03.2024

Свързани статии