Начало Идеи Гледна точка Облик и обнажване  
Гледна точка

Облик и обнажване  

2848

Бурният месец януари отива към своя край и сега може да се направи една кратка и скромна равносметка на някои от ветровете и фронтовете, които направиха този месец така бурен. Но най-вече на последиците от бурята.  

Още в края на миналата година от БСП препотвърдиха твърдото си намерение да внесат възможно най-скоро вот на недоверие към правителството, независимо от факта, че преговорите с ДПС за съвместно предприемане на такова парламентарно действие не доведоха до постигането на консенсусно решение за поделяне на авторството върху акта. Със своя монументален адрес Partiae et orbi Ахмед Доган манифестира решението си да не даде на този етап положителна санкция за участието на политическия субект, на който той е почетен сюзерен, във внасянето на такъв вот. Верни на директивата, парламентаристите от ДПС не се включиха в акцията на БСП, но миналият вторник откликнаха на поисканата от социалистите подкрепа и в парламентарната зала подадоха ръка на опита за сваляне на правителството. Всичко това се очакваше и, както се очакваше, със събраните 103 гласа внесеният на 17-и януари вот на недоверие не успя да мине.

Втората, далеч по-страховита януарска вихрушка се изви с влизането на Истанбулската конвенция в Народното събрание. Общественият дебат на всякакви нива, разразил се около нея в последните три седмици, стана в крайна сметка причина текстът на конвенцията да бъде изтеглен от парламента и обсъжданията по него да бъдат отложени за по-нататък. Най-вероятно за лятото. Като заключителен акорд дойдоха внесените вчера от парламентарната група на БСП в деловодството на Народното събрание подписи за провеждането на национален референдум по темата.

В следващите редове ще се съсредоточа само върху този аспект на януарските събития, който засяга разигралия се пореден цикъл от сблъсъка между ГЕРБ и БСП и до изхода от този рунд на мача.

Походът на Българската социалистическа партия срещу Истанбулската конвенция, завършил с бойкото и същевременно привидно триумфално внасяне на подписи за провеждането на референдум (в комбинация с отстъплението на ГЕРБ и на премиера – в качеството му на такъв – по темата) създава впечатлението за успешно проведена от страна на социалистическото ръководство офанзива, донесла в крайна сметка обещаващо, с оглед на близкото бъдеще, стратегическо предимство. По отношение симпатиите и доверието на избирателите, се има предвид. В полза на една такава преценка говори сякаш и вотът на недоверие, който (въпреки предизвестения неуспех) допълва впечатлението за активната роля на БСП в днешна България и за самочувствието и решимостта на нейното лидерско тяло. За последното допринася и обстоятелството, че социалистите се постараха да представят внесения точно в началото на българското председателство на ЕС вот като израз на доблестна непримиримост с политическите безобразия и неправдите, която не приема провинциални и комплексарски уговорки и увъртания в духа на „Дайте да не се излагаме сега пред чужденците!“

„До тук-добре“, както се казва в преизвестния виц. Но само до тук – също като във вица.

Защото привидният, или може би действителен, но частичен вътрешнополитически успех на българските социалисти, свързан с бурята около Истанбулската конвенция, беше получен на цена, която не е никак ниска и която тепърва ще бъде плащана. За нея предупреди преди почти две седмици Сергей Станишев – председателят на Партията на европейските социалисти. Тогава Станишев обяви в прав текст, че шумната враждебност, демонстрирана от ръководството на БСП спрямо Конвенцията, може да струва на българските социалисти дори членството им в ПЕС. Тези думи на Станишев не отзвучаха достатъчно силно и достатъчно дълго в цялата шумотевица сякаш, но това съвсем не ги прави по-маловажни и по-безобидни. Защото те бяха ясен сигнал за това, че поведението на ръководните фактори в БСП по време на развихрилия се дебат представи българските социалисти в очите на техните европейски другари в много, ама наистина много незавидна светлина.              

А как да бъде инак, когато точно партия със самоопределението на лява и прогресивна или прогресистка, се озъбва по такъв начин срещу документ, който в крайна сметка дължи някои от основните си положения на идеологически разбирания, споделяни от съвременните социалистически и социалдемократически кръгове в целия демократичен свят. Как да получи одобрение реакция като тази на БСП (с цялата нейна парадирана и парадна наеженост) от страна на хора и политически формации, за чиято политическа идентичност борбата за еманципацията на жените и защитата им от насилие е била и е от ключово значение. Защото тази политическа борба е генетично свързана с претенциите на социалистическото движение за авангард на социалния прогрес към справедливост и равенство. Както е вярно също и това, че в по-ново време движението в посока извоюване на социална и политическа валидност на половото самоопределяне се поддържа по цял свят предимно от представители и активисти на левия политически фланг. И естествено никой разумен човек не се учудва, че призивите за ратификация на Истанбулската конвенция в българския парламент отправиха междувременно политици на високи постове в Европейския съюз, някои от които произлизат от социалистическите и либерални (особено в плана на социокултурните политики) среди.

Така че БСП се заигра прекалено рисково със своето реноме на интернационалното и в частност общоевропейското поле, залагайки безогледно на перспективите за успех на вътрешнополитическия фронт. И мисля, че ще си плати за този хазарт. Защото пренебрегнатата в настоящия момент грижа за името и честта в очите на европейската социалистическа общност, но и на по-младите в самата партия, ще се върне след време като бумеранг, за да покоси мнозина по върховете на властта в БСП.  

Осъзна ли партийното ръководство на българските социалисти, че се вкарва в игра с неясен изход и с твърде висока степен на риск? Според мен – не съвсем или най-малкото –  ненавреме.  

Внасянето на вота трябваше да привлече вниманието на Европа в добре подбрания момент и планът да заработи чисто и безотказно. Тоест БСП да представи себе си като модерна опозиция, ръководена в действията си от мисълта за обществения интерес, която не се влияе от анахронистични и провинциални по дух мотиви като този за „скриването на кирливите ризи от погледа на чужденците“. Такова се предвиждаше да бъде посланието и към българските граждани. Политическо държание, което по идея трябваше да се родее с това на идеологическия родственик Мартин Шулц, демонстриращ в момента не само готовност да изложи на риск собственото си бъдеще на политик, но и да постави на изпитание германското общество в името на изповядваните принципи и отстояването на последователност в отказа от конформизъм.

Но Корнелия Нинова не видя каква примамка ѝ е приготвена. Защото по същото това време Бойко Борисов пусна в ход Истанбулската конвенция. Да, от ГЕРБ извадиха Истанбулската конвенция и БСП се хвана на въдицата.

Последвалата реакция по социалистическите върхове и тяхната необуздана хиперактивност срещу приемането на документа, насочиха европейските прожектори към една много различна страна на социалистическата партия в България. Към едно лице, което не мислеше да излага себе си на показ точно сега. Ще рече, прожекторите попаднаха на образ, напълно неадекватен на официално декларирания от самата БСП политически профил. И се видяха чертите на познатия ни още от началото на прехода ерзац – национализъм на мимикрията, както и тези на химеричния като състав квази- консерватизъм. Който, само че няма как да бъде оценен иначе в ПЕС, освен като възмутително двуличие, или като биполярно разстройство с руска нотка в него.

И тук капанът щракна. Точно тогава, когато пиарът на ГЕРБ Никола Николов публикува в социалните медии снимки на официални документи, показващи каква позиция са заели Корнелия Нинова и останалите делегати на БСП по отношение на Истанбулската конвенция през декември 2017 – в рамките на общата среща на европейските социалисти в Лисабон. Тогава Съветът на ПЕС приема резолюция в подкрепа на конвенцията, в която е залегнал и ангажиментът членовете на партията да оказват натиск върху правителствата на своите страни, както и върху онези държави в Съвета на Европа, които не са членки на ЕС, да признаят възможно най-скоро валидността на този документ.

В заключение не остава много за казване: вотът на недоверие не мина, а приложената от ГЕРБ чрез Истанбулската конвенция хватка постигна ефект, който винаги е бил и си остава много важен – този на разобличаването. В случая на БСП този път обнажването стана и пред своите.                                           

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).

Свързани статии

Още от автора